Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    1222                           21.06.  2018 год.                     гр. Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ-ти административен състав

на четиринадесети юни 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ПАНАЙО ГЕНКОВ                                   

                                     ЧЛЕНОВЕ :   СТАНИМИРА ДРУМЕВА 

                                                               ДИАНА ПЕТКОВА 

                                                                                                                                                                     

Секретар    Кр.Линова

Прокурор   А.Червеняков

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 1152 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба подадена  от Д.П.Д. *** против Решение №439/11.04.2018 год. постановено по анд.№541/2018 год. на РС-Бургас.,с което е потвърдено НП издадено от  Началник РУ-Созопол при ОДМВР-Бургас.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон-касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК.Сочи, че съдът неправилно е тълкувал разширително законовата дефиниция “водач“ на МПС,поради което и неправилно е потвърдил НП.Иска отмяна на решението на РС-Бургас,както и на потвърденото с него НП,въпреки че възраженията които прави с касационната жалба касаят само наложената  санкция по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП.

         В с.з. касаторът чрез процесуалният си представител поддържа изцяло жалбата.

         Ответната страна , редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба,поради което решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

         Настоящата съдебна инстанция,след като извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, както и с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е  частично основателна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас е потвърдил НП №17-0346-000403/10.10.2017 год. ,издадено от Началник РУ-Созопол км ОДМВР-Бургас, с което на Д.П.Д.,*** за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП е наложено на осн.чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП административно наказание “глоба“ в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП  е наложено на основание същия текст административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

       За да постанови решението си РС-Бургас е  събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени както с наказателното постановление,така и в хода на съдебното производство, което и спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна.Обстоятелствата изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите от закона доказателствени средства.Установената от въззивния съд фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата инстанция.Въз основа на нея обаче решаващият съд е направил неправилнен извод относно приложимосткта на разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП. В тази насока касационната инстанция намира за основателно възражението на касатора.

       По делото е безспорно установено,че на 22.07.2017 год около 23.10 ч. касаторът Д.Д. при извършване маневра движение на заден ход с лекия си автомобил марка „Мерцедес МЛ ЦДИ“ с рег.№А7802КХ е ударил автомобила на св. М. и М. ,при което причинил материални щети- деформация на предната регистрационна табела и по бронята.Между касатора и свидетелите възникнало пререкание,като Д. се прибрал в дома си.Св.М. позвънил на тел.112 и малко слез 23.50 ч. Д.Д. получил обаждане от служители от РУ на МВР-Созопол да слезе пред дома си.Когато Д. излязъл пред дома си бил поканен от полицейските служители да  даде кръвна проба, но той отказал.В 00.50 ч. на 23.07.2017 год. му е бил издаден и  талон за медицинско изследване , на който е отразено че касатора отказва да даде кръвна проба.Поради направения отказ и неявяването на лицето  в ЦСНМП-Созопол да даде кръвна проба АНО е приел че с поведението си Д. е допуснал нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП.

        При така изяснената и безспорна фактическа обстановка  основния спорен въпрос е ли Д. субект на посоченото нарушение т.е. към момента на поканата да бъде тестван с техническо средство и  даване кръв за анализ  същия имал ли е качеството на „водач на МПС“.Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП водач на  МПС,трамвай или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му,се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв.Следователно субект на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е само водач на МПС. Легална дефиниция на понятието „водач“ е дадена в разпоредбата на §6 т.25 ДР на ЗДвП, а именно лице което управлява ППС по пътищата.Безспорно е установено ,че касаторът е паркирал автомобила си пред дома си около 23.10 ч. на 22.07.2017 год. а е отказал извършване на проверка с техническо средство и анализ на кръвта за концентрация на алкохол и упойващи вещества за времето след 23.50 ч. на същата дата и 00.50 ч.на 23.07.2017 год. т. е един период по-голям от 50-60 мин. след като е престанал да управлява МПС.При това положение трудно би могло да се приеме че касатора е имал качеството на водач към момента на проверката от контролните органи.Нормата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е   административно-наказателна и се прилага според точния и тесен смисъл,вложен от законодателя.Целта е контрол по спазване на забраната на чл.5 ал.3т.1 пр.първо от ЗДвП.Тази цел не би могла да бъде постигната след като е изминал сравнително дълъг период от време след преустановяване на управлението на МПС.С оглед на изложеното настоящата инстанция счита че в процесния случай в посочения в НП час касаторът не е имал качеството на водач на МПС поради което и отказът му да бъде проверен с техническо средство и анализ на кръвта е несъставомерен. Постановеното от РС-Бургас решение в частта в която е потвърдено НП за налагане на административно наказание “глоба“ и „лишаване от право за управление на МПС“ по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е постановено в нарушение на закона и като такова следва да се отмени.

       Касационната инстанция намира за неоснователно   възражението за недоказаност на нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП. В тази насока по никакъв начин от страна на касатора не е оборена презумптивната сила на АУАН.Напротив  в развилото се съдебно производство пред РС-Бургас са събрани достатъчно и убедителни доказателства,които са правилно преценени от решаващия съд и които безспорно установяват че на посочените в НП дата и час  , касаторът извършвайки маневра-движение назад със собствения си лек автомобил не се е убедил предварително че  пътят зад него е свободен, при което е ударил паркиран зад него автомобил.При така установеното правилно РС-Бургас е постановил решение за потвърждаване на наказателното постановление в частта,в която касатора е наказан на осн.чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

 

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И

 

       ОТМЕНЯ Решение № 439/11.04.2018 год.,постановено по анд.№541/2018 год. по описа на РС-Бургас,в частта в която е потвърдено НП № 17-0346-000403/10.10.2017 год. издадено от Началник РУ-Созопол при ОДМВР-Бургас  ,в частта в която на Д.П.Д.,*** за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

      ОТМЕНЯ НП №17-0346-000403/10.10.2017 год. издадено от Началник РУ-Созопол  при ОДМВР-Бургас,  в частта в която на Д.П.Д. *** за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП е наложено на осн.чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

      ОСТАВЯ в сила в останалата му част Решение № 439/11.04.2018 год. постановено по анд.№541/2018 год. по описа на РС-Бургас

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                     2.