Р Е Ш Е Н И Е № 684

 

гр. Бургас, 8.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А :

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на шестнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 117 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Р.П.С., ЕГН **********,***, подадена от пълномощник, против ревизионен акт № Р-28-1400800-091-01/15.10.2014г., издаден от началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с решение № 367/22.12.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, относно определените на Р.П.С. допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчния период 1.01.2012г.-31.12.2012г. в размер на 9 949.16 лв. и съответната лихва за забава в размер на 1 487.50 лв.

Ревизионният акт в потвърдената от решаващия орган част се оспорва като незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон, с искане за отмяната му от съда. Релевират се възражения за недължимост на допълнително определените задължения по ЗДДФЛ за 2012г. предвид изпълнението на всички условия за ползване на данъчната преференция, предоставена по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, както и на правото на ползване на отстъпка по чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ. Представят се писмени доказателства. В съдебното заседание, чрез процесуален представител, се поддържа жалбата и искането от съда. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето ù от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред компетентния съд, от надлежно легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От доказателствата по административната преписка се установява, че със заповед за възлагане на ревизия № 1400800/25.04.2014г., издадена от началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Бургас, изменена с последващи негови заповеди за възлагане на ревизия № 1401483/15.07.2014г. и № Р-28-1400800-020-03/28.07.2014г., е възложено извършването на ревизия на Р.П.С. с обхват по видове задължения и периоди: ДДС за периода 1.04.2009г.-31.03.2014г.; авансов и годишен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2012г.-31.12.2012г. Заповедите са издадени от орган по приходите, който е оправомощен за това със заповед № РД-14/06.01.2014г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № Р-20-1400800-092-01/19.09.2014г., съставен от ревизиращия екип на основание чл.117 от ДОПК, срещу който лицето е подало възражение с вх.№ 94-00-2490/03.10.2014г. Видно от издадения на основание чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионен акт № Р-28-1400800-091-01/15.10.2014г. от началник сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, възражението не е прието за основателно и с него са определени допълнителни задължения на ревизираното лице, както следва: установен годишен и авансов корпоративен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012г. в размер на 9 949.16 лв. и лихва за забава в размер на 1 487.50 лв., и надвнесена сума - ДДС за възстановяване в размер на 8.73 лв., която е прихваната от годишния данък по ЗДДФЛ. Актът е обжалван пред директора на Д “ОДОП” – Бургас в частта, относно допълнително определените задължения по ЗДДФЛ и е потвърден като законосъобразен в тази част с решение № 367/22.12.2014г. 

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Относно съответствието на ревизионния акт с приложимия материален закон съдът приема следното:

В ревизионното производство е установено, че Р.П.С. е местно физическо лице, регистрирано като земеделски производител от 1.11.1993г. по смисъла на §1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с рег.№ 87374. Регистрационната карта е заверена в областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол на 21.03.2012г. за стопанската 2011г./2012г., на 21.02.2013г. за стопанската 2012г./2013г. и на 20.02.2014г. за стопанската 2013г./2014г. Регистрирано е по ЗДДС от 12.12.2005г. За 2012г. е подало годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 2800И0007558/22.04.2013г. На основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е декларирало доход от дейност по производство на непреработена растителна продукция като регистриран земеделски производител за 2012г., подлежащ на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, установяваща начина на определяне на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Тази дейността е осъществявана без регистрация като едноличен търговец по Търговския закон. Декларирани са общо приходи, формирани от продажба на непреработена земеделска продукция в размер на 650 112.70 лв., в т.ч. субсидии 117 857.14 лв., финансов резултат по ОПР печалба в размер на 107 923.26 лв., годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 107 180.22 лв., дължим данък в размер на 16 077.03 лв., който е намален със сумата 9 646.22 лв., представляваща преотстъпен данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, и намален със сумата 321.50 лв., представляваща 5% отстъпка, или дължим данък за 2012г. в размер на 6 108.50 лв.

Относно упражненото от Р.С. право на преотстъпване на данъка на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 9 646.22 лв. в ревизионното производство е констатирано, че през 2013г. преотстъпеният данък за 2012г. е инвестиран в покупка на нова земеделска техника – сеялка за есенни култури и тороразпръсквачка, придобити от задълженото лице до края на 2013г. по пазарни цени на обща стойност 35 950 лв. от несвързани лица, като за закупуването им не са получавани други помощи. Земеделската дейност се осъществява и към датата на съставяне на доклада. Преотстъпеният данък за 2012г. в размер на 9 646.22 лв. не превишава 50 на сто от стойността на придобитите през 2013г. активи в размер на 35 950 лв. без ДДС. От справка в информационния масив на НАП е констатирано, че лицето няма задължения към 31.12.2012г. На ревизираното лице обаче не е признато упражненото право на преотстъпване на 60 на сто от дължимия данък по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ с мотива, че физическите лица, регистрирани като земеделски производители, нямат право да ползват това облекчение, тъй като не са еднолични търговци по смисъла на Търговския закон. Според приходните органи разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ не съдържа препратка към лицата по чл.29а от ЗДДФЛ и не е налице приравняване на тези лица към едноличните търговци за целите на преотстъпване на данъка. Такова приравняване е установено единствено за целите на определяне на облагаемия доход на физическите лица, регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители, към реда, по който се определя облагаемия доход на едноличните търговци – чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, за определяне на годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ. Освен това е прието, че ползването на данъчната преференция по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ е обвързано със задължение за спазване на условията, определени в чл.189б от ЗКПО, част от които също не са приложими към физически лица. Поради това е определена като подлежаща за внасяне сумата на преотстъпения за 2012г. данък в размер на 9 646.20 лв. и съответната лихва за невнасянето на данъка в срок.

Констатирано е също, че за 2012г. ревизираното лице неправомерно е ползвало отстъпка в размер на 302.16 лв. на основание чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ. След извършена в хода на ревизията проверка в програмен продукт „Система за управление на приходите” на НАП, ревизиращият екип е установил, че при дължим данък за внасяне в размер на 16 077 лв. на 14.02.2013г. е внесена сумата 386.80 лв., на 7.05.2013г. е внесена сумата 5 741.04 лв. и на 28.04.2013г. е внесена сумата 302.16 лв., и след като не е внесен пълния размер на дължимия данък в срока по чл.67 от ЗДДФЛ не следва да се ползва отстъпка в размер на 302.16 лв. Въз основа на констатирано е определил като дължима от лицето и тази сума, ведно със съответната лихва за забава.

Жалбоподателката оспорва горните констатации и изводи на приходните органи. Счита, че те са в противоречие със съответните разпоредби на ЗДДФЛ и ЗКПО. Намира за неправилен извода, че няма право на преотстъпен данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, тъй като, макар да прилага реда за облагане по чл.29а от същия закон, не е едноличен търговец. Според нея правнозначимият факт за ползване на преотстъпването е качеството на лицето – земеделски производител, и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. Сочи, че смисълът на предоставяната държавна помощ под формата на преотстъпване на данъка се отнася до земеделските стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а не до конкретна категория субекти, позовавайки се на решение на Европейската комисия С(2011) 863 от 11.02.2011г. относно държавна помощ – България, Помощ № 546/2010г. Намира за неправилен и извода за липса на основания за ползване на отстъпка от 5 % поради внасяне на дължимия за 2012г. данък по ГДД в пълен размер по сметка на НАП на 30.04.2013г., в подкрепа на което представя доказателства.

Настоящият съдебен състав намира за основателни наведените от жалбоподателя доводи и аргументи за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част при следните мотиви:

Съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ /ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г./, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл.189б от ЗКПО. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б, ал.1 от ЗКПО /ДВ, бр.95 от 2009г./ се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл.189б, ал.2 от същия закон предвижда, че данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации и 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т.1; 5. активите по т.1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т.1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от изброените в подточки а) до г) помощи.

Според §26 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ /ДВ, бр.95 от 2009г./ действието на предвиденото в чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обвързано с приемането на положително решение от ЕК за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи, поради което тълкуването на цитираната норма следва да бъде съобразено с решение на Европейската комисия С(2011) 863 от 11.02.2011г. относно държавна помощ – България, Помощ № 546/2010г., Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. От съдържанието на §3, §5, §9, §10 на решението следва, че продължителността на схемата е до 31.12.2013г., право на данъчното облекчение имат земеделските производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, целта на схемата е подкрепа инвестициите в земеделските стопанства, като помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение и съгласно схемата на всеки данъчно задължен субект, регистриран като земеделски производител, се преотстъпват до 60 % от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности. Видно е, че не се касае за различно данъчно третиране на земеделски производители - физически лица, от земеделски производители, регистрирани като еднолични търговци по ТЗ, и няма разлика в режима на предоставяната държавна помощ според регистрацията като търговец или не на земеделския производител, а определящо за възникване на правото на преотстъпване е видът на извършваната дейност от земеделските производители – осъществяване на първично производство на селскостопански продукти, които подлежат на облагане с корпоративен данък в България. В този смисъл, тълкуването на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ от органите по приходите за неприложимост на тази разпоредба спрямо физически лица, регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители, е в противоречие с правото на Европейския съюз относно държавните помощи в областта на селското стопанство.

Разпоредбата на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ /ДВ, бр.31 от 2011г., в сила от 01.01.2011г./ предвижда, че облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл.26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от същия закон, т.е. като еднолични търговци. По силата на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ формират по реда на ЗКПО данъчна печалба за дохода им от тази дейност, която се облага с данък 15%, както и едноличните търговци.

Жалбоподателката е физическо лице, регистрирано за 2012г. като земеделски производител и по ЗДДС. На 22.04.2013г. е подала годишна данъчна декларация за 2012г. с попълнено приложение № 2 – доходи от стопанска дейност като еднолични търговци, в което е декларирала и приходи от продажба на непреработена земеделска продукция. Формирала е облагаемия си доход като едноличен търговец по реда на чл.26 от ЗДДФЛ и е декларирала печалба в размер на 107 923.26 лв., годишна данъчна основа в размер на 107 180.22 лв., обложена с данък 15% в размер на 16 077 лв. Предвид изложените по-горе мотиви за приложимост на нормата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ спрямо нея основателно е ползвала правото си на преотстъпване на данъка на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 9 646.22 лв. – 60% от данъка върху годишната данъчна основа.

Изпълнени са и кумулативните условия по чл.189б от ЗКПО за приложението на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и не са налице правопрепятстващи условия за упражняване правото на данъчното облекчение, като изводите на приходните органи за неприложимост на част от условията по чл.189б, ал.2 от ЗКПО спрямо ревизираното лице не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Във връзка с изпълнението на дейността си като регистриран земеделски производител физическото лице ползва сгради и земеделска техника, необходими изключително за тази му дейност, така че придобива и следва да осчетоводи по надлежния ред активите, използвани за тази му дейност. От друга страна, съгласно чл.29а, ал.6 от ЗДДФЛ земеделските производители, които са приравнени на едноличните търговци, прилагат Закона за счетоводството, който съгласно чл.13 и чл.15 изисква осчетоводяване и оценяване на активите при придобиването им, последващо оценяване, начисляване на амортизации. Видно от констатациите в ревизионния доклад, жалбоподателката прилага двустранна форма на счетоводно записване, организира и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и утвърден индивидуален сметкоплан, като формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Годишният финансов отчет е изготвен в съответствие с изискванията на основните счетоводни принципи. Съобразно чл.52, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи, като съгласно чл.58, ал.1 от ЗКПО начисляват данъчни амортизации, признати при определяне на данъчния финансов резултат /чл.54, ал.1 от с.з./. Според констатациите в ревизионния доклад в счетоводството на ревизираното лице дълготрайните материални и нематериални активи се оценяват по историческата им цена. Утвърден е амортизационен план, като се прилага системно линеен метод за амортизации. Констатирано е и изпълнение на всяко едно от изискванията на чл.189б, ал.2 от ЗКПО – преотстъпеният данък за 2012г. е инвестиран в покупка на нова земеделска техника – сеялка за есенни култури и тороразпръсквачка, необходими за извършване на дейността, придобити от задълженото лице до края на 2013г. /чл.189б, ал.2, т.1/; активите са придобити по пазарни цени на обща стойност 35 950 лв. от несвързани лица /ал.2, т.2/; земеделската дейност се осъществява и към датата на съставяне на доклада, декларирано обстоятелство и в ГДД /ал.2, т.3/; преотстъпеният данък за 2012г. в размер на 9 646.22 лв. не превишава 50 на сто от стойността на придобитите през 2013г. активи в размер на 35 950 лв. без ДДС /ал.2, т.4/; за закупените за земеделското стопанство сеялка и тороразпръсквачка не са получавани други субсидии и те не заместват съществуващи активи /ал.2, т.5 и 6/.

По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неправилен ревизионният акт в частта относно установения с него размер дължим данък и съответната лихва за забава във връзка с непризнатото на ревизираното лице право на преотстъпване на данъка по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.

Ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта, относно определените допълнителни задължения поради непризнаване на ползваната от лицето отстъпка по чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ. Според алинея първа на тази разпоредба, годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съгласно чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация в срока по ал.1 по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация. Видно от приложените към жалбата доказателства – извлечение от подадената за 2012г. по електронен път годишна данъчна декларация, отчет по банкова сметка ***.04.2013г. на „Прокредит банк“ АД и констативната част на акта, жалбоподателката е подала годишна данъчна декларация на 22.04.2013г., с която е декларирала данък за довнасяне в размер на 6 430.00 лв. /посочен в ГДД на ред 21/, върху който е изчислила 5 % отстъпка в размер на 321.50лв., и дължимият данък за довнасяне, намален с отстъпката, в размер на 6 108.50 лв. /ред 23/ е внесла изцяло на 30.04.2013г. по сметка на НАП в срок, поради което има право да ползва отстъпка по чл.53, ал.3 от ЗДДФЛ.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна. Ревизионният акт в частта, с която на жалбоподателката са определени допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ в размер на 9 949.16 лв. и лихва за забава върху тази сума в размер на 1 487.50 лв. за 2012г. следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Предвид изхода на правния спор, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за настоящото производство общо в размер на 960 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса за образуваното производство, и 950 лв. – договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 5.01.2015г.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-28-1400800-091-01/15.10.2014г., издаден от началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с решение № 367/22.12.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на Р.П.С., ЕГН **********,***, са определени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за данъчния период 1.01.2012г.-31.12.2012г. в размер на 9 949.16 лв. и лихва за забава върху тази сума в размер на 1 487.50 лв.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас, при централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати от бюджета си на Р.П.С., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: