Р Е Ш Е Н И Е

 

           Номер             07.11.2008г.              град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на девети октомври две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Т.Е.

        Членове:   1. П.С.

                            2. Ю.Р.

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор С. Х. като разгледа докладваното от съдия Е. касационно наказателно административен характер дело номер 1156 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изречение ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208 – чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ – гр.Бургас, ул. „Перущица” № 67, представлявано от директора доц. д-р С. Я. С. против Решение № 32/ 27.06.2008г., постановено по НАХД № 15/2008г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, с което е отменено наказателно постановление № 37/10.04.2008г. и наложеното на Е.Ч.Б. *** административно наказание „глоба” в размер на 700 лева на основание чл.116, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл.16, ал.3, т.8 и чл.92, ал.1, т.1 от същия закон. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доказателства по делото не са ангажирани.

Ответникът по касационната жалба – Е.Ч.Б. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Х. от БАК, който изразява аргументирано становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас счита жалбата за основателна.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството пред Районен съд – гр.Поморие е образувано по жалба на Е.Ч.Б. *** против наказателно постановление № 37/10.04.2008г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.116, ал.1, т.4 от ЗУО й е наложена глоба в размер на 700 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, районният съд отменя атакуваното постановление. Приема за установено, че към 03.04.2008г. ответницата по касация, в качеството си на кмет на село Каблешково не осъществява контрол на дейностите, свързани с образуване, събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на битови и торови отпадъци и допуска изхвърлянето им на неразрешени за това места. Релевантните за спорните правоотношение факти са доказани посредством приложените в преписката писмени документи и показанията на свидетелите Шурелова и Камалиев, събрани в хода на съдебното следствие. При извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, районният съд констатира, че е налице различие между деянието, описано в АУАН и нарушението, възпроизведено в наказателното постановление, че не са ангажирани доказателства за компетентност на административно-наказващия орган и оправомощаване по чл.92, ал.2 от ЗУО, което го мотивира да отмени наложената глоба.

Така постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Разпоредбата на чл.16, ал.3, т.8 от ЗУО задължава кмета на общината да предотвратява изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. Санкцията за неизпълнение на цитираната норма e регламентира в чл.116, ал.2, т.5 от ЗУО. Според разпоредбата на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗУО кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на бетони и строителни отпадъци; дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление; спазването на други изисквания, определени с наредбата на по чл.19; организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата, намиращи се на територията на съответната община. Нарушението на цитираната норма е наказуемо съобразно предвиждането на чл.116, ал.1, т.4 от ЗУО.

В настоящия случай ответницата по касация е привлечена към административно-наказателна отговорност в качеството й на кмет на село Каблешково за нарушение на чл.16, ал.3, т.8 от ЗУО и на чл.92, ал.1, т.1 от същия закон. Управлението на дейностите по отпадъците е регламентирано в чл.16, ал.3 от ЗУО и е предоставено на кмета на общината без нормативно предвидена възможност за делегирането му на други лица, в това число и кметовете на съставни селища. Оправомощаването е допустимо само в хипотезата на чл.92 от ЗУО за дейности, свързани с контрола по управление на отпадъците. Пред касационната инстанция са представени заповед № РД-16-1115/03.12.2005г. и № РД-16-1548/17.11.2007г., произнесени от кмета на община Поморие, от съдържанието на които се установява, че задълженията по чл.92 от ЗУО не са делегирани на органите по чл.38, ал.1, предл. последно от ЗМСМА, поради което нарушението на визираните в постановлението правни норми не може да се вмени във вина на Б..

Изводът на ПРС, че различието между описаното в акта и НП деяние препятства прогласеното в полза на жалбоподателя право на защита е правилен и се споделя изцяло от сезирания касационен състав. Несъответни на представените пред настоящата инстанция доказателства са само решаващите мотиви досежно некомпетенност на органа, издал оспорвания акт. Видно от приложената заповед № РД-910/13.10.2005г. за делегиране на правомощия от министъра на околната среда и водите, наказателното постановление е произнесено от лице с надлежна материална компетентност. Предвид гореизложеното, решението на ПРС е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН). Произнесено е при липсата на процесуални пречки и в отговор на надлежно упражнено субективно право на жалба.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 27.06.2008г., постановено по НАХД № 15/2008г. по описа на Районен съд - гр.Поморие, с което е отменено наказателно постановление № 37/10.04.2008г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас и наложеното на Е.Ч.Б. *** административно наказание „глоба” в размер на 700 лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………….

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

 

                                                                                          2……………………....