РЕШЕНИЕ

 

Номер       1187                    15.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1154 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция гр.София /АДФИ/, чрез юрисконсулт К. – процесуален представител на АДФИ против решение № 427/03.04.2018г. постановено по а.н.д. № 611/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-389-2017/15.01.2018г. на директора на АДФИ гр.София, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на кмета на Община Созопол – П.В.Р. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на §20 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за публичните финанси, във вр. с чл.94, ал.3, т.2 във вр. с чл.7, ал.5 от Закона за публичните финанси (ЗПФ).

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, не изпраща представител.

         Ответната страна – П.В.Р. ***, не се явява и не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на ответната страна е ангажирана за това, че към 01.01.2017 г. в гр.Созопол, П.В.Р., в качеството си на кмет и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗПФ, не е привел в съответствие с ограниченията на чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ показателя на общината за наличните в края на годината поети ангажименти за разходи, които към 31.12.2016г. са в размер на 18 795 890 лв., представляващ 81,1 на сто от средногодишния размер на отчетните разходи за последните четири години (23 176 669 лв.) и надвишаващ максимално допустимия размер на тези ангажименти – 50 на сто.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на санкционираното лице. В законоустановения срок е било подадено възражение срещу акта. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че наказващият орган неправилно е тълкувал законовите разпоредби и оттам неправилно е приел, че е налице поемане на своеобразен свръхангажимент. Намира, че към момента на сключване на допълнителното споразумение на 15.10.2015 г. не е било регламентирано, че наличните поети ангажименти са тези, които следва да бъдат изпълнявани през следващите бюджетни години, а не само през непосредствено следващата поемането на ангажимента година. Поради това приема, че при приемането на бюджета за 2016 г. и при изпълнението му са били спазени изискванията на законовата уредба към момента. Съдът намира, че липсва една от предпоставките на чл. 6 от ЗАНН за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а именно - липсва деяние, с което да са нарушени разпоредбите на § 20 ПЗР ЗПФ, вр. чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ.

         Така постановеното решение е правилно.

         Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         Правилно въззивният съд е приел, че НП е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 35 ЗДФИ.  Административнонаказателното производство  е образувано, а актовете са съставени в сроковете по ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаването на НП, органа е съоразил разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

         В същото време обаче, напълно се споделя изводът на съда, че административнонаказващият орган неправилно е тълкувал законовите разпоредби на Закона за публичните финанси. Описаната от органа фактическа обстановка не съответства изцяло на посочената правна квалификация. Така направеното в хода на административнонаказателното производство изчисляване на сумата на задължението по сключеното допълнително споразумение от 15.10.2015г., според настоящата касационна инстанция е неправилно. В случая, сумата на цитираните разходи е обвързана с количеството на отпадъците, които ще се депонират, а това несъмнено не е константна величина, която би могла да се изчисли за целия срок на договора, който е 20 години. Също така, както е приел и районния съд, методическите указания на министъра на финансите, на които се позовава органа, са приети след сключването на допълнителното споразумение от 15.10.2015г. и към този момент не е било регламентирано, че наличните поети ангажименти ще са тези, които следва да бъдат изпълнявани през следващите бюджетни години, а не само през непосредствено следващата поемането на ангажимента година. Предвид това, неправилно органът е приел, че размерът на поетите ангажименти за разходи представлява 81,1 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години и същият е в нарушение на чл. 94, ал.3, т.2 от ЗПФ. Както е отбелязал и районния съд, бюджетите на общините почиват на прогнози, поради което за следващите бюджетни години, Община Созопол ще предвижда ежегоден ангажимент не от около 11 000 000 лева, както е приел органа, а такъв размер съобразно разходваното през предходната година за същата дейност.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 427/03.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 611/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.                          

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         2.