Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:668                                 08.04.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На двадесет и девети март                            две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 114 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Х.И.С., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието-София на Република България. С нея се иска заплащане на обезщетение от 20`000 лева, за претърпени неимуществени вреди от нарушение на битово-хигиенните изисквания за времето през което изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, считано от 17.06.2014г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от настъпване на увреждането до окончателното плащане и съдебно-деловодните разноски.

Ответникът – ГД-Изпълнение на наказанията, в представения писмен отговор, чрез процесуалния си представител ю.к.Ч., оспорва исковата молба. Счита същата за неоснователна и пледира да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска поради липсата на предпоставките на чл.1 ЗОДОВ и недоказаност на причинени вреди.

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледано по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С предявения иск и направеното уточнение на исковата претенция на л.10 от делото, се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора Бургас, които са подчинени на ответника ГДИН, при престоя на ищеца в същия затвор в периода от 17.06.2014г. до предявяването на иска на 14.01.2016г. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на отопление и липсата на пряка слънчева светлина през зимния период в килията, в която е бил настанен, а също така липса на постоянен достъп до санитарен възел и до течаща вода, поради което е използвана намираща се в килията кофа, лошата хигиена в банята и наличието на гризачи, хлебарки и дървеници.

Съгласно представените по делото справка от началника на Затвора Бургас и писмено становище от 18.02.2016г. на инспектор „СДВР“ И. Л. (л.36 и 37 от делото), през процесния период от 17.06.2014г. до 14.01.2016г., ищецът е постъпил в затвора на 17.06.2014г. и бил настанен в приемното отделение – 308-ма килия с площ от 13,40кв.м., с още седем лица, т.е. при 1,68 кв.м. обитаема жилищна площ на едно лице. Там престоял до 16.07.2014г., когато като обвиняем бил настанен в 406-та килия с обща площ от 10,71кв.м. с още 5 лица, при 1,79 кв.м. обитаема жилищна площ на човек. От 04.12.2014г., вече като осъден, бил настанен в 3-та група и разпределен на втория етаж в корпуса на затвора, като пребивавал в 205-та килия с още 15 лица, при обитаема жилищна площ от 1,84 кв.м. На 27.10.2015г. бил преместен в Затворническото общежитие от открит тип „Житарово“, като от тогава до момента на представянето на справката от началника на затвора той не е имал оплаквания или подадени писмени жалби. Твърдението на ищеца, че парното отопление не е работело през целия зимен отоплителен сезон 2014/2015г. не отговаря на истината. Парното отопление функционира централизирано за целия корпус на затвора и технически не е възможно да не работи само в едно помещение. Парното отопление се регулира по температура съобразно метеорологичната прогноза и актаулната температура на околната среда. В конкретния период жалби или сигнали от страна на лишени от свобода не са постъпвали в администрацията на затвора. По отношение на жилищните условия на помещенията в които бил настанен ищеца, съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на затвора в гр.Бургас, не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват свободно от 08.30 до 20.00 часа. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща вода, приоритетно студено, а по график и топла – два дни в седмицата. След заключване на помещенията в 20.00 часа, лишените от свобода използват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарен възел. Настаняването на осъдените в помещенията на отделните групи се извършва от администрацията на затвора съобразно желанията на самите осъдени. Последните обаче сами определят режима за поддържане на хигиената в помещенията които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържа ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по поддръжката на хигиената в спалното помещение. След изпращането на ищеца в общежитието от открит тип, той е бил настанен в спално помещение с приблизителна площ от 45 кв.м., като същото разполага със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода до което лишените от свобода имат свободен достъп през цялото денонощие. За времето от постъпването си в общежитието и настаняване в спалното помещение там, ищецът е съжителствал с между 10 и 14 човека. Имал е възможност да ползва баня два пъти седмично по предварително изготвен график като неработещ, а от 19.11.2015г. е назначен на работа на външен обект, като от този момент в качеството му на работещ му е било осигурявано ползването на баня всеки ден след приключване на работа. Прозорците на спалното помещение в което е бил настанен ищеца не е с намалени размери, поради което са му били осигурени достъп на свеж въздух и светлина. Дрехите и спалното бельо се изпират ежеседмично.

За установяване на твърденията в исковата молба по делото е разпитан свидетеля Я.П.. Той също потвърждава, че в спалните помещения в корпуса на затвора в които е пребивавал ищеца няма течаща вода и тоалетна. В общия коридор има само студена вода. Лишените от свобода се къпят по график два пъти в седмицата когато имат достъп до топла вода. През нощта не е възможно използването на течаща вода. Тоалетната през нощта е заключена, поради което се използват кофи. Показанията на свидетеля в тази им част съдът кредитира като достоверни поради липсата на противоречия и съответствието им с представените по делото писмени становища от ответната страна. За пълнота на мотивите е необходимо да се отбележи, че тази фактическата установеност по делото кореспондира напълно на констатациите в Докладите до Българското правителство, извършен от Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания, които са служебно известни на съда и са публикувани на интернет-страницата на Министерство на правосъдието (https://mjs.bg/119/). Заявеното от св.Я.П., че в килията в която пребивавали с ищеца - № 412 нямало отопление през цялата зима не може да бъде кредитирано. Видно от справките ищецът изобщо не е пребивавал в килия под такъв номер, поради което твърдението, че същата е била неотоплена и на прозорците й са били поставяни одеяла, т.е. се препятствало постъпването на дневна светлина, съдът възприема като ирелевантно за предмета на спора. По отношение на лошата хигиена в спалните помещения и баните, това не може да бъде вменено като бездействие на администрацията на затвора, тъй като на лишените от свобода е била предоставена възможност да се погрижат за тази хигиена.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 (предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г.) от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС – Програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, приета с Протокол № 32.47 на Министерския съвет от 08.09.2010г. Дори и да не беше налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода, съдът счита, че администрацията на затвора е длъжна да осигури на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

 Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни и санитарно-хигиенни условия, при които ищецът С. е бил поставен за времето на пребиваването му в корпуса на Затвора Бургас (при пребиваването в затворническото общежитие правата му не са били нарушени, тъй като той е имал постоянен достъп до санитарен възел), сочат накърняване на признатото му право по чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права (обн. ДВ бр.60/1970г., в сила за България от 23.03.1976г.) и в този смисъл представляват нарушаване на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

 Разпоредбата на чл.29, ал.1 от Конституцията прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права, изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им – чл.2, т.3 от ЗИНЗС.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

По делото е безспорно обстоятелството, че спалните помещения на корпуса на затвора, в които е настаняван С., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което лишените от свобода имат само през деня, но не и през нощта, когато спалните им помещения са заключени. През този интервал от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана кофа. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора Бургас ограничителни условия за ползване на санитарен възел. Изтърпяваното от ищеца наказание лишаване от свобода и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни права на С. – право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.

Всички гореизложени обстоятелства в своята съвкупност и преценени с оглед на повече от 16-месечния процесен период на пребиваването му в корпуса на затвора Бургас, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на С. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен ищеца при пребиваването му в корпуса на затвора Бургас, предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и изтезание.

 С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите по исковата претенция относно битовите и санитарно-хигиенните условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в корпуса на затвора Бургас за периода от постъпването му на 17.06.2014г. до 27.10.2015г., когато е бил преместен в затворническото общежитие от открит тип, където е имал 24-часов достъп до санитарен възел. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в затвора за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишеното от свобода лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС (решение от 09.06.2005г. И. срещу България, решение от 15.07.2002г. Калашников срещу Русия). Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно  е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода – необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди  следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ – по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че на ищеца са причинени вреди за периода от 17.06.2014г. до 27.10.2015г. – за шестнадесет месеца и десет дни, който е сравнително дълъг за характера на причинените неудобства и страдания. Поради това, справедливото обезщетение, което С. трябва да получи е в размер на 980,00 лева (по два лева за всеки ден). Върху тази сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане, но от предявяването на иска на 14.01.2016г., а не и от преди това, тъй като противозаконното бездействие на администрацията не е преустановено, (вж. разрешението, дадено в т.4 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС).

 В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 20`000,00лв., за претендираната лихва от преди предявяването на иска, както и за периода след настаняването му в затворническото общежитие от открит тип на27.10.2015г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай по делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева, която следва да бъде присъдена изцяло предвид, че съразмерно с уважената част от иска се заплаща само адвокатското възнаграждение, а такова в настоящия процес няма.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от това Административен съд Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати на Х.И.С., ЕГН-**********, лишен от свобода в Затвора Бургас, обезщетение в размер общо на 980,00лв. (деветстотин и осемдесет лева) за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в периода от 17.06.2014г. до 27.10.2015г., ведно със законната лихва от 14.01.2016г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20`000,00лв., лихва за периода от преди предявяването на иска и претенцията за причинени вреди след 27.10.2015г..

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати на Х.И.С., ЕГН-**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 10,00 (десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: