Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              01.06.2012г.            град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на трети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 114 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, чрез юрисконсулт С.Н. против решение №2768/15.12.2011г., постановено по НАХД №1572/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление №02-0201390/11.04.2011г., с което за извършено от дружеството в качеството му на работодател нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на “Бан тир” ООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от А.Д.Ж. - управител, е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция  в размер на 5000 лева. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът чрез надлежно упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Н. поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Ответникът - „Бан тир” ООД, чрез процесуалния си представител адв.М. И.,  БАК, оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Бан тир” ООД против №02-0201390/11.04.2011г., с което за извършено от дружеството в качеството му на работодател нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция  в размер на 5000 лева. Приема за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че на 22.04.2010г. „Бан тир” ООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа Н.П.Н. като „шофьор товарен автомобил” – водач на товарен автомобил рег.№А3750КС, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Касационната инстанция счита, че районния съд правилно е установил фактическата обстановка и съобразил всички събрани по делото доказателства, като безспорно е проведено всестранно съдебно дирене. Този съдебен състав напълно възприема мотивите на първата инстанция относно липсата на съставомерност на действията на дружеството – работодател. АУАН и НП са издадени за това, че на 22.04.2010г. дружеството е допуснало лицето Н. Н. на работа без трудов договор, сключен в писмена форма, като се твърди, че същият е шофирал товарен автомобил рег.№А3750КС. В хода на съдебното дирене пред районния съд административнонаказващият орган не е оборил доказателствата, че на тази дата посочения товарен автомобил е бил шофиран от друго лице.

Дори да се приеме, че представеното приложение – Удостоверение за дейности (Регламент (ЕО) №561/2006г. или АЕТR) от 12.09.2010г. е официален документ за обстоятелствата, вписани в него, това не означава, че именно на 22.04.2010г. работодателят е допуснал на работа Н.. Отделно от това, както в АУАН, така и в НП се посочва единствено и само таза дата, на която лицето Н. е допуснато на работа, а не се посочва някакъв период.

В касационната жалба се твърди, че трудов договор с Н. е сключен едва на 14.05.2010г., т.е  два месеца и половина след като е започнал работа в дружеството. Административнонаказващият орган не е посочил нито в АУАН, нито в НП защо след като му е известно, че първата дата от която Н. е назначен на работа е 01.03.2010г., същият твърди, че дружеството е допуснало работника на работа без писмен трудов договор само и единствено на 22.04.2010г. В хода на административното производство органът е имал възможност на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН да изясни цялата фактическа обстановка, да разследва спорните обстоятелства и да определи точната дата, от която твърдяното трудово правоотношение на Н. с „Бан тир” ООД е възникнало. Като не е сторил това, на практика е постановил незаконосъобразно наказателно постановление.

Правилни са действията на районния съд в съдебно заседание , че представената дигитална карта не може да бъде кредитирана, тъй като липсват данни за начина на събиране на информацията от административния орган.

Не отговаря на събраните по делото доказателства твърдението на касатора, че съдът не е събрал информация относно тахографските записи на автомобила, тъй като видно от приложеното на л.59 от първоинстанционното дело писмо изх.№10-06-09-902/1/20.10.2011г. на ОО”КД-ДАИ” гр.Бургас, тахографските ленти имат срок на съхранение 1 година. Съдът намира за основателно възражението на ответника по касация, изложено в приложения по делото отговор на касационната жалба, че този едногодишен срок не е бил изтекъл към момента на съставяне на АУАН и към момента на постановяване на процесното НП, поради което административнонаказващият орган е  бил в състояние да събере необходимата информация.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2768/15.12.2011г., постановено по НАХД №1572/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас наказателно постановление №02-0201390/11.04.2011г., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, на “Бан тир” ООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от А.Д.Ж. - управител, е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция  в размер на 5000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.