О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

       Номер 132/27.01.2016 г.,  град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 116 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по жалба на „Ес Ви Ес Ко” ООД със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Триадица”, ж.к.”Стрелбище”, ***, представлявано от управителя В.Г.Г. против мълчалив отказ на директора на Регионална здравна инспекция – Бургас да се произнесе по жалба с вх.№ 61-00-637/04.12.2015г. срещу предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидимични мерки изх.№ ДЗК-356/01.12.2015г., направено от инспектор в отдел „Държавен здравен контрол” към Дирекция „Обществено здраве” в РЗИ – Бургас. Иска се от съда да отмени мълчаливия отказ на директора на РЗИ.

 

            След като прецени твърденията в жалбата и приложените към административната преписка писмени доказателства, Бургаският административен съд намира за установено следното:

 

            ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

            От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД-28-252/19.08.2011г., издадена от министъра на здравеопазването е определен списък на медицинските изделия, които могат да се продават в обекти, различни от обектите по чл.83, ал.1 от Закона за медицинските изделия. Според т.9, б. „б” в търговските обекти, които не са регистрирани като оптика могат да се продават бинокулярни, бифокални, специални оптични средства /телескопични, лупи, екран и бинокловидни/. Със заповед № РД-01-199/25.09.2015г. на министъра на здравеопазването е изменена първата заповед и към текста на т.9, б. „б” е добавен текста „които не са предназначени за корекция на зрението”. На 19.11.2015г. заместник – министърът на здравеопазването изпраща до органите на РЗИ писмо, с което им указва да се запознаят с изменението на заповедта и да дадат предписания на лицата, стопанисващи обекти, в които до този момент са предлагани медицински изделия по т.9 б. „б” от отменената заповед за привеждане на дейността им съгласно изискванията на новата заповед.

            На 01.12.2015г. е извършена проверка в супермаркет „Билла”, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков” до бл.111 от държавни здравни инспектори М. и А.. При проверката е констатирано, че в магазина са налични очила с диоптър, които са изложени на стилаж с посочени цени /протокол № ДЗК-09-305/. Въз основа на тези констатации е издадено предписание № ДЗК-356/01.12.2015г. да се преустанови продажбата на очила, предназначени за корекция на зрението в обекта. Същото е връчено на управителя на „Билла България” ЕООД , а в мотивната му част са посочени видът, броят и цената на наличните очила.

            На 04.12.2015г. предписанието е оспорено от „Ес Ви Ес Ко” ООД пред директора на РЗИ-Бургас, който не се произнася в законоустановения срок. Отказът е обжалван пред съда.

            В жалбата, с която е образувано настоящото съдебно производство, „Ес Ви Ес Ко” ООД твърди, че се намира в договорни отношения с „Билла България” ЕООД за доставка на „спрените от продажба медицински изделия” и съгласно чл.9 от договора дължи обезщетение за всички имуществени санкции и актове, наложени от държавни органи или инспекции, поради обстоятелства, свързани с получаването, предлагането за продажба и реализацията на стоки. Поради това, смята, че издаденото предписание засяга пряко не само интересите на „Билла България” ЕООД, а и неговите интереси и дружеството се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.81, ал.1 от АПК. Развива доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, които са систематизирани в три пункта. В подкрепа на твърденията си представя доказателства.

Въз основа на изложените фактически данни, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства, съдът достигна до извод за процесуална недопустимост на жалбата на следните основания:

Жалбата изхожда от ненадлежна страна.

Страни в производството по оспорване на индивидуален административен акт са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Субективното право на жалба възниква в полза на тези лица, чиито права и законни интереси се засягат пряко и непосредствено от действието на административния акт. В настоящия случай предписанието поражда неблагоприятни правни последици в правната сфера на „Билла България” ООД, която е негов адресат. Жалбоподателят е в търговски отношения с това дружество и засягането на правата му е опосредствено, а не пряко. Тези отношения се развиват между равнопоставени правни субекти, а не между субекти, единият от които е носител на публична власт и последиците от неправомерното им развитие, включително и отговорността за обезщетяване на вредите от наложени санкции, се реализира по общия исков ред. Поради това, жалбоподателят не притежава качеството на заинтересована страна в производството по издаване и оспорване на предписание № ДЗК-356/01.12.2015г. Редът за защита на дружеството в този случай е чрез оспорване на заповед № РД-01-199/25.09.2015г. на министъра на здравеопазването, а не на предписанието.

Жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване.

Според чл.145, ал.2 от АПК на оспорване подлежат първоначалният административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт или решението на по-горестощия административен орган, с който е изменен този акт или е отменен и въпросът е решен по същество. Според чл.97, ал.5 от АПК когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. В конкретния случай директорът на РЗИ – Бургас не се е произнесъл по оспорването на жалбоподателя, поради което съдът приема, че съдебното оспорване е насочено против предписание № ДЗК-356/01.12.2015г. на държавен здравен инспектор.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето при неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнена среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срока за отстраняване на нарушенията. При неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРЗЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че предписанието за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидимични мерки не притежава белезите на индивидуален административен акт. Даването на такива предписания е в изпълнение на правомощията на държавните здравни инспектори, разписани в чл.19, ал.2, т.6 от Закона за здравето. Освен предписанието на задължителни хигиенни мерки, тези органи могат да правят и предложение за налагане на принудителни административни мерки по чл.16, ал.2, т.13 от ЗЗ, които се издават от директора на Регионалната здравна инспекция. Именно тези заповеди подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд по АХД № 5046/2015г., АХД № 10940/2015г., АХД № 5417/2014г. и АХД № 2880/2013г. В конкретния случай заповед за налагане на принудителна административна мярка не е издадена, а предписанието, макар и да създава задължение за своя адресат, не представлява принудителна административна мярка. То е издадено от проверяващия орган в изпълнение на контролните му функции и едва при неизпълнението му ще са налице предпоставките за издаване на ПАМ.

По изложените съображения, жалбата на „Ес Ви Ес Ко” ООД се явява процесуално недопустима и оспорването трябва да се остави без разглеждане на спора по същество.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, първи състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ес Ви Ес Ко” ООД със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Триадица”, ж.к.”Стрелбище”, ***, представлявано от управителя В.Г.Г. против предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидимични мерки изх.№ ДЗК-356/01.12.2015г., направено от инспектор в отдел „Държавен здравен контрол” към Дирекция „Обществено здраве” в РЗИ – Бургас. Иска се от съда да отмени мълчаливия отказ на директора на РЗИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по АХД № 116/2016г. по описа на Административен съд– Бургас.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:……………………….