РЕШЕНИЕ №

Град Бургас, 15 януари 2009

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, в публично заседание, проведено на двадесет и  осми октомври  през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.В.

 

При секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия В. административно дело № 1166 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе следното предвид:

 

            Производството пред настоящият съд е образувано по повод жалба на „Диада инвест” ЕООД, седалище и адрес на управление-***, предявена чрез управителя К. Я., с която се оспорва като нищожен, съдържащия се в писмо изх.№ 70-Д-72/17. 5. 2008 год. на гл.архитект на община Бургас отказ да се допусне искана проедура по изработване на проект за ПУП за собствения на жалбоподателя имот пл.№ 021038,  масив 21, местността ”Суват дере”, землище с.Банево, общ.Бургас. Като основание за нищожността жалбоподателят сочи и претендира липса на компетентност на гл.архитект да се произнася по искания за допускане на изработване на подробен устройствен план, както и липса на мотиви за отказа и съществени процесуални нарушения. Представя и сочи доказателства.

            Ответникът Община Бургас оспорва изцяло основателността на жалбата като твърди чрез процесуалния си представител, че не са налице онования за  изработване  и одобряване на ПУП за имота, поради това, че същият не е предвиден като зона за застрояване в общия устройствен план на общината и в този смисъл отказа е законосъобразен и не следва да се отменя. Представя доказателства.

            Съдът след като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателствата, събрани по делото и като съобрази правомощията си по чл.168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Относно допустимостта на сезиращото оспорване, съдът след като извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 159 АПК във връзка с чл. 131 ЗУТ намира предявената жалба за допустима.            Същата отговаря на формалните изисквания за реквизити, като относно срока за оспорване с оглед повдигнатия спор за вищожност на адм.акт се прилага правилото на чл.149 ал.5 ЗУТ.

            По основателността на жалбата, съдът разгледа направените оспорвания от страна на жалбоподателя относно наличието на индивидуален адмакт, който да е предмет на съдебна проверка и основанията за неговата нищожност.

            На първо място, по делото не се спори, че жалбоподателят е придобил и е собственик на посочения в писмото на гл.архитект на община Бургас поземлен имот неурегулирана земеделска земя в землището на с.Банево. Този факт се установява и от приложената скица и нот.акт. В това си качество на собственик и като заинтересовано лице, дружеството жалбоподател е сезирало с искане  вх.№ 70-Д-71/16.04.2008 год. ответния адм. орган. Макар и в известна степен неточно формулирано така предявената молба съдържа и следва да се определи като искане за съгласие  от кмета на общината за изработвне на  подробен устройствен план на имота с цел промяна на предназначението му по реда на чл.124 ал.3 във връзка с чл.12 ал.2 ЗУТ. Видно от текста на оспорения акт в този смисъл е и възприето искането от ответната администрация.

            В отговор на така направеното искане, жалбоподателят е получил оспореното от него пред настоящия съд писмо изх.№70-Д-72/17.05.2008 год., подписано от гл.архитект на община Бургас, в което се твърди, че „искането за допускане на ПУП-ПРЗ за имота не може да бъде удовлетворено.” Липсва друго изрично произнасяне в административната процедура, включително  относно възлагане или отказ да се съгласува и възложи изработване на искания ПУП за имота от страна на кмета на общината.

            Правната същност на волеизявленията на адм.органи се определя не от техните външни формални реквизити, а от съдържанието на самите волеизявления и поражданите от тях последици  за заинтересованите лица. В настоящия случай оспореното пред съда писмо няма формалните белези на индивидуален административен акт. То не е оформено и не съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 АПК. Въпреки това писмото не може да се определи като експертно становище на гл.архитект или писмено уведомление за хода на процедурата по направеното искане за разрешаване на изработване на устройствен план. По своето съдържание и последици същото може да се определи като индивидуален административен акт по чл.214 т.1 ЗУТ, а именно отказ да се допусне изработване на ПУП за имота с цел промяна на предназначението му. Същото съдържа и обективира изричен отказ да се разреши исканата процедура по ЗУТ и този отказ препятства нейното по нататъшно развитие и поради това засяга правата и интересите на жалбоподателя.

            При положение, че оспореното писмо се приема като индивидуален административен акт по чл.214 т.1 ЗУТ, чиято валидност и законосъобразност подлежи на съдебен контрол, то съдът следва да извърши проверката по чл.168 АПК във връзка с чл.215 ЗУТ.

            Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 и ал.3 ЗУТ изработването на подробни устройствени планове по чл.110 ЗУТ се възлага от кмета на общината. Това възлагане по аргумент от чл.124 ал.2 изр.второ и ал.3 ЗУТ може да бъде служебно, по инициатива на самия адм.орган или по искане на самите заинтересовани лица-собственици на имота. По подобен начин е уреден въпроса и при промяна на вече одобрени подробни устройствени планове, като в разпоредбата на чл. 135 ал.1 и ал.3 ЗУТ също изрично се сочи, че кметът се произнася по постъпили писмени заявления за изменение на устройствени планове, като ги допуска с мотивирано предписание или отказва. Следователно компетентен орган да разрешава изработването и одобрява подробни устройствени планове по реда на ЗУТ е кмета на общината. В този смисъл е и трайнта съдебна практика. Гл.архитект на общината може да има правомощия по чл.124 и чл.135 ЗУТ само в случаите на тяхното изрично делегиране от кмета по реда на пар. 1 ал.3 от ДР на ЗУТ. В останалите случаи, при липса на подобно делегиране гл.архитект има само  експертно становище относно допустимостта и законосъобразността на процедурите по изработване и одобряване на ПУП.

            По настоящето дело не се представи и не се спори, че липсва акт на кмета на община Бургас, с който на гл.архитект по реда на пар.1 ал.3 от ДР на ЗУТ му се предоставят функции по разрешаване и одобряване на устройствени планове. Следователно гл.архитект е произнесъл своя отказ да допусне процедурата по изработване на искания от жалбоподателя ПУП, който е обективиран в горепосоченото и оспорено пред съда писмо, при липса на установена в закона материалноправна компетентност. Категорично  и последователно съдилищата приемат, че липсата на компетентност е порок водещ до нищожност на адм.акт. Затова и жалбата на това основание и в тази си част се явява основателна като съдът следва да прогласи нищожността на произнасянето на гл. архитект. С оглед констатираната нищожност на оспорения акт на гл.архитект, съдът не следва да обсъжда ангажираните по делото доказателства относно липсата или наличието на предпоставки за допускане на процедура по изработване на ПУП-ПРЗ, които вече касаят законосъобразността на акта.

          Видно от приложената административна преписка заявлението на жалбоподателя е било разгледано само от гл.архитект, който  след постъпването му на 16.04.2008 год. се е произнесъл с горепосочения нищожен отказ и с което хода на преписката е бил прекратен. Поради това и след прогласяване на нищожността на оспорения акт, преписката следва да се изпрати по реда на чл.173 ал.2 ЗУТ на компетентния орган по чл.124 ал.3 ЗУТ-кмет на община Бургас с указания за произнасяне и който трябва да съобрази всички предпоставки за допускане на процедура по изработване на ПУП-ПРЗ, включително и тези по чл.133 ал.7 ЗУТ, а именно възможност да се разреши изработване на ПУП при наличие съответно предвиждане в проекта за нов ОУП на общината. За пълнота трябва да се отбележи, че в твърдяните в хода на процеса пречки за изготвяне на ПУП-ПРЗ не се установиха. Допусната съдебно-техническа експертиза е категорична в това отношение.

             На основание чл.132 ал.1 т.3 във връзка с чл.214 т1 ЗУТ и тълкувателно решение №1/14.01.2008 год. на Общото събрание на колегите на Върховния администртивен съд по тълкувателно дело №19/2007 г., което съгласно определение № 7384/ 18.06.2008 г., по адм.д. 7060/2008 г., 5-членен състав на ВАС се прилага и е относимо и за отказите за издаване на актове по разрешаване и одобряване на ПУП, които се подчиняват на същия процесуален режим, решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Воден от горното и на основание чл.172 и чл.173 ал.2 АПК във връзка с чл. 215 и чл.219 ЗУТ съдът

РЕШИ

 

            ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на обективирания в писмо изх. № 70-Д-72/17.05.2008 г. отказ на гл.архитект на община Бургас да допусне процедура по изработване на подробен устройствен план за имот пл.№021038 в масив 21, местността „Суват дере”, землището на с.Банево, общ. Бургас, собственост на „Диада инвест” ЕООД ***, поради липса на компетентност и ИЗПРАЩА  преписката на кмета на община Бургас за произнасяне съгласно дадените указания.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: