Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 16 април  2010 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                        ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  КНАД № 117/2010 Г

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от Началника на РУ на МВР – гр. Айтос, против Решение № 1/04.01.2010 година, постановено по н.а.х.д. № 244 по описа за 2009 година на Районен съд – гр. Айтос. С решението е отменено Наказателно постановление № 898/27.07.2009 година, издадено от Началника на РУ на МВР – гр. Айтос, с което за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Н.Т.Г. е наложено наказание – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С касационната жалба се сочи, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не вземат становище.

Представителя на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира жалбата за основателна и излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на материалния закон, като е наложена санкция по норма, неотносима към извършеното нарушение. Приел е също така, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод за действително осъществено от страна на Н.Г. нарушение по чл. 103, предл. второ от ЗДвП.

Настоящият състав на съда намира, че при правилно установена фактическа обстановка Районният съд необосновано е приел наличие на нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните норми.

Без съмнение е, че Н.Т.Г. на посочените в наказателното постановление дата и място не е изпълнил разпореждане на контролен орган, като не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка. Административният орган е намерил, че по този начин Г. е осуетил полицейска проверка, поради което е наложил санкция въз основа разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. С първоинстанционното съдебно решение Районният съд е намерил, че за така установеното и доказано нарушение административнонаказателно отговорното лице е следвало да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а именно при отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Действително в случая санкцията е следвало да бъде определена на основание текста, приет от първоинстанционния съд. В случая обаче това нарушение не е съществено, тъй като санкционната норма на чл. 175 в своята алинея 1 предвижда размер на наказания – лишаване от право за управление на МПС и глоба, определен диапазон, при шест отделни хипотези. Неправилното посочване на точка 3, вместо тази по точка 4 не накърнява правата на жалбоподателя, тъй като не са налице предвидени различни по вид и размер санкции. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, точно и ясно са посочени признаците на състава на осъщественото административно нарушение и фактите и обстоятелствата, при които то е извършено. Ето защо настоящият състав на съда намира, че при постановяване на първоинстанционното решение е проявен излишен формализъм при преценка степента на допуснатото процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че дали едно нарушение на процесуалните правила е съществено или не, се преценя във всеки един конкретен случай, с оглед това дали при допускането му съществено се нарушават законово установени принципи или се ограничават права и интереси до степен на невъзможност за ефективното им реализиране.

 

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1/04.01.2010 година, постановено по н.а.х.д. № 244 по описа за 2009 година на Районен съд – гр. Айтос и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 898/27.07.2009 година, издадено от Началника на РУ на МВР – гр. Айтос, с което за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Н.Т.Г. е наложено наказание – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: