Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  958                        17 октомври 2008 година                     Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ състав, в публично  заседание на първи октомври,  две хиляди и  осма година, в състав:                                               

                                                                                  Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  1174   по описа за  2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване / КСО /.

Образувано е по жалба  на „Сарчес”ООД със седалище и адрес на управление- ***, представлявано от М. С. Г. с ЕИК по Булстат 102150601, вписано с решение по ф.д. №3714 по описа на Бургаски окръжен съд против    Решение № 52 от 09.07.2008 година на Директора на Районно управление „Социално осигуряване”- Бургас,  с което е оставено в сила Разпореждане №  1831 от 13.06.2008 година на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – Бургас, с което е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет вх. №053 от 26.05.2008 година на осигурителя „Сарчес”ООД – гр. Бургас общо в размер на 4159.17 лева, от които главница в размер на 3579.56 лева и лихва в размер на 579.61 лева, начислена до 26.05.2008 година, представляващи причинена щета на ДОО за неправомерно изтеглени парични обезщетения за временна неработоспособност, за  бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и е оставено без уважение искането му за спиране изпълнението на разпореждане №1831 от 13.06.2008 година, на основание чл.117а от КСО.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, в която е изложил подробни съображения касаещи  незаконосъобразността на административния акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Представя доказателства. Моли съда да отмени решението на директора на РУ”СО”-Бургас като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата - Директорът на РУ”СО”-Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна и моли съда да я отхвърли, а спореният административен акт е правилен и законосъобразен по изложените в него подробни съображения и моли да бъде оставен в сила. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и  като съобрази закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО, от легитимирано лице, което има правен интерес,  съдържа предвидените в закона форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение №  52 от 09.07.2008 година на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - Бургас е оставено в сила Разпореждане №  1831 от 13.06.2008 година, с което, е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет вх. №053 от 26.05.2008 година на осигурителя „Сарчес”ООД общо в размер на 4159.17 лева, от които главница в размер на 3579.56 лева лихви в размер на 579.61 лева, начислена до 26.05.2008 година и е оставено без уважение искането на „Сарчес”ООД- Бургас за спиране изпълнението на разпореждане №1831 от 13.06.2008 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ „СО”- Бургас, на основание чл.117а от КСО.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на изводите на административния орган относно обстоятелството, че лицето Д. И. Ж. няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, поради което и неправилно е приел, че за него не е възникнало осигуряване  по смисъла на чл. 10 от КСО, тъй като началната дата на нейната неработоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете съвпада с датата на постъпване на работа в дружеството. Според жалбоподателя, изложените в решението доводи са неоснователни, тъй като счита, че работничката реално е започнала да изпълнява трудовите си задължения на 06.04.2006 година, поради което за нея е възникнало правото на парично обезщетение за посочените социални рискове.

От събраните по делото доказателства се установява, че административното производство е започнало със заповед №ІІ-22 от 12.05.2008 година на Директора на РУ „СО”-Бургас, с която е наредено извършване на частична ревизия по разходите на ДОО на осигурителя „Сарчес”ООД за периода от 06.04.2006 година до 31.01.2008 година, в резултат на което е издаден ревизионен акт за начет вх.№153 от 26.05.2008 година.

Ревизиращият орган е установил, че осигурителят „Сарчес”ООД неправилно е начислил  и изтеглил от ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност, поради бременност и раждане общо в размер на 1697.75 лева, представляващи главница- 1424.56 лева и лихви от 273.19 лева за периода м.април 2006 година до м. февруари 2007 година и  парични обезщетения за отглеждане на малко дете общо в размер на 2461.42 лева, представляващи главница в размер на 2155.00 лева и лихви 306.42 лева за периода м. февруари 2007 година до м. януари 2008 година, за лицето Д. И. Ж., в нарушение на разпоредбите на чл. 40 от КСО. Въз основа на така издадения акт за начет и в изпълнение на нормата на чл.110, ал.3 от КСО, ръководител по контрола по разходите на ДОО е издал разпореждане за внасяне на дължимите суми по ревизионния акт за начет./ л.21 от делото/

Осигурителят „Сарчес”ООД-Бургас, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/ е сключил трудов договор №216 с Д. И. Ж. на 05.04.2006 година /л.32 от делото/, в който като дата на постъпване е посочено 06.04.2006 година. Това обстоятелство е отразено и в регистъра на трудовите договори в ТП на НОИ.

От приложената по делото платежна ведомост на осигурителя за м. април 2006 година, представена на ревизиращия орган при извършване на проверката /л. 141 от делото/ се установява, че лицето Д. Ж. няма отработени дни като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, а й е начислено само обезщетение за временна неработоспособност в размер на 93.00 лева за 16 работни дни. Последното е отразено и в справката от персоналния регистър на НОИ / л.102-104 от делото/. Установено е още, че Ж. е ползвала обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя „Сарчес”ООД от 06.04.2006 по първичен болничен лист № 0400041 от 06.04.2006 година /л.116 от делото/, а впоследствие  и по болнични листи с №№0400097/03.05.2006 година /л.82 от делото/, 0378053/05.06.2006 година /л.83 от делото/, 0381017/05.07.2006 година/ л.77 от делото/, 0381094/08.08.2006 година /л.70 от делото/, №0381871/03.09.2006 година /л.73 от делото/, 2380529/26.09.2006 година / л.66 от делото/, 2361255/06.11.2006 година /л.67 от делото/, 0570647/13.11.2006 година /л.62 от делото/ и 0371933/27.12.2006 година. /л.65 от делото/.  Считано от 08.02.2007 година, осигурителят „Сарчес”ООД е начислил и е изтеглил за изплащане на лицето парично обезщетение за отглеждане на малко дете  до м. 01. 2008 година, включително.

Въз основа на установените при ревизията факти ревизиращият орган е приел, че лицето Д. И. Ж. няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, към момента на настъпване на социалните рискове, тъй като не е постъпило ефективно на работа на 06.04.2006 година, съгласно сключения трудов договор, поради което осигурителят неоснователно е начислил, изтеглил и изплатил  парични обезщетения за временна неработоспособност за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 06.04.2006 година до 31.01.2008 година и е издал ревизионен акт за начет вх.№053 от 26.05.2008 година.

В срока по чл. 110, ал.2 от КСО, срещу ревизионния акт за начет  е постъпило възражение от жалбоподателя вх.№26-1993-1 от 02.06.2008 година /л.105-107 от делото/, в които излага доводи, каквито е посочил и в жалбата си пред по-горестоящия административен орган, както и пред настоящата инстанция, по което ревизиращия орган се е произнесъл с мотивирано заключение / л.23 и 24 от делото/.

Въз основа на така издадения акт за начет и в изпълнение на нормата на чл.110, ал.3 от КСО, ръководителя по контрола по разходите на ДОО е издал разпореждане за внасяне на дължимите суми по ревизионния акт за начет /л.21 от делото/.

Недоволен от разпореждането, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на РУ”СО”-Бургас. В жалбата е направил изрично искане за спиране на изпълнението на разпореждането, съгласно нормата на чл.117а от КСО, а като обезпечение е представил справка за активи на дружеството и тяхната балансова стойност.

 Директорът на РУ”СО”-Бургас е счел, че жалбата е неоснователна и е постановил решение, с което е оставил в сила разпореждане №183 от 13.06.2008 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО”-Бургас, с което е постановено събирането на сумите по издадения ревизионен акт за начет и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на разпореждането. В процесното решение, по-горестоящият административен орган е изложил подробни мотиви относно неправомерно начислените и изтеглени паричните обезщетения, касаещи посочените по-горе социални рискове, като е приел, че съобразно нормата на  чл. 63, ал.4 от КТ, изпълнението на задължението по трудовия договор започва с постъпването на работника на работа и трудовото правоотношение  възниква тогава, когато последният започне реално да престира труда си, каквото в случая не е налице. Ето защо е приел, че Д. Ж. няма качество на осигурено лице по смисъла на КСО и няма право на изплатените и получени парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Изложил е съображения относно оставеното без уважение особено искане на жалбоподателя за спиране предварителното изпълнение на разпореждането за внасяне на сумите по ревизионнния акт за начет.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че оспореният административен акт- Решение № 59 от 09.07.2008 година на директора на РУ”СО”-Бургас е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната по закон форма и при спазване на административно производствените правила.

Решението е издадено  и в съответствие с материалния закон.

Съобразно нормата на чл. 10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. Следователно, следва да се приеме, че осигуряването възниква, не от деня, в който е възникнало трудовото правоотношение, а от деня, в който работника или служителя е започнал реално да престира труда си.

В разпоредбите на чл.40, чл.48а и чл.52а от КСО законодателят последователно е въвел изискването за наличие 6-шест месечен стаж като осигурено лица за възникване на правото за получаване на обезщетение за различните социални рискове, посочени в закона. От цитираните разпоредби се налага извода, че за да възникне правото на обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, на първо място, лицето трябва да има качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.

В конкретния случай, административният орган правилно е установил, че лицето Д. И. Ж. не притежава това качество. Условие за възникване на трудово и осигурително правоотношение по сключения трудов договор № 216/05.04.2006 година е назначеното лице да постъпи ефективно на работа на 06.04.2006 г. и да започне да упражнява трудова дейност на съответната длъжност - т. 2 на договора. Още повече, че от представените по делото платежни ведомости за м. април 2006 година и от справката от персоналния регистър на трудовите договори на НОИ, е видно, че лицето Деляна Жекова няма отработени дни като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, а й е начислено само обезщетение за временна неработоспособност за 16 работни дни.

Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че Ж. е започнала реално да престира труда си на 06.04.2006г. по сключения на 05.04.2006 година трудов договор, но само 2-два часа след това, поради прилошаване е напуснала работното си място. Представеният първичен болничен лист № 0400041 е с дата  06.04.2006 година /л.116 от делото/, която очевидно е поправена и допълнително нанесена, при това без забележка, подпис и печат от издателя му. Ето защо и на основание препращащата норма на чл.144 от АПК, вр. чл.178,ал.2 от ГПК съдът счита, че представеният документ е с външен недостатък, който опорочава неговата доказателствена сила.

Съдът не кредитира като годни доказателствени средства и представените 4-четири броя декларации от служители в „Сарчес”ООД, включително и от Деляна Жекова, установяващи присъствието на Ж. на 06.04.2006 година на работното й място. Същите представляват частни документи, удостоверяващи изявленията на своите издатели и се ползват с формална доказателствена сила относно писмените изявления в тях, авторството и датата, на тяхното издаване. Те обаче, не се ползват с формална доказателствена сила, тъй като са представени от дружеството- жалбоподател и удостоверяват изгоден за него факт. Не се ползва с формална доказателствена сила и представената  таблица за отчитане явяването и неявяване на работа за м. април 2006 година- присъствана форма 76, съдът счита, че същата не е годно доказателство, тъй като в нея не е индивидуализиран нейния съставител, поради което не следва да се обсъжда.

Относно оставеното без уважение искане за спиране изпълнението на разпореждане № 1831 от 13.06.2008 година на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ”СО”-Бургас за събиране сумите по ревизионнния акт за начет, съдът споделя изводите на административния орган. В разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО са посочени актовете, чието оспорване не спира изпълнението им. В ал.2 и 3 на цитираната правна норма, е предвидено, че  изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" от КСО, каквото е разпореждане №1831,  се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите, а искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение. В конкретния случай, такова искане е направено от осигурителя заедно с жалбата, подадена пред директора на РУ”СО”-Бургас, в което сочи, че като обезпечение представя активи, които са негова собственост и прилага справка за тяхната балансова стойност.  Разпоредбата на чл.117а, ал.3 от КСО изисква обаче, заедно с жалбата, респ. с направеното искане за спиране да се представят доказателства за направеното обезпечение, каквото, в случая липсва. Формално жалбоподателят е посочил начин на обезпечение, а не е представил такова.

Ето защо, съдът намира, че правилно по-горестоящият административен орган е оставил без уважение направеното искане.

Предвид изложеното, съдът счита, че към момента на настъпване на съответните социални рискове лицето Д. И. Ж. няма качество на  осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и за нея не е възникнало осигуряване, съгласно нормата на чл.10 от с.к. Не са налице материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение съобразно чл.40, чл.48а и чл.52а от КСО, поради което и паричните обезщетения за временна неработоспособност, поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете са неправомерно начислени и изтеглени от осигурителя и изплатени на Жекова. Следователно, следва да се приеме, че правилно ревизиращият орган е издал ревизионния акт за начет и разпореждането за събиране на сумите по него. В този смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси - Решение № 6115 от 26.05.2008 г. по адм. д. № 2587/2008 г.,  Решение № 7989 от 26.07.2007 г. по адм. д. № 3531/2007 г., и др.

Ето защо, решение №52 от 09.07.2008 година на директора на РУ”СО”-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №1831 от 13.06.2008 година на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ”СО”-Бургас и е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението му, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата на „Сарчес”ООД – Бургас като неоснователна, отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118 от КСО, вр. чл. 172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ състав

                                            

                                            Р  Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сарчес”ООД със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, к.с „Изгрев”, бл.15, вх.8, ет.1, представлявано от М. С. Г. с ЕИК по Булстат 102150601, вписано с решение по ф.д. №3714 по описа на Бургаски окръжен съд против    Решение № 52 от 09.07.2008 година на Директора на Районно управление „Социално осигуряване”- Бургас,  с което е оставено в сила Разпореждане №  1831 от 13.06.2008 година на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – Бургас, с което е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет вх. №053 от 26.05.2008 година на осигурителя „Сарчес”ООД – гр. Бургас общо в размер на 4159.17 лева, от които главница в размер на 3579.56 лева и лихва в размер на 579.61 лева, начислена до 26.05.2008 година, представляващи причинена щета на ДОО за неправимерно изтеглени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и е оставено без уважение искането му за спиране изпълнението на разпореждане №1831 от 13.06.2008 година, на основание чл.117а от КСО,  като неоснователна.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                                СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

чл.

 

, Административенен и законосъоб„к

 

 

 

 

 

 

 

вадминистративният оНа практика жалбоподателятна практика липсва  административния орган „Сарчес”жавескането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.

каквото е и цитираното разпореждане. А в ал.2 и 3 на посочената правна норма, е предвидено, че В ал.2ъОсвен това, ттренамира, че правилно административният орган с което е разпореденото, с което 

 

 

 

следва да се приеме, че за установените фактистава ясноса годно доказателство, тъй като от тях не става ясно кой ги е издалне носи индивидуализация ддБезспорно е установено, че не е изплащано трудово възнаграждение по възникнало трудово правоотношение  и не са внасяни осигурителни вноски на лицето, за периода, за който се твърди в жалбата, че същото реално е изпълнявало трудовите си задължения.

срещу им   т Ощече същата е постъпила на работа на 06.04.2006 година, работила е 2 часа, след което е почувствала неразположение и е откарана в болница. л, което следва да придобие това правопърво лицето трябва да има качеството на осигурено по смисъла на КСО

 

 

 

 

 

 

Основният спорен момент, в конкретния казус, както в административната, така и в съдебната  фаза на производството, е този относно добросъвестността или не на лицето - пенсионер, което рефлектира върху дължимостта на процесното задължение. В настоящия спор, съдът приема, че добросъвестността  не е налице, а  недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания  следва да се възстановяват от осигуреното лице / арг. чл.114, ал.1 от КСО /.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата за просрочие.

Видно от доказателствата в преписката,  пенсията на жалбоподателя за изслужено време и старост, е отпусната на осн. чл. 2, ал.1 от Закона за пенсиите /ЗП отм./, а в молбата за пенсиониране- вх. № 8457 от 02. 09. 1999 година, носеща подписа на жалбоподателя,  същият е отразил, че не работи от 01. 12. 1993 година, както и че е запознат с документите, с които е установен трудовия му стаж, и че няма неописан трудов стаж. Съгласно чл. 101 ППЗП (отм.), респ. чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издадени от осигурителя. Този документ се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Действително, към момента на подаване на молбата- предложение за пенсиониране жалбоподателят не е притежавал новопредставените осигурителни книжки. Съдът , в конкретния случай приема, че за правния спор е без значение наличието или не на  осигурителна книжка за осигурителен стаж след 01. 01. 1997 година по време на декларирането на неверните данни. От значение е обстоятелството дали лицето е получило добросъвестно или недобросъвестно сумите. След като е работил като капитан, нает, чрез посредничеството на осигурителя „Трансимпекс”АД- гр. София, Тодоров е знаел, че е бил осигуряван и има осигурителен стаж, положен след 1.01.1997 г., но въпреки това не е декларирал този стаж при подаването на молбата за пенсиониране от 02. 09. 1999 година, поради което същият не може да се счита за добросъвестен по смисъла на  чл. 114, ал. 2 КСО и затова не се освобождава от задължението за връщане на получените по-високи от необходимите суми от пенсия. След като е налице осигурителен стаж и доход за времето след 1.01.1997 г., за който не са представени документи при отпускане на  пенсията за изслужено време и възраст, считано от 10. 09. 1998 година, то  пенсионният орган  може, на основание чл. 99, ал.1, т.6 от КСО, да измени пенсията, която е била  определена в по- висок размер като изменението е от датата на отпускане на пенсията съгласно нормата на чл. 99, ал.2 от КСО. Отпускането на по-висока пенсия въз основа на укрит осигурителен стаж, положен след 1.01.1997 г. прави пенсионерът, който извършил укриването, недобросъвестен и недобросъвестно получената пенсия се връща от него /арг. чл. 114, ал. 1 КСО /. Съзнателното недеклариране на трудов стаж, е обстоятелство, което е повлияло върху размера на пенсията и тя в нарушение на закона, е определена в по-голям размер, поради което е  налице основание за изменението й. След като жалбоподателят е укрил доход и стаж, които са от значение за правилно определяне размера на пенсията му, то той е действал недобросъвестно и получените от него в повече суми подлежат на връщане със законната лихва.

В случая е налице неизпълнение на едно законово задължение, което обстоятелство е свързано с пораждането на определени неблагоприятни последици.

Ето защо, съдът намира, че решение № 93 / 17. 12. 2007 година на директора на РУ”СО”-Бургас, в  обжалваната част, е правилно и законосъобразно, а жалбата на Димитър Тодоров като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, не следва да се присъждат и поисканите деловодни разноски.