РЕШЕНИЕ

 

Номер  1196                   15.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров номер 1162 по описа за 2018 година.

 

         Производство по делото е по реда на чл. 306, ал. 5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

         Образувано е по частна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт М.Л.-Т., редовно упълномощена, срещу Разпореждане № 1285 от 16.03.2018г. постановено по адм. дело № 301/2018г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание  чл.304, ал.1 и чл.306, ал.2 от АПК на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 134/03.02.2016г. постановено по адм. дело № 466/2014г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 2701/06.03.2017г. постановено по адм. дело №5456/2016г. по описа на Върховния административен съд на Република България.

         В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител юрисконсулт Лакова – Титова.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като взе предвид наведените в частната жалба и извърши цялостен преглед за законосъобразност на обжалваното разпореждане по реда на чл. 217 и следващите от АПК, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законния срок от лице, засегнато от оспорваното разпореждане, постановено от съда.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:

Със съдебно Разпореждане № 1285 от 16.03.2018 г., постановено по адм.д. № 301/2018 г. по описа на Административен съд гр.Бургас, на основание  чл. 304, ал.1 и чл. 306, ал.2 от АПК на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение на съдебно решение № 134/03.02.2016г. постановено по адм. дело № 466/2014г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 2701/06.03.2017г. постановено по адм. дело №5456/2016г. по описа на Върховния административен съд на Република България, с което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че „Еко ресурс“ ЕООД е регистриран земеделски производител и е подал общо заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) за кампания 2012 г. по Програма за защита на селските райони /ПРСР/ 2007 -2013 г. по направления „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“ и „Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)“. С уведомително писмо изх. № 02-020-2600/9700 от 27.12.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е отказано на същия финансово подпомагане в общ размер 38 823.34 лева. Това уведомително писмо е отменено с решение № 134 от 03.02.2016 г., постановено по адм.дело № 466/2014 г. по описа на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 2701 от 06.03.2017 г. по адм.дело № 5456/2016 г. по описа на Върховния административен съд на Република България, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. След влизане в сила на съдебното решение, е депозирано от земеделския производител искане с вх. № 02-020-2600/1076 от 21.03.2017 г.  (л.4 от адм.д.№301/2018г.) до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за произнасяне в законоустановения срок с нов индивидуален административен акт, съобразен с указанията на съда. Първоинстанционният съд е установил, че до момента на съдебното производство няма данни такъв акт да е бил издаван. Приема, че приложената по делото докладна записка с рег. № 02-020-2600/9700 от 28.02.2018 г. (л.21 от адм.д.№301/2018г.) е изготвена едва след образуване на настоящото производство и връчването на препис от искането на „Еко ресурс“ ЕООД, както и че със съставянето и́ предписаните от съдебния акт действия не са изпълнени от адресата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", комуто пряко е вменено изпълнението на посоченото задължение. Въз основа на тези съображения съдът е обосновал правния извод, че следва да се ангажира отговорността по  чл. 304, ал.1 от АПК на административния орган, тъй като съдебният акт не е изпълнен в сроковете по чл. 57 от АПК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, постановено е от законен състав, предвид чл. 306, ал.2 от АПК, според който наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.

Не се констатират процесуални нарушения, налагащи отмяна на съдебния акт и постановяването на друг такъв по същество. На нарушителят е предоставена възможност за писмени обяснения и доказателства в законно определения 14-дневен срок.

Обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, като постановен при стриктно спазване на процесуалните норми и без допуснато нарушение на материалния закон.

Фактическата обстановка е напълно и вярно изяснена и настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че административният орган следва да бъде санкциониран по реда на  чл. 304 и сл. от АПК, тъй като в определените в чл. 57 от АПК срокове, вкл. и в посочения в чл. 57, ал.5 най-дълъг, едномесечен срок, органът не е издал съответният административен акт, който е бил длъжен да издаде по силата на влязлото в сила решение по адм.д. № 466/2014г. по описа на Административен съд - Бургас. Не само, че административният орган не е спазил сроковете по чл.57, ал.1, респ. чл.57, ал.5 от АПК, но в преписката няма данни да е уведомил заинтересованото лице за намерението си да изпълни респ. неизпълни решението в срок, каквото задължение има по чл. 57, ал.8 от АПК в случай на забавяне. Правилно съдът, постановил процесното разпореждане е приел, че приложената докладна записка не би могла да се приеме като действие по изпълнение на влязлото в сила решение, с оглед датата на нейното изготвяне –  28.02.2018г., месец след образуване на адм.дело № 301/2018г. по описа на Административен съд Бургас.

Следва да се посочи, че действително в съдебното решение, което подлежи на изпълнение, няма определен срок, съобразно чл. 174 от АПК, за издаване на административния акт по заявлението за подпомагане за кампания 2012 г. по ПРСР 2007 -2013 г. по направления „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“ и „Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)“. Липсата на определен срок по реда на чл. 174 от АПК, в случаите, когато съдът задължава органа да издаде административен акт не означава обаче, че административният орган не е обвързан въобще със срок за произнасяне. Предвид това, неоснователни са изложените в частната жалба аргументи, че сроковете за произнасяне на административния орган са инструктивни, а не преклузивни, и с изтичането им не се преклудира възможността за произнасяне по направеното искане. Независимо, че сроковете за произнасяне на административния орган са инструктивни, така изразеното становище е неправилно и е в противоречие с принципа за законност, установен в чл. 4, ал.1 от АПК, принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал.1 от АПК и принципа за бързина и процесуална икономия установен в чл. 11 от АПК. Тези принципи изискват административният орган, упражнявайки правомощията си и задълженията си, произтичащи от тях, да действа в рамките на закона, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на действието или на административният акт.

Изхождайки от горепосочените принципи, настоящият съдебен състав счита, че в случаи като настоящия, когато не е определен срок за произнасяне по чл. 174 от АПК в съдебното решение, подлежащо на изпълнение, се прилагат сроковете, определени с нормите на чл. 57, ал.1, ал.5 и ал.8 от АПК. С тези разпоредби законодателят е определил сроковете за издаване на всички административните актове въобще, за които няма определен друг специален срок за тяхното издаване. А с нормата на чл. 57, ал.8 от АПК е предвидено задължението на административния орган незабавно да уведоми заявителя в случай на забавяне на произнасянето. Тези разпоредби на Административно-процесуалния кодекс са императивни.

Както се посочи по-горе, по делото не се съдържат доказателства, че административният орган е имал намерение да изпълни съдебното решение като е уведомил заявителя за забавянето преди 31.01.2018 г. – датата на постъпване на искането на „Еко ресурс“ ЕООД за иницииране на производство за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по  чл. 304 и сл. от АПК. За такова не се приема приложената докладна записка №02-020-2600/9700 от 28.02.2018г. Напротив, в искането се излагат твърдения, че са правени ежемесечни опити от молителя да установи контакт по телефона с изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и са проведени десетки телефонни разговори със служители от отдел „Агроекология“ и отдел „Правен“ в ДФЗ, като отново не е налице произнасяне. Тези твърдения не са опровергани от ДФ "Земеделие", независимо от представеното в съдебното заседания извлечение – справка „Себра“, което удостоверява извършено плащане към „Еко ресурс“ ЕООД. Видно от същото обаче, датата на изпълнение е едва на 17.04.2018г., отново след изтичане на сроковете по чл.57 от АПК и след образуване на производството по адм. дело №301/2018г. Също така, като основание за плащане е посочена „мярка 10“, различна от тази, за която „Еко ресурс“ ЕООД е подал общо заявление за подпомагане - мярка 214.  Предвид това, касационния състав счита, че безспорно са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на административния орган по  чл. 304, ал.1 от АПК.

Глобата е наложена в законоустановения минимален размер от 200 лева, поради което и при условията на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не подлежи на изменение. По тези доводи и аргументи, настоящата инстанция приема, че съдебното разпореждане на упълномощения от председателя на Административен съд - Бургас магистрат е законосъобразно и при условията и по реда на чл.306, ал. 6 във вр. чл.221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 306, ал. 6 от АПК, Административен съд – Бургас, XIX - ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1285 от 16.03.2018г. постановено по адм. дело № 301/2018г. по описа на Административен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.