Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1431

 

гр. Бургас,   17.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Ганева

 

при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 1177/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:

            Образувано е по жалба на С.Г.Т. ***, с ЕГН ********** против Заповед № 17-0304-000621/06.09.2017г. на началник сектор към ОД на МВР– Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2 а от ЗДвП .

            Недоволен от така издадения спрямо него индивидуален административен акт, жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен. В жалбата сочи, че не оспорва деянието си, но поради решаване въпроса за отговорността му, с влязъл  в сила съдебен акт - съдебно споразумение, оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/ следва да се отмени. Излага доводи и за липсата на мотиви относно срока на мярката.           Ответникът – началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър не се явява и не изпраща представител.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материалБургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е установено, че на С.Т. е съставен АУАН, серия Д, Бл. № 47168/06.09.2017г.(л.36) за това, че на 06.09.2017г. Т. е управлявал собствения си лек автомобил марка БМВ 330 ХД , с рег. № ******, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, а именно канабис, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който е отчел положителен резултат за канабис. На водачът е бил издаден талон за медицинско изследване № 0001141.

            Предвид установеното нарушение е издадена процесната ЗППАМ № 17-0304-000621/06.09.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2 а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца, като са  отнети два броя регистрационни табели ТХ 9509 АН и СРМПС.

По случая, въз основа установения резултат, е било образувано досъдебно производство № 304 ЗМ -2320/2017г. по описа на РУ Несебър, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. След проведеното разследване, в съдебната фаза на производството, с протоколно определение от 02.05.2018г., постановено  по НОХД № 348/2018г. по описа на Районен съд –Несебър е одобрено  споразумение, по силата на  което С.Г.Т. се признава за виновен за това, че на 06.09.2017г., около 22.35 часа, в гр.Свети Влас, община Несебър, ул.“Лозарска“ №1, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с рег.№ ******, след употреба на наркотични вещества, а именно канабис, представляващ високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1,т.1 и ал.2 от ЗКНВП – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (л.6-8). Със споразумението на жалбоподателя, на основание чл.343б, ал.3, чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е наложено  наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Кумулативно е наложена и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 на Т. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя  на 09.05.2018 г., за което е направено отбелязване върху същата (л. 5). Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят я атакува я с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като вече въпроса за отговорността му е бил решен. Отделно излага съображения, че акта създава затруднения и на семейството му.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

            При проверка за законосъобразност на обжалвания акт,  настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на  административно- производствените правила за неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л. 23). По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки  се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила, отчетен резултат на извършената проба –положителен, т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани. 

Относно възраженията, изложени в жалбата, съдът съобрази следното:

Мярката по  чл. 171, т.2а от ЗДвП не е санкция, а принудителна административна мярка. Последната не се кумулира с формите на наказателна или административнонаказателна отговорност. Обстоятелството, че към момента на съдебното производство пред Административен съд - Бургас, въпросът за отговорността вече е решен, не може да повлияе върху законосъобразността на оспорения акт, тъй като целта на приложената ПАМ, нейният превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, е постигната. Този факт, обаче, не прегражда възможността за оспорването й. Налице е правен интерес в полза на жалбоподателя, най-малко заради възможността при отмяната й да се проведе производство по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Фактът на извършено нарушение е безспорно установен. Независимо от това, противно на изложеното от жалбоподателя, настоящият състав следва да се съобрази с правилото на чл.142, ал.1 АПК, съгласно което преценката за законосъобразност на процесната ПАМ следва да се извърши към момента на нейното издаване. Разпоредбата на чл.171, т.2а  от ЗДвП предвижда задължително прилагане на принудителна административна мярка спрямо водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотици. Между страните по делото не се спори  относно установеното с техническо средство „Алкотест Дрегер” наличие на канабис. В АУАН изрично е отбелязано, че  жалбоподателят е запознат с показанието на техническото средство и му е връчен талон за медицинско изследване № 0001141, като лицето не оспорва показанията от техническото средство. Наказателната отговорност на жалбоподателя е била реализирана чрез сключване на споразумение в съдебното производство, поради което същото, имащо значението на влязла в сила присъда, по безспорен начин установява наличието на обстоятелствата за прилагане на ПАМ. Конкретиката на фактите попада в хипотезата на извършено виновно престъпление по 343б, ал.3 НК /управление на МПС след употреба на наркотици/, съставляващо същевременно и административно нарушение по ЗДвП.

ПАМ обаче не съставлява вид административно наказание. Предвид споразумението по НОХД, в случая няма издадено НП, но се съобразява, че административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. В реда на изложеното и във връзка с възражението, че не следва да се налага ПАМ при ангажиране на наказателна отговорност за жалбоподателя, следва да се има предвид, че прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Тоест, ангажирането на наказателната отговорност на водача по чл.343б, ал.3  НК е неотносимо  към заповедта по ЗДв.П - Решение № 5367 от 13.05.2015г. по адм. д. № 10779/2014 на ВАС. Обстоятелството, че заповедта е връчена след датата, на която е решен въпроса с отговорността, не влияе на законосъобразността на самата заповед, тъй като тя се преценява от съда към момента на издаването на заповедта.

Във връзка с възражението за липсата на мотиви относно срока, съдът съобрази следното:

В нормата на чл. 171, т.2а ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от 11 месеца. Срокът е и законосъобразно определен от административния орган, предвид извършеното от жалбоподателя нарушение - управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, което би могло да предпоставки други противоправни деяния. В случая извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно.

Съдът намира за напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не е изложил никакви мотиви защо е определил точно този срок. В действителност, в заповедта изрично е посочено, че лицето е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества. Това са съображенията мотивирали органа да определи този срок на ПАМ. Следователно, административният орган, действайки при обвързана компетентност, е изложил  мотиви, въз основа на които е формирал извода си за определяне на  предвидения срок на действие на ПАМ. Съдът споделя напълно така изложените мотиви и също намира, че управлението на собствено МПС след употреба на наркотични вещества е достатъчно укоримо от правния ред поведение, поради което законодателят освен налагането на санкция за него е предвидил и временно прекратяване регистрацията на моторното превозно средство посредством налагането на процесната мярка, за да се препятства занапред възможността той да управлява автомобил след употреба на наркотици. С влизане в сила на новата разпоредба на чл. 171, т.2А /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г./, е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет, предвид високата обществена опасност на подобно поведение. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на срока от 11 месеца, тъй като е съобразена засилената закрила на засегнатите обществени отношения.Следователно, с издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона - да се възпрепятства шофиране на МПС от лица, след употреба на наркотици, с оглед защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на имуществото, както на самите тях, така и на държавата и общините.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед,  като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

По тези съображения и на основание чл. 171, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, ХІІ-ти състав

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Т. ***, с ЕГН ********** против Заповед № 17-0304-000621/06.09.2017г. на началник сектор към ОД на МВР– Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2 а от ЗДвП .

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

              

 

 

СЪДИЯ: