Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 569                     от 26.03.2018 г. ,               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б. Ч. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 116 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Производството е образувано по повод Решение № 288/09.01.2018 год., постановено по адм. дело № 1428/2017 год. на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 1818/08.11.2016 год. по адм. дело № 1500/2016 год. на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Първоначалното производство е започнато по жалба на „Боте фешън 2010” ЕООД ЕИК 201602588, със седалище и адрес на управление в гр. София 1164, район Лозенец, ул. „Ст. Л. Костов“ № 3, представлявано от Б.Б.Б. чрез адвокат Т.Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1743/13.11.2015г., издадена от Заместник-директора на ТД на НАП Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС запечатване на обект – магазин за дрехи „Боте“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 6, МОЛ „Галерия“ за срок от един месец. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, не ангажира доказателства, различни от административната преписка и не изразява становище по оспорването.

Ответната страна – Зам. директор на ТД на НАП Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването, представя административната преписка и в изпълнение на разпореждане на съда ангажира допълнителни писмени доказателства, относно връчване на оспорената заповед и компетентността на органа, който я е постановил.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            От допълнително представените писмени доказателства се установява, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1743/13.11.2015г., издадена от Заместник - директора на ТД на НАП Бургас е връчена на дружеството жалбоподател на 06.07.2016 год., поради което, депозираната на 11.07.2016 год. жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1743/13.11.2015г., издадена от Заместник-директора на ТД на НАП гр. Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 186, ал. 3, вр. с чл. 187 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка: запечатване на обект – магазин за дрехи „Боте“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 6, МОЛ „Галерия“ за срок от един месец. В мотивите на така постановената заповед, издателят й посочва конкретни фактически основания, а именно: при извършена проверка на 08.07.2015г. в 11:30 часа в търговския обект, стопанисван от „Боте Фешън 2010” ЕООД не е издаден фискален бон от работещия в обекта ЕКАФП при направена покупка на една блуза на стойност 49 лева, заплатена в брой от орган по приходите. Така констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 185, ал. 1, вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а”, вр. с чл. 187, вр. с чл. 188 от ЗДДС, за което е съставен АУАН № F172299/ 27.07.2015г. и е издадено Наказателно постановление № 1743/13.11.2015г.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 год., в т. 1.8, Изпълнителния директор на НАП е упълномощил Териториалните директори на НАП, както и техните заместници да налагат ПАМ – запечатване на обекти, в случай на констатирани нарушения по чл. 186 ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл, съда приема че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. От описаната фактическа обстановка може да се направи извод, че безспорно налице е хипотезата, уредена от законодателя в буква „а” – ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон.

В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В настоящия казус административният орган е приел, че дружеството е нарушило изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, относно регистрирането на продажба на услуга чрез фискален бон. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.  Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от един месец е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ.

В сезиращата съда жалба с заявено твърдение, че административният орган в мотивната част на заповедта е употребил израза „неприятни последици за фиска“, което не обосновава налагането на максималния срок на наложената ПАМ. Съдът намира това оплакване за основателно, но то не води до порок, който да налага отмяна на заповедта, тъй като преди  и след неговата употреба органът по приходите ясно е изложил мотиви във връзка с необходимостта от налагане на ПАМ и нейния срок.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението, че принудителната административна мярка е наложена след една година от извършване на нарушението, което представлява несъответствие на акта с целта на закона, предвид големия период от време между извършване на нарушението и налагането на ПАМ. Както вече се посочи и по-горе, от фактическа страна е установено, че нарушението е извършено на 08.07.2015 год., а оспорената заповед е постановена на 13.11.2015 год. В този смисъл, не е налице твърдяния в жалбата голям период от време между извършване на нарушението и налагането на ПАМ. Обстоятелството, че заповедта е връчена на 06.07.2016 год. е без правно значение за правните последици на волеизявлението на административния орган, като същото би имало единствено значение само за допустимостта на жалбата във връзка със спазване на 14-дневния срок за оспорване. В обстоятелствената част на настоящия съдебен акт, с оглед датата на връчване на заповедта – 06.07.2016 год. и датата на подаване на жалбата – 11.07.2016 год. е прието, че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

По изложените съображения жалбата на „Боте фешън 2010” ЕООД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед – оставена в сила.

Извън горното, съда намира за нужно да отбележи, че в сезиращата съда жалба е заявено искане да се приеме като писмено доказателства платежно нареждане за заплащане на санкцията, наложена с Наказателно постановление № 1743/13.11.2015 год. В тази връзка за жалбоподателя още към момента на подаване на първоначалната жалба, а и понастоящем съществува възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В този смисъл, дружеството жалбоподател може да депозира нарочна писмена молба до Директора на ТД на НАП Бургас, към която да приложи доказателството за заплатената имуществена санкция по Наказателно постановление № 1743/13.11.2015 год. и да формулира искане да не се прилага постановената ПАМ.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Боте фешън 2010” ЕООД ЕИК 201602588, със седалище и адрес на управление в гр. София 1164, район Лозенец, ул. „Ст. Л. Костов“ № 3, представлявано от Б.Б.Б. чрез адвокат Т.Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1743/13.11.2015г., издадена от Заместник-директора на ТД на НАП Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС запечатване на обект – магазин за дрехи „Боте“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 6, МОЛ „Галерия“ за срок от един месец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: