ОПРЕДЕЛЕНИЕ №521

 

25.03.2017г., гр.Бургас,

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                               СЪДИЯ:  Ванина Колева

 

като разгледа докладваното от съдия Колева адм.д. № 114 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 353/16.01.2017г. на Административен съд Бургас, подадена от М.А.Р., ЕГН ***********, чрез адв. Т.М.,***, пк.1505, с която моли съда да признае за установено по отношение на Община Бургас, „Местни данъци и такси“, че задълженията й  в размер 1180 лв. за данък за МПС са коректно изплатени и с погасителен ефект по отношение на ответника. Искът е с правно основание чл.128, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Ответника в писмено становище вх. № 2955/24.03.2017г. изразява становище за недопустимост на исковата молба. Представя акт за установяване на задължения по декларация № 95/24.03.2017г., с който са установени задълженията на ищцата за данък върху превозните средства и  справка за задълженията на лицето.

          След запознаване с твърденията на ищеца и представените от ответника доказателства, съдът намира следното:

          С исковата молба, както е формулирано изрично в петитума й, се оспорва дължимостта на данък върху превозните средства за лек автомобил рег. № ***, марка Опел, доколкото според ищцата са налице обстоятелства, които имат правопрекратяващо действие по отношение на търсенето му. Моли съда да признае за установено по отношение на община Бургас, “Местни данъци и  такси”, че задълженията са коректно изплатени с погасителен ефект по отношение на ответника.

                   Съгласно чл. 128, ал. 2 АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, съгласно който, иск по чл. 128, ал. 2 от АПК може да предяви само това лице, което има признато от АПК или друг нормативен акт субективно процесуално право да иска от компетентния административен съд съдебна защита, а именно - да се разреши със сила на пресъдено нещо спор за съществуването на определено административно право или правоотношение, като на това субективно право съответства задължението на съда да даде исканото правосъдие в съответния срок. Предпоставките, при които възниква правото на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК, са две, които следва да са налични в условията на комулативност. На първо място следва да е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от търсената по този ред съдебна защита и неговото разрешаване със сила на пресъдено нещо. Втората предпоставка, търсещият тази защита да не разполага с друга процесуална възможност за това, т.е. да не разполага с друг ред за защита. Искът по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен и поради това, законодателят изрично е акцентирал на наличието на интерес за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. От друга страна, изискването да не съществува друг ред за защита дава основание този иск да бъде определен като субсидиарен, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд (адм. д. № 14929/2008 г.; адм. д. № 2620/2008 г.; адм. д. № 5113/2007 г.; адм. д. № 8392/2008 г. и др.), съгласно която, установителният иск по чл. 128, ал. 2 от АПК в административния съдебен процес намира субсидиарно приложение, т.е. той е допустим единствено и доколкото ищецът не разполага с други правни способи за защита на своите права и законни интереси. От друга страна, достатъчно е указания в нормата друг ред за защита да съществува, а обстоятелството дали ищецът е търсил защита по него и дали тази защита е била успешна или безуспешна, е ирелевантно. В този смисъл текстът на чл. 128, ал. 2 от АПК има предвид обективно да има такъв друг правен ред, а не този друг ред да е използван с положителен за ищеца резултат. Двете условия, включени в хипотезата на нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК, трябва да съществуват кумулативно, т.е. да са налице заедно и липсата на правен интерес от иска или наличието на друг ред за защита съставлява пречка за възникване на субективното процесуално право да се претендира искова защита по този ред.

Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В настоящия случай с исковата молба се оспорва дължимостта на данъка поради което това следва да се извърши по реда на ДОПК. Задълженията са установени с АУЗД № 95/11.01.2016г., който подлежи на обжалване по реда на ДОПК.

В случая е налице друг предвиден в нормите на ДОПК ред за защита, поради което, втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 128, ал. 2 от АПК не е налице. С оглед на това подадената искова молба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено

Водим от горното, Административен съд - гр. Бургас, XVIII състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 353/16.01.2017г. на Административен съд Бургас, подадена от М.А.Р., ЕГН ***********, с която моли съда да признае за установено по отношение на Община Бургас, „Местни данъци и такси“, че задълженията й  в размер 1180 лв. за данък за МПС са коректно изплатени и с погасителен ефект по отношение на ответника.

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 114/2017 г. по описа на Административен съд гр. Бургас

          Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: