РЕШЕНИЕ

 

        № …………….           дата 22 януари 2009 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 15 януари 2009 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1180 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.4 от ЗДвП.

         Образувано е по жалба на И.П.Д. *** против наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП от полицейски служител при РПУ – Несебър, с която е разпоредено принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя, поради неправилното му паркиране.

         Навеждат се доводи както за нищожност на наложената ПАМ поради издаването й от некомпетентен орган, така и доводи за нейната незаконосъобразност поради липсата на твърдяните нарушения на ЗДвП, като в тази връзка жалбоподателят възразява, че нито паркирането е неправилно поради липса на забранителен за това знак, нито е била създадена опасност за преминаването на другите участници в движението, нито мястото е било сигнализирано с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване.

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, депозира писмени молби, с които поддържа жалбата си.

         Ответникът – полицай Р.А. се явява лично, като оспорва основателността на жалбата и поддържа становище си, че лекият автомобил е бил неправилно паркиран, което е наложило неговото принудително преместване.

         РПУ – Несебър не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         ОД на МВР – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни доказателства във връзка с материалната компетентност на административния орган, издал оспорената ПАМ.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

          Установи се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на собствения на жалбоподателя лек автомобил “Крайслер” с рег. № РВ 54 58 ВК, е наложена от полицай Р.Б.А. ***, командирован да изпълнява задълженията си на територията на ОДП – Бургас, РПУ – Несебър, за периода от 01.07.2008 год. – 31.07.2008 год.

         От полицейския служител е съставен констативен протокол № 0022/04.07.20008 год., видно от който, на същата дата, лекият автомобил е бил репатриран на основание чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП, поради неправилно паркиране на тротоара срещу хотел “Калина гарден” в к.к. “Слънчев бряг”, в нарушение на Заповед № 10 на директора на търговското дружество “Слънчев бряг” АД.

         Жалбоподателят е навел изричен довод за нищожност на така наложената принудителна административна мярка, поради издаването й от некомпетентен за това орган, което оплакване следва да бъде разгледано приоритетно.

            Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

            Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. По отношение на принудителната административна мярка по буква “Б” на същата правна норма не е въведено изискване за издаването й в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и наложена устно, респ. с конклудентни действия. Също така, за тази хипотеза на закона не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

         В конкретния случай, за длъжностното лице – полицай, издало разпореждането за евакуиране на лекия автомобил, не се съдържат доказателства по делото, удостоверяващи неговата материална компетентност за налагане на тази мярка на административна принуда. Представена е типова длъжностна характеристика за заемане на длъжността “полицай”, която очевидно не съдържа правомощия за налагане на ПАМ, а и не представлява предвидения от ЗДвП акт, който да предоставя подобни правомощия. Предоставяне на определени правомощия е възможно не посредством типова длъжностна характеристика, а посредством нарочен акт.

         При тези обстоятелства съдът приема, че по делото не се доказва успешно материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя, поради което наложената принудителна административна мярка следва да бъде обявена за нищожна, предвид обстоятелството, че липсата на материална компетентност е порок на акта, водещ по дефиниция до неговата незаконосъобразност до степен на нищожност.

         С оглед на горните разсъждения безпредметно е да бъдат обсъждани фактическите обстоятелства по спора, свързани с местонахождението на лекия автомобил, неговото паркиране и другите предпоставки на закона, свързани с налагането на процесната ПАМ.

         Ръководен от горните съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.1-во от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОБЯВЯВА наложената от длъжностното лице полицай – служител в РПУ – Казанлък, командирован да изпълнява задълженията си на територията на ОДП – Бургас, РПУ – Несебър, за периода от 01.07.2008 год. – 31.07.2008 год., принудителна административна мярка “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - лек автомобил марка “Крайслер”, с рег. № РВ 54 58 ВК, наложена на 04.07.2008 год. в к.к. “Слънчев бряг”, община Несебър, по отношение на И.П.Д. ***, за НИЩОЖНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                            СЪДИЯ:……………..