РЕШЕНИЕ

 

Номер  344                         27.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер  115 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Производството е образувано по касационна жалба от П.Т.Й., ЕГН: **********, против Решение № 144/06.12.2017г. постановено по а.н.д. № 183/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат,  в частта, с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0282-000020/16.02.2015г. на началник РУП- Карнобат към ОД на МВР – Бургас, в което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В частта по т.2 – нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и т.3 - нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП съдът е отменил наказателното постановление.

         В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение, в частта, с която е потвърдено НП е неправилно, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП за нарушението по т.1.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответникът по касация – Районно управление Карнобат, редовно призован, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, в потвърдената от съда част по т.1, отговорността на касаторът е ангажирана за това, че на 22.01.2015г., около 17:10 часа, в гр.Карнобат, ул. „Александър Стамболийски“, до дом № 6 в посока от ул. „Г.Хардалов“ към ул. „Кирил и Методий“ като водач на лек автомобил „Ланд Ровер Фриландер“ с рег.№ ***, управлява МПС под въздействие на алкохол – със силен мирис на алкохол, като отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с фабр.№ ARSM 0094. Издаден е талон за медицинско изследване № 0402605.

         За да постанови съдебното решение, в оспорената част, първоинстанционният съд приема, че след като е налице отказ от проверка за установяване съдържанието на алкохол на водача, безспорно е осъществен състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

         Така постановено в оспорената си част решение е правилно.

         Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лв.

         В настоящият случай, напълно се споделят изложените от РС - Карнобат мотиви довели до потвърждаване на наказателното постановление за нарушението по т.1 от него. В конкретната хипотеза, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че на 22.01.2015г. около 17:10 часа в гр.Карнобат, касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство - дрегер за установяване наличието на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0402605, като видно от него, Й. е отказал да получи същия, а така също и не е дал кръв за химическо изследване.

За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на И. и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Поради което, неоснователни са изложените доводи, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

На следващо място, изложените от Й. и съпругата му, писмени възражения и обяснения, представени с преписката пред първоинстанционния съд, не кореспондират с останалия по делото писмен доказателствен материал и свидетелските показания, поради което настоящият състав намира същите за защитна теза, която остана недоказана.

Неоснователни са и изложените аргументи за изтекла абсолютна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. В ЗАНН липсва уредба на този институт, която да урежда абсолютната давност, като форма, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай стриктно и пълно, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на НК, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Постановено е Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година, ВКС /ВАС, ОС на НК и ІІ кол., съгласно чиято т.2 се приема, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока предвиден в чл.80 от НК.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното наказание – глоба и ЛПУМПС, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, приложима е хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая административно-наказателното преследване е възбудено в срок, но НП не е връчено по надлежния ред, т.е не е влязло в сила към настоящия момент, а съобразно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 22.01.2015 година, като абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба и ЛПУМПС, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 22.07.2019 година. От изложеното по-горе следва, че не са налице основания за прилагане на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Като е потвърдил наказателното постановление в частта, с която за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на същото основание е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, РС-Карнобат е постановил правилен съдебен акт.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Карнобат следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/06.12.2017г. постановено по а.н.д. № 183/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат, в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 15-0282-000020/16.02.2015г. на началник РУП – Карнобат при ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.