Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1390                   12.07.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми юни,                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Румен Йосифов

                           2. Стела Динчева

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Х. К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1181 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е по касационна жалба от Министерство на културата, подадена чрез процесуален представител ю.к.С. С., против решение № 310/12.03.2018г., постановено по НАХД № 5741/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 7191-7/08.09.2017г. издадено от заместник-министъра на културата, с което за две нарушения по чл.83, ал.1, т.2, б.“а“, вр. чл.84, ал.1 и 2 и чл.161, ал.1 от Закона на културното наследство (ЗКН), на Я.И.Г., ЕГН-**********, са наложени на основание чл.200, ал.1 от ЗКН и чл.221а, ал.1 от ЗКН, две административни наказания: глоба в размер на 7000 лева и глоба в размер на 1500 лева и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратено административно-наказателното производство.

 Касаторът счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени и да постанови друго такова с което да потвърди процесното наказателно постановление (НП). Алтернативно моли след отмяна на атакувания съдебен акт, делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел недопустимост на административнонаказателното производство, предвид наличието на образувано за същото деяние наказателно производство. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си ю.к.Севда С. изпраща писмена молба до съда, с която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Я.И.Г., ЕГН-**********, съдебен адрес: ***, също не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. Представя молба чрез упълномощения си процесуален представител адв.С.К.-К., с която моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като иска от съда да отмени оспорения съдебен акт и да потвърди НП по мотивите изложени в касационната жалба. Заявява, че действително в Окръжна прокуратура - Бургас е налице образувано наказателно производство касаещо същия случай, което не е приключило. До момента по него няма привличане на обвиняем, същото се води срещу неизвестен извършител и предстои произнасяне на наблюдаващия прокурор.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил НП № 7191-7/08.09.2017г. на заместник-министъра на културата, с което за две нарушения по чл.83, ал.1, т.2, б.“а“, вр. чл.84, ал.1 и 2 и чл.161, ал.1 от Закона на културното наследство (ЗКН), на Я.И.Г., са наложени на основание чл.200, ал.1 от ЗКН и чл.221а, ал.1 от ЗКН, глоба от 7000 лева и глоба от 1500 лева. Санкцията на наказаното лице е за това, че в периода от 02.12.2016г. до 13.12.2016г. е изпълнил строителни дейности в качеството на собственик на имот 1/3 ид.част от УПИ IV-5103, ЕКАТТЕ 67800, в местността Буджака (Калфата), по плана на гр.С., обл.Бургас, като е реализирал изкопаване на канал и е започнал изграждане на стоманобетонна ограда по южната граница на УПИ IV 5103 м., като изкопът и изграждането са изпълнени без извършване на археологическо проучване по надлежния ред, предхождащо задължително строителството в територията на археологическа недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония” (втората половина на V - края на III в.пр.Хр.). За това нарушение срещу него бил издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2/06.04.2017г., а впоследствие и оспореното пред районния съд НП № 7191-7/08.09.2017г.

За да отмени наказателното постановление първостепенният съд е установил от изискана от Окръжна прокуратура - Бургас и ОДМВР-Бургас информация, че с постановление от 11.08.2017г. на прокурор от тази прокуратура (т.е. преди издаването на процесното НП) е образувано досъдебно производство № ЗМ-287/17г. по описа на ОДМВР-Бургас (пор.№ 484/17г. по описа на ОП-Бургас) срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2016г. до 14.12.2016г. в местността ****, в землището на гр.***, не по установеният ред, регламентиран в чл.83, ал.2, б.“а“, чл.84, ал.1 и 2 и чл.161, ал.1 от ЗКН, е извършил изкопни работи – прокопал канал и изградил основи на ограда от стоманобетонна арматура с дължина около 10м. и ширина около 0,40м. в урегулиран поземлен имот IV-5103, ПИ с идентификатор 67800.4.44 (собственост на Р. П. Д, Я.И.Г. и Д. И.Г., съгласно регистър към кадастрална карта и нотариален акт № 135, том I, рег.№ 1123, дело №108 от 2003г.) на територията на „Античен некропол на Аполония“, недвижима културна ценност определена с решение № РД09-159/02.05.2006г. на министъра на културата, отразени в протокол от 10.05.2006г., като при извършване на деянието са използвани технически средства – престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, предл.второ от Наказателния кодекс (НК).

Предвид това районният съд е направил сравнение между фактите на административнонаказателното обвинение срещу Г. и предмета на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-287/17г. и е достигнал до извод за пълната им идентичност относно време, място и начина на извършване на деянията, както и на твърдените като нарушени административни разпоредби на ЗКН. Поради това и позовавайки се на решение № 1 от 1.03.2012г. на Конституционния съд по к.д.№ 10/2011г., тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК, а също и на чл.33, ал.1 и 2 от ЗАНН, е направил преценка, че при евентуалното окончателно потвърждаване на НП или отмяната му, може да се възпрепятства ангажирането на наказателната отговорност на евентуалния извършител на престъпление по чл.277а, ал.3, вр ал.2 от НК, което е предмет на разследване на досъдебното производство № ЗМ-287/17г. За да се избегне това и да се запази възможността за реализиране на наказателната отговорност на евентуалния извършител на това престъпление, с оглед ненарушаване на принципа на приоритет на наказателната отговорност над административната и на принципа ne bis in idem, районният съд е намерил, че обжалваното НП следва да се отмени без да се разглежда по същество основателността на административнонаказателното обвинение срещу Я.Г., като същевременно се преустанови висящността на неправилно образуваното административнонаказателно производство и се заличат последиците от него, като същото се прекрати на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. Счетено е че така ще се запази възможността за наказателно преследване на автора на евентуалното престъпление по чл.277а, ал.3 от НК, като в случай на неговото прекратяване във фазата на досъдебното производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, предвид разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК за административно наказващия орган ще остане възможността отново да извърши преценка относно основанията за издаване на НП срещу Я.Г..

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията касатора са неоснователни, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН: „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува“. Съответно, според приложимата към момента на учредяването на производството редакция на чл.33, ал.2 от ЗАНН: „Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.

Както е посочено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК: „Наблюдаваните в практиката случаи на дублиране на административно-наказателни и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние се дължат предимно на грешки при квалификацията на деянието като административно нарушение или престъпление, а като неминуемо следствие от това – и при определянето на компетентността на оправомощения орган и вида и характера на производството. Конкретиката на разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България, разкрива красноречив пример тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административно-наказващия орган. Във връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да се образуват и провеждат административно-наказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на административно-наказателното производство с наказателен характер и окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл.33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието“ като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно".

В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено също, че: “В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem“, че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление“ или „административно нарушение“. Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административно-наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от нея, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита“.

В процесният случай разследването по наказателното производство е за престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, предл.второ от НК, като непосредствения обект на защита са обществените отношения, които осигуряват законосъобразното третиране на археологическите обекти по принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбите на чл.200, ал.1 от ЗКН и чл.221а, ал.1 от ЗКН са защита на обществените отношения, осигуряващи опазването и закрилата на културното наследство на Република България, включително археологическите обекти  (арг. от принципа на чл.1, ал.1 от ЗКН). При това следва да се констатира, че е налице признака „idemдосежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно аргументите, посочени в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК, за конкретното деяние.

Районният съд правилно е приложил в процесния случай критериите „Енгел“ като тест за характера на конкретното административно-наказателно производството и се явява обоснован изводът му, че то има наказателен характер по смисъла на чл.4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и при провеждането и завършването му с наказателно постановление ще се наруши принципа ne bis in idem, в какъвто смисъл са мотивите на многократно цитираното тълкувателно решение на ВКС.

Посоченото по-горе обосновава извода, че неправилно е било водено административно-наказателното производство, завършило с процесното пред районният съд наказателно постановление, при наличие на възбудено наказателно преследване за същото деяние. Законодателят в чл.33, ал.1 и 2 от ЗАНН не е поставил други условия – повдигане и предявяване на обвинение по отношение на конкретно лице, или приключване на наказателното преследване с окончателен акт. Възбуждането на наказателно преследване за дадено деяние е достатъчно основание за прекратяването на административно-наказателното производство.

 По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна при липса на наведените в нея доводи за отмяна, поради което трябва да се остави без уважение, а решението на Районен съд - Бургас следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310/12.03.2018г., постановено по НАХД № 5741/2017г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                           2.