Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1356 / 06.07.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С.А.и с участието на прокурор А.Ч.изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1168/18г., за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ОД на МВР, гр.Бургас, Районно управление – Несебър е оспорил решение № 179/23.04.2018г. постановено по АНД № 119/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 17-0304-003264 от 28.08.2017г., издадено от началник сектор към ОД МВР – Бургас, РУ Несебър. С наказателното постановление, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на В.Г.О. *** е наложена глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на оснавание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Касаторът твърди, че нарушението е установено по безспорен начин, установена е самоличността на нарушителя. Заявява, че неправилната правна квалификация на едно от установените нарушения е техническа грешка, която не опорочава административнонаказателното производтство. Иска решението да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, чрез упълномощен представител изразява становище по хода на делото, заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище по съществото на спора с мнение за неоснователност на касажионната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отменено наказателното постановление относно нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2 от същия закон. В останалата част, по отношение на другото нарушение и наказанието наложено за него, решението на районния съд е правилно.

Според мотивите на обжалваното решение нарушението на чл.6, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.2 от същия закон, не е детайлно описано и не съдържа необходимите по закон реквизити. Според съда нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в тази на наказателното постановление се съдържат данни, че нарушението е извършено „поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или деяние по ал.1 на същия текст”. Съдържа се твърдение, че О. не се е съобразил с пътни знаци и маркировка, каквито фактически основания няма в приложените разпоредби. Съдът е направил извод, че липсват данни и за ситуирането на сочения пътен знак Б2. Затова е приел, че наказателното постановление в тази част е незаконосъобразно и го е отменил.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат едни и същи факти относно извършеното от В.О. нарушение и те са следните:

На 22.08.2017 г., около 18:40 часа, в гр. Несебър, ул. „Кирил и Методий”,  управлявайки личния си лек автомобил „Пежо”, с ********не спазил пътен знак Б2 и отнел предимството на движещия се по ул. „Дюни” лек автомобил с рег. № У 6917 АМ. Така е допуснал ПТП с материални щети. Не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Съгласно приложената като нарушена норма на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регистрират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В процесния случай от установените факти следва изводът, че водачът не се е съобразил с пътните знаци и по-конкретно пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

Според санкционната норма, приложена от административнонаказващия орган на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътно-транспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Без съмнение от установените факти се налага изводът, че в случая не се касае за движение с несъобразен скорост, както и за неспазване на дистанция. Налице е, обаче, третата хипотеза, визирана в санкционната норма, а именно нарушение по ал.1. В чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е нормирано, че се наказва с глоба в размер на 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правила за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В процесния казус е налице първата хипотеза – неспазване на предписанието на пътните знаци, вследствие на което е създадена непосредствена опасност за движението, тъй като наказаното лице не само е нарушило пътен знак Б2, но вследствие на нарушението е причинило ПТП с материални щети. Вярно е, че наказващият орган не е посочил прецизно санкционната норма. Нарушението действително следва да се санкционира на основание чл.179, ал.2, както е записано в наказателното постановление, но това е във връзка с ал.1, т.5, предл.първо от ЗДвП.

Настоящият състав приема, че това нарушение в този случай не е толкова съществено, защото не води до нарушаване правото на защита на лицето. А това е така, защото фактите, очертаващи елементите на състава на нарушението, са описани вярно и точно. Наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу нормата, след като тя цифрово е отразена правилно, но не е пълна. При описанието на фактите е описано неспазване на пътен знак Б2, вследствие на което е отнето предимството на другия автомобил и е настъпило ПТП с материални щети.

Необоснован от гледна точка на доказателства е изводът на съда, че липсват данни за ситуирането на пътен знак Б2. Към административнонаказателната преписка е приложен протокол за ПТП на л.27от АНД № 119/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър, в чиято схема съставителите на протокола, които са служители на РУ МВР – гр.Несебър, са посочили къде се намира нарушеният знак Б2, двата автомобила и обстоятелството, че спрямо движението на другия автомобил по ул. „Дюни”, пресичайки улицата, по която се движел О., има пътен знак Б3“Път с предимство“.

Всички тези установени по несъмнен начин факти водят до извода, че нарушението е извършено виновно, доказано е и не са налице съществени нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Затова в частта по отношение произнасянето на съда за законосъобразността на обжалваното пред него наказателно постановление за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.

В останалата част касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е констатирал, че описаните в АУАН и в наказателното постановление факти сочат за допуснато ПТП с материални щети, но без пострадали хора, а същевременно наказващият орган е посочил като нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.2, буква „а” от ЗДвП, която вменява задължения на водача на ППС – участник в ПТП, в хипотезата, при която от произшествието са пострадали хора. Твърденията в касационната жалба, че това е плод на техническа грешка са неоснователни, тъй като наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се налага наказание, не може да съдържа такива грешки, които водят до объркване на наказаното лице и оттам до препятстване на неговата защита. Затова в частта относно нарушението на чл.123, ал.1, т.2, буква „а” от ЗДвП обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 179/23.04.2018г. постановено по АНД № 119/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, В ЧАСТТА, в която е отменено наказателно постановление № 17-0304-003264 от 28.08.2017г., издадено от началник сектор към ОД МВР – Бургас, РУ Несебър относно наложено с него на В.Г.О. *** наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0304-003264 от 28.08.2017г., издадено от началник сектор към ОД МВР – Бургас, РУ Несебър относно наложено с него на В.Г.О. *** наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179/23.04.2018г. постановено по АНД № 119/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: