Р Е Ш Е Н И Е  № 1285

 

Град Бургас, 28.06.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                           2. ДИАНА ПЕТКОВА

 

при секретаря Кристина Линова, с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1182 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на община Бургас против решение № 441 от 11.04.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 759 по описа за 2018г. на БРС, с което е отменено наказателно постановление № Е-11 от 26.01.2018г. на заместник-кмета на „Европейски политики, околна среда“ на община Бургас, с което на „ТСМ-3“ ООД, ЕИК 102880333, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 94, ет.3, представлявано от управителя Р.С., за нарушение на чл.25, ал.2, т.7 от Наредбата по управление на отпадъците на територията на община Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.55, ал.1 от същата наредба.

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и събраните в производството по делото доказателства. Счита, че земните маси, които се ползват за рекултивиране на терен „Окислителни езера“, не са отпадък и не попадат в обхвата на Закона за управление на отпадъците, поради което същият не е приложим в случая. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и искането от съда. Счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ТСМ-3“ ООД с наказателното постановление.

Ответникът по касация, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Представителят на Бургаската окръжна прокуратура намира, че оспореното решение е неправилно, тъй като е извън правомощията на районния съд да се произнася относно незаконосъобразност на наредбата. Излага доводи, че същата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Пледира за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление, с което е санкционирано „ТСМ-3“ ООД.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на „ТСМ-3“ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0090061/11.01.2018г. от главен инспектор в отдел „ЕКООС“ при община Бургас за това, че в резултат на транспортиране на земни маси в участъка от светофара на ул.„Въстаническа“ с бул.„Александър Георгиев - Коджакафалията“ до „Окислителни езера“ с тежкотоварни автомобили Скания, цвят син с peг. № A *** МК, Рено, цвят бял с peг.№ А 2056 КА, и МАН, цвят червен с peг.№ А 8664 МК, ползвани  от дружеството по силата на сключени договори за наем, е замърсено уличното платно на посочения участък със земни маси около 1 300 линейни метра. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което деянието е квалифицирано по чл.25, ал.2, т.7 от Наредбата по управление на отпадъците на територията на община Бургас (НУОТОБ) и за извършването му на „ТСМ-3“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.56, във вр. с чл.55, ал.1 от НУОТОБ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в случая  с НУОТОБ са уредени обществени отношения, регламентирани с акт от по-висока степен – Закона за управление на отпадъците (ЗУО), което е недопустимо. Според съда това е така, защото в чл.22, ал.1 от ЗУО липсва законова делегация Общински съвет-Бургас да регламентира въпроси, свързани с административнонаказателна дейност във връзка с установени административни нарушения, след като тези въпроси вече са уредени в ЗУО. Предвид това е приел, че в случая е следвало да бъде приложен ЗУО, на основание чл.15, ал.3 от ЗНА, като деянието, описано в акта и в наказателното постановление, което осъществява състава на чл.136, ал.1, т.1 от ЗУО, е следвало да бъде констатирано от компетентното да стори това длъжностно лице съгласно чл.157, ал.2 от ЗУО. Вместо това нарушението е констатирано от служител на отдел „Контрол и административнонаказателна дейност по опазване на околната среда“ към община Бургас. Заключил е, че производството е било изначално опорочено по начин, който налага отмяната на атакуваното наказателно постановление, защото АУАН е бил съставен от материално некомпетентен орган. Изложил е и мотиви, че на дружеството е наложено наказание, което е под задължителния минимум от 3000 лева, предвиден в чл.136, ал.1, т.1 от ЗУО, с което се нарушава чл.27, ал.5 от ЗАНН и съдът не може да отстрани този порок.

Решението е правилно при следните мотиви:

Настоящата касационна инстанция споделя изводите на съда, че административнонаказателната отговорност на „ТСМ-3“ ООД е следвало да бъде ангажирана на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗУО, а не на основание разпоредба от местната наредба, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си при транспортиране на земните маси да не замърсява уличните платна. Намира за неоснователно възражението на касатора, че земните маси не попадат в обхвата на ЗУО, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 от НУОТОБ. В чл.2, ал.2 от ЗУО е посочено кои са обектите, за които този закон е неприложим. Съгласно чл.2, ал.2, т.4 от ЗУО, законът не се прилага за незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан. Не е налице спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че със земните маси са извършвани насипни дейности на Окислителни езера. Тези земни маси, обаче, не са изкопани от окислителните езера, а са транспортирани до тях. Следователно, не може да се приеме, че е изпълнено условието на чл.2, ал.2, т.4 от ЗУО и позоваването на тази норма е неоснователно. Когато материалът не се използва на площадката, от която е изкопан, то същият попада в обхвата на ЗУО и се разглежда като отпадък.

Съобразно чл.157, ал.2 от ЗУО, нарушенията по чл.133, ал.4, чл.135-138, 140-144, чл.147, ал.1, чл.149, чл.151, ал.1-4 и чл.152-156 се установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а съобразно чл.157, ал.4 от ЗУО, наказателните постановления по ал.1 и 2 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица. В случая е следвало установеното нарушение да бъде констатирано от компетентното длъжностно лице - директора на РИОСВ или от оправомощени от него длъжностни лица, а наказателното постановление да бъде издадено от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, което не е сторено. Поради това, правилно съдът е приел, че производството е било изначално опорочено по начин, който налага отмяната на атакуваното наказателно постановление.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 441 от 11.04.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 759 по описа за 2018г. на Районен съд-Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

                                 

 

  2./