Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1360              Година 09.07.2018            Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                        

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1183 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД с ЕИК: 201186702, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, представлявано от управителя М.К. М. против решение № 31/29.03.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С-180002-023-0000890/14.03.2018г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас. С жалбата се прави искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,  оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С искания за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000218001344-039-001/09.03.2018г. от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас е поискано да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията възложена на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД, със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218001344-020-001/08.03.2018г.. В мотивите на искането е посочено, че при извършване на ревизията на дружеството е установено, че има получени доставки, по които е упражнено право на данъчен кредит от свързано лице „Рувитекс индъстри“ АД, което има изискуеми данъчни задължения по подадени СД по ЗДДС. Дружеството е пряк получател по доставки, по които не са внесени дължимите данъци и отговаря за тях, доколкото е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит. Очаквания размер на задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт е 92 588,25 лева и лихва 8 322,72 лева. Дружеството има открита банкова сметка *** „Сосиете Експресбанк“. Налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено.

С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  изх.№ С-180002-023-0000890/14.03.2018г. на старши публичен изпълнител, за обезпечавана на бъдещо публично вземане, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“, за сумата от 100 910,97 лева.

Постановлението е връчено по електронен път на 14.03.2018г. и е обжалвано по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-2969/22.03.2018г., изпратена по пощата на 21.03.2018г., в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.

С решение № 31/29.03.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас жалбата е оставена без уважение, като неоснователна. В мотивите на решението е прието, че постановлението е издадено от компетентен орган, в предвидената в чл.196 от ДОПК форма и съдържа всички изискуеми се реквизити. Нуждата от обезпечаване на конкретното вземане възниква поради опасността публичния изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят вземането. При издаване на постановлението не са нарушени принципите на чл.6 от АПК и изискванията на чл.195, ал.7 от ДОПК и това е един способите за изпълнение предвидени в чл.215 от ДОПК.

Решението е връчено по електронен път на 18.04.2018г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-2969#3/24.04.2018г., подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  изх.№ С-180002-023-0000890/14.03.2018г. е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Бургас, съобразно правомощията му по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е възложено да извърши ревизия на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД.

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. В ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните  условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК.

В случая от дружеството-жалбоподател не се предлага и предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл с постановено по делото определение № 1086/16.05.2018г..

В нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност в хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест законодателя е призумирал наличието на изпълнително основание.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД, която към момента на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е приключила и от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения в размер на главницата 92 588,25 лева и лихви в размер на 8 322,72 лева. Обезпечението е наложено по искане направено по реда на чл.121 от ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, като публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото  искане за налагане на обезпечителни мерки.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самият жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 100 000,00 лева, колкото е общия размер на предполагаемите задължения, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК.

Направените от жалбоподателя възражения, относно предмета на ревизията, при която ще бъдат приложени разпоредбите на чл.177 от ДОПК, за задължения на трето лице, са неотносими към настоящото производство и не следва да се обсъждат, тъй като от законодателя не са предвидени различен ред и основания за налагане на обезпечителни мерки в зависимост от вида и начина на възникване на публичните задължения. В този смисъл не следва да се коментират и представените доказателства за имущественото състояние на третото лице – „Рувитекс индъстри“ АД, както и наложените му обезпечителни мерки, тъй като те касаят публичните задълженията на това дружеството и са неотносим към настоящия спор.

Твърдението на жалбоподателят, че с наложения запор върху банкова сметка ***, не се установява от събраните доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, че това е единствената банкова сметка ***, съответно че всички негови плащания се извършват само по банков път, по тази банкова сметка. ***, следва да се има предвиди и това, че в случай на неотложни плащания във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността предвидена нормата на чл.229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово временно разпореждане. Тази възможност, дори му е изрично указана и в обжалваното решение.

С оглед на изложеното решение № 31/29.03.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С-180002-023-0000890/14.03.2018г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл.197, ал.4 от ДОПК, решението по делото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД с ЕИК: 201186702, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 104, ет.1, представлявано от управителя Михаил Кънчев Михов против решение № 31/29.03.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: