Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  1419

 

гр. Бургас, 16.07.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                     СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                       

При участието на секретаря К. Л. и на прокурора Х. К., като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 1186 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 6106 по описа на Районен съд Бургас за 2017 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 255/27.02.2018 год. по АНД № 6106/2017 год. на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-004103/11.01.2017 издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с което на Р.П.Б.,*** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 650 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. 

Касаторът Р.П.Б. обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с него  НП.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на прокурора и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.08.2016 год. в 14:08 часа, в гр.Бургас на ПП І-6, км.489+200, в посока от кв.“Ветрен“ към пътен възел „Лукойл”, автоматизирано техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта - TFR1M 644/14засякло и заснело, движещ се в посока към гр.Бургас лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 4 Матик” с рег.№  *****със скорост от 174 км/ч. На това място от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 90 км/час. Участъкът бил сигнализиран с преносим пътен знак Е-24. Нарушението било записано на файл с наименование „клип 2992”. От извършена справка  е установено, че автомобилът е собственост на Р.П.Б..

Към преписката са представени и приобщени като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол за използване на АТСС, Протокол № 1-5-16/20.07.2016 за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

За да потвърди Наказателното постановление Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено, както и че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че определената глоба съответства на фактическото нарушение. При такива мотиви Районният съд е потвърдил НП за налагане на глоба.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на НП, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.

Съдът намира възражението на касационния жалбоподател, че е налице разминаване между словесното описание на нарушението в НП и посочената в същото за нарушена правна норма, за неоснователно. Словесното описание на нарушението в НП е, че водачът е управлявал със скорост 174 км/ч при разрешена за движение 90 км/ч в населено място. Разрешената скорост е въведена с пътен знак В-26. За така описаното нарушение правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на която се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Съобразявайки горното, съдът намира че са спазени изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Останалите възражения на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и същите се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Бургас намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд гр. Бургас е направил обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255/27.02.2018 год. по АНД № 6106/2017 год. на Районен съд Бургас по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ