Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 1967                         от 05.11.2018 год.                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Недкова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1179 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 256, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.Щ.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед за задържане на лице рег.№ 434зз-123/01.05.2018 г., издадена от С. В. Ц. на длъжност ВПД КО при Второ РУ Бургас. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна, постановена в нарушение на приложимия материален закон. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.Н. ***, която поддържа заявената претенция, не ангажира доказателства, различни от административната преписка и формулира искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна – С. В. Ц. на длъжност ВПД КО при Второ РУ Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за задържане на лице рег.№ 434зз-123/01.05.2018 г., издадена от С. В. Ц. на длъжност ВПД КО при Второ РУ Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Д.Щ.Д. ЕГН **********,*** за срок до 24 часа. В мотивната част на оспорения акт се сочи, че има данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК – когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управлението на моторно превозно средство в гр. Бургас, ул. „Одрин“ № 39, БП-№ 4343ЗМ-323/01.05.2018 год.

По делото е приложена докладна записка от С. Ц. с рег. № 434р-7728/01.05.2018 год., в която е описана следната фактическа обстановка: На 01.05.2018 год. около 12.45 часа Ц., заедно със свои колеги – полицейски служители от Второ РУ Бургас са били изпратени от дежурната част на адрес гр. Бургас, ул. „Одрин“ № 39 за възникнало пътнотранспортно произшествие и саморазправа. На място, полицейските служители са установили лицата Х. В. В., водач на лек автомобил „Фиат Фуарино“ с рег. № А 5014 КТ, на който автомобил предно ляво стъкло е било счупено. В същия автомобил е пътувало и лицето К. В. П.. При разговор с тези лица, последните са заявили, че пътувайки по ул. „Одрин“, след завод „Победа“ са забелязали спрян джип „Мерцедес ГЛЦ 220Д“ с водач жалбоподателя Д.Щ. Д., който по данни на В. е пречел на движението, поради което, в момента в който го е задминавал, Владимиров е направил забележка, като между него и Д. са били разменени реплики. След това, Х. В. управлявайки автомобила си е продължил по ул. „Одрин“ и малко след това е бил последван от джипа „Мерцедес“. В близост до № 39, автомобила „Мерцедес“ е задминал лекия автомобил „Фиат Фуарино“ и спирайки пред него му е препречил пътя, като в същото време, зад автомобила на Х. В. е спрял друг автомобил – „Фолксваген Туарег“ с рег. № А 5999 ММ, управляван от В. К. С. и пътник В. С. И.. След спиране на автомобилите, Д. е слязъл от собствения си автомобил и се е запътил към автомобила на В.. Последния се е опитал да продължи пътя си, като е направил рязка маневра, за да заобиколи автомобила „Мерцедес“, но не е успял, като се е ударил с предната си дясна част в бронята на джипа, при което се е счупил предния десен фар. Последвало е пререкание между Д. и Х. В., при който, последния е останал в автомобила си, като двамата са ракомахали и са си разменяли обидни и заплашителни реплики. В един момент, Д. се е просегнал към В., в резултат на което стъклото на предната лява врата на л.а. „Фиат“ се е счупило. Междувременно, на мястото са спрели и други автомобили, а пътуващия в л.а. „Фиат“ – Красимир Пенчев е излязъл от колата и е застанал между Д. и автомобила на В., за да му попречи. В този момент В. е успял да телефонира на телефон 112 и да съобщи за инцидента. Малко по-късно на място са пристигнали и полицейските служители.

Във връзка с така установеното, в докладната записка на С. Ц. е посочено, че Д.Щ. Д. е бил отведен във Второ РУ Бургас, където е изготвена и оспорената заповед за полицейско задържане. Видно от приложения екземпляр от заповедта, същата е изготвена на 01.05.2018 год. в 12.45 часа, като е отразено, че лицето е освободено в 16.15 часа на 01.05.2018 год. 

Недоволен от така постановената заповед, Д. я оспорва, като твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В подкрепа на това твърдение е заявено, че при постановяване на заповедта не са били налице обективни данни или доказателства, които да обосноват прилагането на тази мярка против него. В жалбата е заявено, че спрямо него е имало неоснователна агресия и другия водач – Х. В. е следвало да бъде задържан, а не той.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

На първо място, Заповед за задържане рег.№ 434зз-123/01.05.2018 год., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган – полицейски орган по аргумент от чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Спазена е изискуемата с нормата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР форма, като издадената писмена заповед за задържане е връчена на адресата й. При връчване на заповедта, жалбоподателя е отказал да я подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. С оглед на това, настоящия съдебен състав не намира допуснати в хода на административното производство и при издаване на оспорената заповед, съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се посочи, че в сезиращата съда жалба и в хода по същество, от страна на жалбоподателя също не се твърди за допуснати нарушения на процесуалните правила. В оспорената заповед изрично се съдържа  указание относно факта кои права са били разяснени на задържаното лице, а обстоятелството, че същото се е запознало с тези права, е удостоверено с подписа на вписания свидетел.

Съдът намира, че заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Като фактическо основание за задържането е посочено наличието на данни за осъществено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК.

В заповедта е посочено, че лицето е задържано на 01.05.2018 год. в 12.45 часа, като е вписан и часа на неговото освобождаване – 16.15 часа на същия ден – 01.05.2018 год. В административната преписка са представени протокол за полицейски обиск на лице от 01.05.2018 год., непопълнена от жалбоподателя декларация (вписан е свидетел, който е удостоверил отказа на жалбоподателя да попълни декларацията). По делото е приложена и декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ, която също не е попълнена, като отново свидетел е удостоверил отказа на Д. да я попълни.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане за срок от 24 часа“. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление.

Предвид изложеното съдът приема, че при наличие на данни за извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. В случая, наличните по преписката доказателства безспорно удостоверяват наличието на данни за извършеното от жалбоподателя противоправно деяние. От представените по делото протоколи  за разпит на пострадалото лице – Х. В., както и от показанията на другия свидетел – К. П. следва да се приеме, че обстоятелствата заявени от свидетеля са дали основание на полицейския орган да постанови задържане на лицето Д.. Установява се, че при извършената на място от полицейските органи проверка, същите са констатирали възникналото между двамата водачи спречкване, в резултат на което, Д. е счупил стъклото на автомобила на В.. Именно това обстоятелство, което не се отрича нито от Д., нито от другите двама свидетели – В. И. и В. С. е мотивирало органа да приеме наличието на данни за осъществено от жалбоподателя деяние, покриващо признаците на престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК. По същество, именно жалбоподателя със своя автомобил е препречил пътя и е принудил В. да спре. Отново жалбоподателя е излязъл от колата си и е отишъл при автомобила на В. за да се изяснят и именно стъклото на лекия автомобил „Фиат“ е счупено от Д.. Тези обстоятелства безспорно съставляват данни, указващи извършено престъпление, които данни в съответствие с нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явяват достатъчни такива, за да обосноват законосъобразността на постановената заповед. Доколко тези данни, установени от полицейските служители на място са достатъчни и биха имали доказателствена стойност в хода на образуваното полицейско производство е въпрос, който няма отношение към постановената ПАМ.

Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения и същата изцяло съответства на приложимия материален закон, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.Щ.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед за задържане на лице рег.№ 434зз-123/01.05.2018 г., издадена от С. В. Ц. на длъжност ВПД КО при Второ РУ Бургас.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: