РЕШЕНИЕ

 

                         1264                     дата    26 юни 2018г.               град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVI-ти състав,

в публично заседание на 07 юни 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1166 по описа за 2018г. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Алл Ком – 1” ЕООД, гр.Велики Преслав, представлявано от управителя А.С.К.против Решение № 457/16.04.2018г. постановено по НАХД № 686/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-001445/29.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Бургас, с което, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от с.к., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., като съдът е намалил размера на санкцията на  1 500лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Касаторът оспорва съставомерността на констатираното деяние и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на  жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Касаторът „Алл Ком – 1” ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател, на 14.10.2017г. в 11,11часа, е допуснал до работа в обект – саниране на блок 21, вх.7, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, лицето И.К.И.на длъжност „общ работник” преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушение, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в несъответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е изменил същата в минималния размер от 1500лв., предвиден от законодателя за извършеното нарушение.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл. 63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.62, ал.3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. За неизпълнение на изискването на чл. 63, ал.2 КТ от страна на работодател, в чл. 414, ал.3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а на виновното длъжностно лице глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

По отношение на процесното административно нарушение, правнозначимият факт, че към момента на проверката на място в обекта, на 14.10.2017г. в 11,11часа, работникът И. е изпълнявал трудови функции, характерни за длъжността му на „общ работник”, както и това, че към този момент на същия не е било връчено заверено уведомление за регистрация на трудовия му договор в ТД на НАП, е безспорно доказан по делото, още повече, че видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 27388173032016 - уведомление за работника И.И.е подадено на 14.10.2017г. в 16:37:06 часа, поради което, към момента на проверката съставът на нарушението е осъществен. Последващо изпълнение на визираните в закона задължения сочи на извода, че то е вследствие на извършената от контролния орган проверка.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи досежно недоказаност на нарушението от обективна страна. Данните в административната преписка сочат, че към датата на извършване на проверката, И. е извършвал трудова дейност. Трудовото правоотношение се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение. В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и И.И., от които може да бъде направен извод, че  е налице трудово правоотношение. Възраженията на касатора досежно липсата на трудовоправни отношения  между страните, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната преписка документи. И.И.се е вписал собственоръчно в справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ като работещ в „Алл Ком – 1” ЕООД, на длъжност „работник“, с работно време от 08,00-15,00 часа, с право на 1 час почивка и почивен ден, както и конкретно трудово възнаграждение, за което е положен и подпис. Тези доказателства изключват индицията, че отношенията имат за предмет престиране на определен резултат по гражданско правоотношение. Подобно възражение жалбоподателят не е направил по време на проверката, такова не е вписано в съставения АУАН и едва впоследствие в дирекцията е представен граждански договор за извършване на товаро-разтоварна работа. Сключването на граждански договор има за предмет постигането на определен резултат и в този смисъл вписания в него предмет по товаро-разтоварна работа в обекта не се вмества в хипотезата на граждански договор. На следващо място, като частен документ, този договор не се ползва с материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че гражданският договор не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта на касатора. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че за касатора безспорно е било налице задължение да сключи трудов договор с И.И., респ. да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ преди да го допусне до работа. Касаторът не отрича, че не е изпълнил нито едно от посочените задължения, поради което правилно, в качеството му на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 63 ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 457/16.04.2018г. постановено по НАХД № 686/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: