Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1401                                    13.07.2018 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Х. К., като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1150 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от началника на РУ- Руен към ОДМВР- Бургас, против решение № 36 от 19.03.2018 г., постановено по АНД № 75/2018 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че изводите на наказващия орган са основани на преценката на актосъставителя относно вината на участниците в пътнотранспортното произшествие, който притежава професионална компетентност в качеството на младши автоконтрольор. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Айтоският районен съд е отменил наказателно постановление № 17-0335-000737/06.11.2017 г., издадено от началника на РУ- Руен към ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 179, ал.1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено на Т.Р.Р. с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 44, а.1 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението не е доказано по несъмнен начин от наказващия орган, който носи доказателствената тежест.

От фактическа страна по делото е установено, че на 07.10.2017г. около 13.30 часа служителите на МВР Р., М. и М. са посетили по сигнал пътнотранспортно произшествие, настъпило на общинския път от с. Сини рид към с. Просеник. При извършения оглед на място същите констатирали, че произшествието е настъпило между специален автомобил марка „Мерцедес” модел ”Спинтер”, с рег. № РВ 11 88 ВС, собственост на „Сигнал 2“ ООД- Пловдив и управляван от Т.Р.Р., и насрещно движещ се л.а. „Форд Фиеста” с рег. № А 42 89 КМ. Констатирали, че в резултат на ПТП са налице материални щети по двата автомобила, като първият от тях бил установен на мястото на произшествието, а вторият бил преместен от пътното платно. Полицейският служител М. счел, че водачът на специален автомобил марка „Мерцедес” не е оставил достатъчно странично разстояние и при разминаване с насрещно движещия се автомобил е блъснал същия в предната лява част, поради което съставил срещу Р. акт за установяване на административно нарушение № 737/07.10.2017 г. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство свидетелите по акта Р. и М. са заявили, че никой от тях не е успял да определи причината на пътното произшествие и виновния водач, тъй като не разполагали с необходимите специални знания. Този въпрос бил оставен на преценката на свид. М., предвид компетентността му като автоконтрольор. Последният от своя страна е заявил в показанията си пред съда, че не е могъл да прецени  кой от водачите на двата автомобила, пострадали при ПТП, е виновен за сблъсъка.

Според данните от приложеното в преписката сведение, предоставено от другия участник в произшествието- Б. М., именно той е нарушил правилата за движение по пътищата. М. предложил на Р. да съставят двустранен протокол, но последният настоял да сигнализират полицията.   

При тези данни правилно АРС е счел, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Съображенията:

Деянието е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП. В нормата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП е предвидено административно наказание за лице, което причини пътнотранспортно произшествие, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление. Нормата препраща към ал.1 на чл. 179 от ЗДвП, като в посочената от наказващия орган т. 5 са описани следните нарушения: неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Предвид възприетата в НП правна квалификация и съобразно изискванията на чл.57, т.5 от ЗАНН, освен твърдението за неспазване правилата за разминаване, наказващият орган следва да направи констатации за всички характеристики на пътната обстановка и за движението на процесния автомобил, както и да докаже същите, а не субективно да ги определя в зависимост от настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай в НП липсват констатации за широчината на пътя, пътната маркировка и местоположението на двата автомобила, липсват констатации относно мястото на сблъсъка и относно това дали жалбоподателят е навлязъл в лентата за насрещно движение, като в крайна сметка липсва описание на деянието, в което се е изразило нарушението на правилата за движение, а без такова описание не е възможна индивидуализация на извършеното нарушение. С оглед на това, съдът приема, че е ограничено правото на санкционираното лице да научи какво нарушение му се вменява и да упражни ефективно правото си на защита, която е немислима, при липса на яснота относно фактическите и правни рамки на нарушението.

В касационната жалба се сочи, че изводите на наказващия орган са основани на извършената от актосъставителя преценка относно вината на участниците в пътнотранспортното произшествие, като е отбелязано, че последният притежава професионална компетентност в качеството на младши автоконтрольор. В с.з. обаче актосъставителят изрично заявява, че не е могъл да прецени кой от двамата е виновен. От друга страна, неговата преценка не обвързва съда и подлежи на проверка в съдебното производство, а това налага да бъдат изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление всички факти, на които тя се базира. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено, което от своя страна не позволява на съда да упражни възложения му контрол за законосъобразност на наказателното постановление, и на санкционираното лице да упражни ефективно правото си на защита.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 19.03.2018 г., постановено по АНД № 75/2018 г. по описа на Районен съд- Айтос.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.