Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      1320                              03.07.2018 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1144 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 18-0769-000510/06.03.2018 г., издадена от Р.Т.П.- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка, поради допуснати при издаването и́ съществени нарушения на административнопроизводствени правила. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Представя доказателства.

За ответната страна не се явява представител в съдебното заседание, редовно уведомена. Не е заявено становище по жалбата. Представени са писмени доказателства.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед № 18-0769-000510/06.03.2018 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с която е приложена на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Като фактическо основание за налагане на мярката се сочи извършено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП- управление на моторно превозно средство с рег. № А 41 87 КС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.54 на хиляда, установено посредством техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Административният орган е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № 028176 от 02.03.2018 г. Тези констатации по същество не се оспорват от жалбоподателя.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед № 18-0769-000510/06.03.2018 г. е издадена от компетентен орган, оправомощен с т.1.4 на заповед № 251з-209 (на л. 18 от делото) на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и́. Поради това съдът приема за неоснователно възражението, че е ограничено правото на жалбоподателя да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на принудителната мярка и да организира защитата си.

Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено липса на допълнителни указания от страна на полицейските служители за извършване на медицинско изследване. В приложения по делото талон за изследване се съдържат изрични указания относно времето и мястото на извършване на медицинското изследване- до 45 минути от връчване на талона в 00.15 часа на 03.03.2018 г. в УМБАЛ- Бургас. Доколкото в него е положен подписът на жалбоподателя, следва да се приеме, че последният е запознат с тези указания. Що се отнася до възражението за неизпълнение на изискванията, регламентирани с чл. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, следва да се отбележи, че посочената наредба е отменена- ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. и не е приложима в конкретния случай.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма в приложимата редакция, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство: 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и 3) при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. Налице е първата от горните хипотези. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си 0.54 на хиляда, установена по надлежния ред- с техническо средство. Данните от представените в хода на съдебното производство епикризи не променят този извод, доколкото сами по себе си не сочат изпълнение на дадените от лекуващия лекар предписания, а и според собствените му твърдения в с.з. на 13.06.2018 г., жалбоподателят действително е употребил алкохол преди проверката от полицейските служители. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 18-0769-000510/06.03.2018 г., издадена от Р. Т. П.- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: