Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 12 май 2011г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                           СЪДИЯ: Г. РАДИКОВА               

При секретар М.В., като разгледа  докладваното от съдия Г. РАДИКОВА  АХД № 115 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на  чл. 118 КСО във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на Г.Г.Д. против Решение № 149/ 15.12.2010г. на директора на РУ”СО” гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1879/01.11.2010г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр. Бургас.С последното е постановено събиране на сумите по съставен ревизионен акт за начет от 13.10.2010г. на Г.Г.Д. в размер общо 1 794,18лв., от които главница 1 070,46 лв. и лихва върху нея 723, 72 лв., начислена до 23.10.2010г., представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете.

С жалбата се иска отмяна на акта, като се твърди неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата.

 Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима , подадена е в установения от закона срок от лице с правен интерес от оспорването.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 1012/ 20.10.2010г., издадена от директора на РУ”СО” гр. Бургас на осн. чл. 107 КСО е разпоредено извършване на частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Г.Г.Д., от финансов ревизор Йорданка Чакърова.

С ревизионен акт за начет № 1/ 22.10.2010г., издаден от Й. Ч., е приключила разпоредената финансова ревизия по разходите на ДОО на Г.Г.Д. *** за периода 02.04.2007г.- 28.09.2007г. Констатирано е, неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по справка №1 в размер на 1 794,18 лв. общо.

Според приложения към акта за начет, анализ Д. е била в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на осн. чл. 164 от КТ, считано от 31.12.2005г. до 27.09.2007г. с право на обезщетение съобразно чл. 53 ал.1 КСО при осигурител ЕТ” К.Д.” гр. Бургас. Според платежните ведомости на последния, паричните обезщетения са изплащани в определените със ЗБДОО размери за 2005г., 2006г. и 2007г., като са теглени от осигурителя от сметката на ДОО.

В хода на ревизията е установено, че детето К.К. Д. е било настанено в детско заведение на 02.04.2007г. и отписано на 28.09.2007г. Според представената от Д. служебна бележка от ПДЯ №5, подписана от директора на заведението детето е посещавало яслата през месеците април, май и юни 2007г., а през юли, август и септември е било вписано във филтърна тетрадка на групата, без да присъства по здравословни причини.

Настаняването на детето в детско заведение за посочения период, не е било декларирано от жалбоподателката пред работодателя, не е подавана и молба за прекъсване на отпуска чл. 164 КТ  .

При проверка на платежните ведомости на дружеството работодател, е установено че обезщетението по чл. 53 ал.1 КСО е било изплащано за целия период от 02.04.2007г. до 28.09.2007г., в нарушение на разпоредбата на ал.4 на същия текст.

Изложените факти са дали основание на ревизиращите лица да приемат, че получените за този период суми ,като обезщетение са недължимо платени и подлежат на възстановяване от Д., в едно с лихвата ,определена по реда на чл. 113 КСО.

С разпореждане № 879/01.11.2010г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр. Бургас, е постановено събиране на сумите по съставен ревизионен акт за начет от № 1/ 22.10.2010г. на Г.Г.Д. в размер общо 1 794,18лв., от които главница 1 070,46 лв. и лихва върху нея 723, 72 лв., начислена до 23.10.2010г.

Внасянето на тези суми, е разпоредено с акта на ръководител на контрола по разходите на ДОО.

Против акта за начет и разпореждането са подадени възражение и жалба с идентично съдържание- неприложимост на разпоредбата на чл. 53 ал.4 КСО, тъй като посочвайки недължимост на обезщетение при „ настаняване в детско заведение” законодателят е имал предвид „ настаняване в дом за деца лишени от родителски грижи” и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- липса на дата върху анализа към акта за начет .

Тези аргументи са изложени и пред съда.

В обжалваното решение № 149/ 15.12.2010г., директора на РУ”СО” гр. Бургас, е обсъдил детайлно фактите , преценил приложимите норми и в рамките на компетентността си се е произнесъл, като е оставил без уважение жалбата.

Една от предпоставките да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, е детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 КСО. Следователно майката на детето не може да получава парично обезщетение ако детето е настанено в детско заведение. Идеята на законодателя ясно личи - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. Към 2.04.2007г- 28.09.2007 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.).

Обстоятелството, че поради заболяване детето не е посещавало непрекъснато за периода детската ясла, не може да промени факта на "настаняването" му в детското заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 53 ал.4 КСО / ред. към 28.09.2007 г./ не може да бъде споделено. Този извод се налага от логическото тълкуване на нормата и тази на  чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която отпускът по чл. 164 ал.3 от КТ се прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение. След като държавата, посредством създадената организация от детски ясли и градини, поема задължението да оказва помощ в отглеждането на детето, се предоставя възможност на родителя да полага труд и съответно да получава възнаграждение, с което да осигурява издръжка на детето си. Обезщетението по чл. 53 ал.1 от КСО се дължи тогава, когато родителя сам полага грижа за детето до определена възраст, поради което няма фактическа възможност да получава други доходи за неговата и своя издръжка.

В настоящия случай, обстоятелството че детето е настанено в детска градина не е заявено, така както изисква нормата на чл.14 от НАРЕДБА за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.С настъпването факта на настаняване в детско заведение, е преклудирана възможността на майката да продължи да получава обезщетение в размера, посочен в нормата на чл. 53 ал.1 КСО.

Съдът, не констатира и твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Действително не е посочена датата на изготвяне на анализа към акта за начет. В заглавната му част обаче, се съдържа достатъчно информация по какъв повод е изготвен този документ. Последният съдържа и подпис на лицето, което го е съставило и посочване на имената на това лице- реквизити, достатъчни да бъде индивидуализиран издателя при съмнения за неговата компетентност, както сочи жалбоподателката. В случая анализа към акта е изготвен от финансов ревизор Йорданка Чакърова, която с изричен акт е оправомощена да извърши ревизия на жалбоподателката

Поради изложеното, съдът, намира че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаването му, административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването, така и правните основания за издаване.

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

Отхвърля  жалбата  на Г.Г.Д. против Решение № 149/ 15.12.2010г. на директора на РУ”СО” гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1879/01.11.2010г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр. Бургас.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: