Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер  1136            Година 02.07.2012           град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2.Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 117 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Началника на Митница - Бургас срещу решение № 2378/18.11.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2933 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас, в частта, в която е отменено наказателно постановление № 48/11.07.2011г. издадено от началника на Митница Бургас. Счита решението в обжалваната му част за неправилно и издадено при неспазване на материалния закон. Моли да бъде отменено, като се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – ЕТ „Х.-Е.Х.”, гр.*** с ЕИК *** редовно уведомен, чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 48/2011г. от 11.07.2011г. издадено от началника на Митница Бургас, в частта, с която за извършено нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците и на основание чл.234, ал.4 от с.з. е разпоредено едноличния търговец да заплати сумата от 1265,39 лева, представляваща 100% от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойности и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на жалбоподателя. Съдът е намерил, че подробно са изложени всички факти, имащи отношение към доказване на нарушението, като извода на представителите на митническата администрация е формулиран след прецизен и задълбочен анализ на събраните писмени документи и материали, а механизмът на извършване на деянието е установен по безспорен начин, като извън всякакво съмнение е лицето, представило неистински документ пред митницата. Дружеството е реализирало от обективна страна признаците от състава на деянието по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, като посредством представяне на неистински документ – фактура за покупко-продажба на лек автомобил въвело в заблуждение представителите на митническата администрация относно факта на закупуване на леката кола, именно от посочената във фактурата швейцарска фирма и относно автентичността на депозирания документ, като по този начин формирало неверни представи в контролните органи за действителната митническа облагаема стойност, съответно избегнало частично заплащането на дължимите към бюджета публични държавни вземания- мито и ДДС. Административнонаказващият орган е дал правилна и законосъобразна правна квалификация, а търговеца е извършил нарушението посочено в АУАН и НП, като имуществената санкция е определена в минималния посочен от чл.234 ал.2 т.1 от ЗМ размер, поради което е потвърдил наказателното постановление в тази му част.

По отношение на наказателното постановление в частта на присъденото заплащане на 100% от равностойността на стоките-предмет на нарушението по митническа стойност, съдът е намерил същото за незаконосъобразно и го е отменил. Прието е, че нарушението се изразява в избягване на плащане на част от дължимите към държавата митни сборове и представлява митническа измама в първата форма на изпълнителното деяние, посочено в чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, като неправилно е прието, че стоката е предмет на нарушението. Нарушението се изразява в частично незаплащане на дължимите към държавата сборове, а не в недеклариране на стоката пред митницата или неплащане на дължимите митни сборове по повод внос на лек автомобил. Само във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническата измама се говори за внос или износ на стоки, докато първата такава, към която безспорно спада и извършеното нарушение е свързана с незаплащане на митни сборове. Ето защо, след като нарушението се изразява в незаплащане на част от митните сборове, дължими от вносителя към държавата, нормата на чл.234 ал.4 от ЗМ не би следвало да намери приложение в случая. Също така е посочено, че по делото няма представени доказателства от които да е видно, че автомобилът, внесен на територията на страната липсва или е отчужден, за да се прибегне до втората алтернатива на ал.4 на чл.233 от ЗМ, присъждане на левовата му равностойност.

Решението е обжалвано единствено от наказващия орган, в частта в която е отменено наказателното постановление, поради което то е влязло в сила в частта в която е потвърдено наказателното постановление и в тази част не подлежи на касационна проверка.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Не е налице спор по делото, че отговорността на ответника по касация е ангажирана за нарушението изразяващо се в частично незаплащане на дължимите към държавата митни сборове.

Съгласно чл.234, ал.1 от Закона за митниците, който избегне или направи опит да избегне: 1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митните сборове или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или 2. забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама. В ал.2 на чл.234 от ЗМ е предвидено, че за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от: 1. размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1; 2. митническата стойност на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.

Административнонаказващия орган в наказателното постановление освен, че е наложил предвиденото наказание е присъдил и дружеството да заплати “100% от равностойността на стоките предмет на нарушението”. В случая неправилно от наказващия орган прието, че стоката предмет на нарушението е внесения лек автомобил и е присъдил неговата равностойността. Нарушението се изразява в избягване на плащане на част от дължимите към държавата митни сборове и представлява митническа измама в първата форма на изпълнителното деяние, посочено в чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, като неправилно е прието, че стоката е предмет на нарушението. Само във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническата измама се говори за внос или износ на стоки, докато първата такава, към която безспорно спада и извършеното нарушение е свързана с незаплащане на митни сборове. Ето защо, след като нарушението се изразява в незаплащане на част от митните сборове, дължими от вносителя към държавата, нормата на чл.234 ал.4 от ЗМ не следва да намери приложение в случая. Освен така изложеното следва да се има в предвид и че дори в случай на прилагане на тази норма, административнонаказващия орган може да присъди равностойността на стоките, само ако те липсват или са отчуждени. В хода на административното производство тези обстоятелства не са изследвани и административния орган без да изложи никакви мотиви е присъдил равностойността на внесения автомобил. Ето защо, наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и правилно е било отменено от първоинстанционния съд.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2378/18.11.2011г., постановено по н.а.х.д. № 2933 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.