ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2017, 14.11.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД      Х АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На четиринадесети ноември                    две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Йовка Банкова

Прокурор: МАНУЕЛ МАНЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Драгнева

Административно дело номер 1141 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ А.С.С., редовно призован, не се явява. За него адвокат В., с пълномощно по делото.

 

За ОТВЕТНИКЪТ Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/ София, редовно призован, се явяват юрисконсулт Т. и юрисконсулт П., с пълномощно по делото.

 

За Окръжна прокуратура гр.Бургас, редовно призована, се явява прокурор Манев.

 

СТРАНИТЕ: Нямаме възражение по хода на делото. Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,  поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА:

 

ПОСТЪПИЛО е от Административен съд- София град изисканото адм.дело №1114/2014г.

 

АДВОКАТ В.: Водим допуснатите свидетели, които молим да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание. Да се приложи делото на Административен съд София-град.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Не възразявам  да се разпитат свидетелите, те са допуснати от съда. Да се приложи адм.д.№1114/2014г. на Административен съд София-град.

 

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се разпитат свидетелите. Да се приложи адм.д.№1114/2014г. на Административен съд София-град.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се разпитат свидетелите. Да се приложи адм.д.№1114/2014г. на Административен съд София-град.

 

Съдът по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЛАГА адм.д.№1114/2014г. по описа на Административен съд – София град към настоящото дело.

 

ПРИСТЪПВА към  разпит допуснатите свидетели, които бяха въведени в съдебната зала и съдът снема самоличността им, както следва:

 

В. Г. Б.-.г., разведена,

С.О Г. С. – .г. семеен

Г. П. В.- г., семейна  

български граждани, неосъждани, без дела и родство със страните. ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване. ОБЕЩАВАТ да говорят истината.

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С., като останалите свидетели бяха изведени от съдебната зла.

 

АДВОКАТ В.: Познавате ли А.С. и от къде?

        

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Познавам го много отдавна, още от ученическите години. Беше много добър ученик, много отзивчив.

 

АДВОКАТ В.: Имате ли постоянни контакти и семейни контакти? Какви са били? Споделяли ли сте си лични неща?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: От време на време се виждаме. Първото, което е родителите ни живеят в съседни входове, виждаме се. Засичаме се като ходим да виждаме родителите си. Имало е случаи били сме заедно по празненства, чествания. В Положителен случай е имало споделяне.

 

АДВОКАТ В.: Да сте чували за някакъв проблем с комисията за установяване на принадлежност към държавна сигурност, да Вие е споделял А. за какво става въпрос, да е имал проблем с тази комисия?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Запознат съм с този случай добре. Знаков е. Това беше през 2014г., помня го защото заедно посрещнахме новата 2014г. и изпратихме старата 2013г.. Бяхме с А. в едно заведение. Мина много добре. Беше весело, готино. През месец януари, тъй като родителите живеят в съседни входове, както казах, като ходих на посещение при майка ми, видях А.. Беше на свечеряване, към 19ч., видях го пред блока, беше вече друго състоянието му към този момент, като емоционално поведение, различно от преди. Като се видяхме, той ми каза „Можеш ли за малко да ми отделиш време?“, не така директно да ми каже какво става. Казах може и той каза „Хайде да се качим горе в апартамента“ и се качихме. Той ми връчи едно писмо и ми каза да го прочета. Аз го прочетох и лично и мен ме стресира. Писмото беше като обвинителен акт, че е бил сътрудник. Предполагам, че от Агенцията по досиета е писмото, но не мога да го заявя, не съм сигурен.

 

АДВОКАТ В.: Какво беше неговото състояние в момента?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: А. ми заяви следното, с един изключително изнервен тон, че го обвиняват и че сина му звъни от София и го питал „Вярно ли е това което пишат в пресата и интернет, как може такова нещо?“. Беше притеснен. Аз останах изненадан от това, което прочетох, как да се чувства той добре, а второ и най-лично детето му да го пита така. Това беше едно време, когато всеки се пази. А. каза, че се чувства съсипан. Казах му да си търси правата по законов ред, който е виновен да си носи отговорността. Сподели ли ми тогава и имаше такава гнусотия, че и майка му едва ли не, че и тя е такава, че и тя била част от схемата. Аз я познавам майка му, от отдавна. Тя е учителка, изключително свястна и добра жена, това между другото и целият квартал я знае.

 

АДВОКАТ В.: Знаете ли откъде е тръгнала тази информация?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Това нещо идва от наш познат общ - О.А.. От там предполагам, че идва. Събирали сме се така в избата на А., приятели. А. ми каза, че от О.А. идва, но аз не мога да играя ролята на разследващия орган и да кажа кой до колко е виновен, нито да правя характеристики. А. ми го сподели и тогава спомена за това име. А. беше изненадан от тази информация. Каза, че с този човек е до тук. Използвал е този човек за поводи нашата компания да си пише активи. Така не може, ако ще правиш нещо, следва да уведомиш човека. Не може така, да пишеш и този човек да затъва. А. е изключителен човек.

 

АДВОКАТ В.: След изнасянето на тази информация, промени ли се А.?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Промени се, А.. Имахме срещи на улицата, но гледаше да ме избегне. Например веднъж, аз се движа по ул.“Христо Ботев“, а той по ул.“Сливница“ и като ме видя, в другата посока. Имало и други такива случаи, в които гледа да ме избегне. Един-два пъти го настигнах, а той вика „Никой не искам да гледам, не желая!“. Със съпругата му Димитрина Рашева, съм споделял тези неща. Тя също е лекар по професия. Казвам и́, той не е съвсем добре, променен е. А тя ми вика, ако можеш нещо да направиш направи нещо, говори с него. Аз и казвам, той ме избягва, не търси контакт с мен и да внимавате, защото такова разстройство води до много неща и работи, не се знае накъде ще го избие. Взима нещо, но какво взима не знам. Всичко беше променено и в къщи, в семейството. Синът му звъннал да го пита, тук писаха във вестника, тук бургаски вестник и беше разстроен.

 

АДВОКАТ В.: Това негово състояние до кога продължи?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Още не е същия и в момента. Не е този човек, който беше преди време. Познавам го с усмивка, лъчезарен. Мотото му беше „Усмивката е най-късото разстояние между хората“. Той няма вече усмивка, няма нищо. Казва една-две приказки и хайде довиждане. Има много фактори да е такъв. Той ми го е споделил на скоро в разговор, че тежестта му е и на самото работно място, където знае средата. Каза „Не ми е комфортно на работното място, шушукане, избягване, заради тази изнесена информация.“.

 

АДВОКАТ В.: Какво работи, А.?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Работи в психодиспансера като лекар. Той е много добър специалист, изключителен. Спомням си, че тогава на срещата, когато ми показа писмото, беше изкарал инфаркт назад във времето, но не мога да фиксирам годината. Едвам го спасиха тогава. Инфаркта го получи на един симпозиум във Варна. Таман се закрепи и това нещо. Аз му казах да си пази здравето, който ги пише такива неща, да се оправя. Вика ми той „Как да си гледам здравето и живота, аз едва излязох от това състояние, което бях и сега ново се развихря“. Това са неща, които са емоционални и драматични и ги споделям пред Вас със чиста съвест. Това е самата истина, нищо не си измислям.

 

АДВОКАТ В.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че в януари месец сте се видели пред блока на родителите Ви и сте се качили в апартамента горе и сте видели писмото и сте го прочели. Можете ли горе-долу да възпроизведете съдържанието на писмото?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Точно не мога по редове да го кажа, но буквално беше в такъв смисъл, че е обвинен, че е доносничел, че имал явочна квартира в някаква изба и сме се събирали. Да, наистина сме се събирали в тази изба, но сме пили вино и пеели Висоцки, а не сме доносничили. Това писмо предполагам от комисия, оторизиран орган по досиетата беше. Официално беше писмото с печати, с всичко.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Споменахте, името О.А., че от него идвала тази атака или каквото да е там. Кой е той?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Той е един изключително също добър и умен човек. Просто не знам защо зад гърба е извършил тези неща. Ама аз не трябва да извършвам този анализ. О.А. работи в полицията, не знам като какъв и не мога да кажа в кой отдел. Споменавал е, че се занимават с наркопласьори и той казваше „Ние ги хващаме, те ги освобождават“. Той е изключително стойностен човек. Познавам го и него от детските години и не съм допускал, че може да използва ситуация за трупане на активи на гърба на друг човек, без той да знае, че ще бъде въвлечен в явочна квартира. Тя не е била никога такава.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: О.А. тоест е лицето, което е направило нещото на г-н С. въвличайки го в тази ситуация, че има явочна квартира? Така ли? Това ли пишеше в писмото?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Не мога да го твърдя. Пак да Ви кажа, ако го кажа, значи, че в утрешен ден, аз да застана и да се защитавам. Това е споделено от А.С. с мен, но не мога да кажа съдържанието на целия обвинителен акт и кой какво е казал.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Тези действия, които са Ви потресли на О.А., това в деня когато Ви показа писмото ли разбрахте и за него?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Тогава разбрах за него, в деня в който ми даде А. да прочета писмото.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че сте близки от деца с г-н С., да разбирам ли, че той Ви споделя изключително лични неща свързани с неговия живот?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Под лични неща, какво имате предвид?

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Свързани с неговия личен живот? Той амбициозен човек ли е?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да амбициозен човек е, даже се кандидатира за директор на психодиспансера, където работи. Те така направиха да не заработи на този пост. Това се случи малко преди случая. Той все казваше за този конкурс. Той много стабилно и отговорно се подготвяше за него, но беше избран друг човек.  Предполагам, че от община Бургас се избира.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: В чисто емоционален план, как се отрази фактът, че не беше избран на този конкурс, на г-н С.?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Като на всеки, да се готвиш и да не успееш. Това са най-неприятните моменти, доколкото неприятни, че никой не може да каже как е бил организиран самият конкурс, колко е бил прозрачен. А. е изключителен специалист и отговорен да води такава институция. Не мога да кажа дали е бил пренебрегнат.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Може ли да кажете дали неговото представяне на конкурса не е довело до това влошаване на състоянието на А.С..

 

АДВОКАТ В.: Какво общо има конкурса с изнасянето на информацията за принадлежност? Те са в различни периоди.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Въпросът ни е провокиран от това, че ние търсим причинно-следствена връзка и дали не е имало други събития от преди това, които също са можели да повлияят на неговото състояние.

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Конкурсът си мина и замина. Всичко миряса. Първо беше кой ще бъде, кой ще бъде, после като се разбра, всичко миряса. А. после спомена „Голяма работа, като не ме избраха“. Конкурсът е едно, а това вече е друго, този случай с принадлежността. Започнали са на работното място клюки, след изнасяне на тази информация. Влизаш, спират се разговорите. Когато е чист разговорът, не се спира. Той ми го е казвал. Това нещо го тормози.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Вие присъствали ли сте на такива ситуации, за които говорите?

 

 СВИДЕТЕЛЯТ С.: Не съм бил, но не мисля че може да ме лъже. Не съм бил на работното му място. Никога от него не очаквам подобни действия, да лъже, защото го познавам като човек и характер. Не сме били в едно легло, но сме били в големи фази и сме се крепели в такива големи моменти, за неговото съществуване, за неговото семейство. Извинявайте, ама човек с такива плескала как може да живее нормално и да бъде добре, после да се налага да се защитава в съда. Аз не го разбирам, как може без знанието на човека, да направиш такова нещо и да го въвличаш в такава ситуация.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Съдът ОСВОБОДИ свидетелят С., който остана в съдебната зала и ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелят В., която беше въведена в съдебната зала.

 

АДВОКАТ В.: Познавате ли д-р С. и от къде го познавате и от кога?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Познавам д-р С. от близо 20 години. От 1996г. работя в Центъра за психично здраве Бургас и от както постъпих на работа го познавам. Мой колега е. Аз съм психиатър. От както съм постъпила на работа в ЦПЗ и досега продължаваме да работим заедно в този център.

 

АДВОКАТ В.: Имате ли спомен към даден момент да сте чули, че А.С. е бил сътрудник на държавна сигурност и кога стана това и колегите Ви чули ли са също за това?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не само беше чуто, но беше написано на таблото на нашата болница, съвсем официално изнесено, че е такъв. Мисля, че беше поставена на таблото изрезка от вестник, ако не ме лъже споменът, че е агент на държавна сигурност. Това се случи зимата, януари-февруари 2014г.

 

АДВОКАТ В.: Казахте, че познавате А.С. от доста години, поведението му променили ли се след като беше изнесена тази информация, имам предвид неговото състояние промени ли се, отношението му към колегите и отношението на колегите му към него?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Познавам го от около 20 години и го знам като един много общителен, с невероятно чувство за хумор, любезен човек и колега. Винаги в центъра на нашите купони и компании, които се организират. Такъв беше. След като стана инцидента, така бих го нарекла, защото така се възприе от него това, той промени поведението си специално към мен. Стана един по затворен, необщителен, по нелюбезен като че ли. Имаме общи пациенти и задачи, работим в съседни отделения и имахме и обща работа, той не откликваше по този начин по който преди откликваше. Освен това така като, че ли странеше от колегите. В крайна сметка го попитах каква е причината, а той сподели, това което е изнесено на таблото, този факт, че е изнесено на таблото, че е агент на държавна сигурност и в тази връзка сподели, че има затруднение със съня, че е доста напрегнат, а моите впечатления бяха, че беше дори ядосан. Аз така го възприемах, като яд към всички нас.

 

АДВОКАТ В.: А.С. само към Вас ли промени отношението си и се отдалечи или спрямо всички колеги?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не бих казала, че само към мен промени отношението си. Имаше общи събирания, колегиуми, така след работно време се събирахме с фармацевтични фирми и аз забеляха неговото отсъствие там, което е необичайно, нетипично за него поведение. В този контекст той се дистанцираше от колегите. Той каза, че са му редуцирани пациенти, което за един професионалист, за каквито се мислим, е сериозен проблем.

 

АДВОКАТ В.: Промяна на отношението на колегите му към него имаше ли, след поставяне на информацията на таблото?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Някои от тях се отдръпнаха. Общо взето имаше шушукане и включително и въпроси в негово отсъствие, зададени във въздуха „Вярно ли е това, така ли е?“, което така с известна доза си е притеснение да общуваш с такъв човек. Как да кажа, малко се смята за срамно в съвременното общество. За всички не мога да кажа, нямам такива наблюдения.

 

АДВОКАТ В.: Психичното му състояние какво е към момента и към момента на изнасяне на информацията, как му повлия това?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: С времето бих казала, че продължи доста да е отдръпнат и дистанциран, след изнасяне на информацията, като едва напоследък го намирам като предишния човек. Имам предвид последните един, два, три месеца, мога да кажа че се доближава до предишния човек. Имам наблюдения, понеже имаме общи експертизи, пациенти, но все още като стане въпрос за този проблем, не му се говори и прозира така горчивина.

 

АДВОКАТ В.: В тази връзка, когато е бил обявен за агент на тайните служби, дъщеря му да е идвала при вас на работното място?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не мога да си спомня, дори не мога да си спомня дали работеше по това време дъщеря му при нас. Не помня от кога работи при нас дъщерята на А.С..

 

АДВОКАТ В.: Споделял ли е с Вас, по какъв начин е бил обявен за агент на държавна сигурност и защо?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Аз след като го попитах каква е причината и какво се изразява това сътрудничество, живяла съм през комунистическия период, той каза, че някакъв негов приятел е обявил за явочна квартира неговото жилище или изба, нещо такова, явочна квартира, регистрирал го като явочник, каквото и да значи това.

 

АДВОКАТ В.: Това кога го е разбрал С., преди обявлението на таблото или след това?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Каза, че след обявяването, без негово знание е направено. Каза, че това е негово приятел, негов близък и е разочарован и не желае да се виждат. Това ми каза.

 

АДВОКАТ В.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че обявяването на принадлежността на г-н С. към бившата държавна сигурност е било поставено на таблото на изрезка, бихте ли ни казали, какво се поставя по принцип на това табло и всеки ли има достъп да сложи на това табло нещо?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Казах, че нямам ясни спомени, мисля че беше изрезка, аз самата го видях на таблото. Това е табло за обяви, съобщения за колегиуми, за служебна информация. Това е табло за нас, има и за пациентите информация за трудотерапии, рехабилитация, тъй като предлагаме и този вид услуги и се поставят съобщения и след това се махат. До това табло всеки има достъп, както служители, така и външни хора. То е изложено на първия етаж в коридора до една зала, където ние си провеждаме колегиумите, а за пациентите преди беше нещо като трапезария, имаше телевизор за пациентите и сесиите за трудотерапии се провеждаха там. Таблото е на много видно място.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Само болницата ли може да слага такива съобщения на таблото? Може ли някой външен да сложи съобщение? Кой го е сложил това съобщение, знаете ли? Колко време стоя съобщението на таблото?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не мога да кажа, друг външен човек, нещо външно може ли да се сложи, не е имало случай. Не мога да кажа кой го е сложил това съобщение. Режимът при нас е свободен, но никога до този момент, никой не е сложил неща, които не са свързани с работата. Това е от 20 години. Мога да кажа какво се чу, бързо е било махнато два -три дни след това се чу, но не мога да кажа колко време е стояло.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че г-н С. е станал по затворен и е променил отношението си към колегите и че някои от тях са имали променено отношение към него, конкретно пример на който сте били свидетел, да е бил поставен този въпрос публично в службата, да е обсъждан, можете ли да кажете?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Работя в различно отделение от д-р С., а именно второ отделение. Във всяко отделение сутрин се прави рапорт, една моя колежка единият път попита на това събиране сутрин „Вярно ли е, че д-р С. е бил агент на Държавна сигурност?“. Моя колежка, аз казах че нямам представа дали е вярно или не, защото просто не обичам да коментирам.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Вашето лично отношение към д-р С. промени ли се, след излизането на тази информация?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: За мен изнасянето на такава информация неме касае, живяла съм 18 години по времето на комунизма и съм стояла надалеч от тези неща, нямаме комунисти в семейството и за мен лично и за мен, ако ме изнесат, това няма да има никаква стойност. За мен този факт няма никаква стойност, аз не съм променила отношението си изхождайки от това, че тази информация за мен е без значение, но повечето от колегите са по на възраст и затова, може би.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че са редуцирали пациентите му след излизане на тази в публикация, по конкретно как биха се редуцирали пациентите или има ли въобще режим за редуциране?

 

СВИДЕТЯЛТ В.: Имаме частни практики, всеки от нас, не става въпрос за здравното заведение. Всеки от нас работи в здравното заведение, това което пристигне от поликлиниките и върши задълженията си. За частните практика има и от здравната каса и от друга платени пациенти и той сподели, че е намалял пациентопотока към него. Дори така питаше дали не отнемам част от пациентите, дали беше шега или истина, не мога да кажа. Специално аз работя и в диспансера и отделно имам частна практика.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Увеличиха ли се в този период при Вас пациентите?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Това е специфично, не мога да кажа, че специално моите пациенти са се увеличили, тъй като работим с различен ресор пациенти.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Някаква закономерност на пациентите има ли, по какъв начин може да сравните, че има по-малко пациенти при друг колега?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Всеки знае колко пациенти средно на месец има и като си отчитаме направленията, става на въпрос кой колко направления е имал. Всеки от нас носи направленията по някой път и на друг колега в здравната каса и например аз имам 30 направления, а С. 50. Това говорим за последните месеци, за тогава не знам, като се изнесе информацията.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че Ви е казал, че негов приятел е регистрирал жилището или избата му като явка и е обявен за агент на държавна сигурност и от това се е почувствал огорчен. Може ли да кажете личното Ви впечатление, какво повлия върху състоянието на г-н С., че е от близък приятел или че е обявен за агент на държавна сигурност?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Вероятно и от двете. Не мога да правя такава диференциация. От двете вероятно по-равно.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Д-р С. на каква длъжност е в ЦПЗ и преди какъв е бил?

 

СВИДЕТЕЛЯ В.: Началник отделение е д-р С. и преди това пак е бил началник отделение. Винаги, от както аз работя от 1996 година, мисля че е бил началник отделение.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: На вас известно ли Ви е А.С. да е участвал в конкурс за директор на ЦПЗ? Ако знаете да е участвал, бил ли е избран?

 

СВИДЕТЕЛЯ В.: Да естествено, че ми е известно, че е участвал в такъв конкурс. Той е на три години конкурсът. През периода 2011-2013г. имаше конкурс. Той участва в конкурс, когато се пенсионира стария управител през 2011-2012г.. Те отиват в Общината управителите и там се провежда конкурса и като резултат не е бил избран, след като не е бил управител на ЦПЗ.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: А повлия ли му на С., това че не стана управител на ЦПЗ и коментираше ли се това от колегите?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Коментираше се, но в по друг аспект, по отношение новия управител. Това не се коментираше, че не е избран доктор С., а се коментираше новия управител. Новият управител не беше външен за заведението, той също е наш колега. Сравняваха се професионалните качества, което не мисля че е редно. След този конкурс по скоро не се промени, защото тежестта непосредствено след това, имаше нови изисквания, които имаха към новия управител и се оказаха доста трудно изпълними, като и ние участвахме в изпълнението им и прекалено обвързвани станахме с фактори извън професионалните задължения към ЦПЗ.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Дали г-н С. е приел решението на кмета на община Бургас или Общинския съвет, дали просто се е примирил с решението или го е оспорил, да знаете?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Аз не знаех, че след конкурса има решение на кмета или на Общински съвет и това не коментирано в службата, дали е обжалвал.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Съдът ОСВОБОДИ свидетелят В., която заедно със свидетеля С. напуснаха съдебната зала.

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Б., която беше въведена в съдебната зала.

 

АДВОКАТ В.: Познавате ли д-р С.? От кога го познавате и от къде? Като каква сте работили?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Доктор С. ***. Аз започнах през 1977 г. работа в ЦПЗ Бургас и д-р С. дойде, може би десетина години, 7-8 години по-късно да работи в ЦПЗ-то. Работех като клиничен психолог, а сега съм пенсионерка от 2012 г.. Не работя в ЦПЗ Бургас от 2012г., но се занимавам все още с експертна дейност и работя с психиатрите от ЦПЗ, включително и с д-р С.. Когато има нужда от комплексни експертизи ми се обаждат.

 

АДВОКАТ В.: Д-р С. да е бил обявен за сътрудник на държавна сигурност? Да сте чували за това и ако да как го разбрахте?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Това стана много случайно, може би никога нямаше да разбера за това, тъй като не съм непрекъснато в ЦПЗ, отивам от време на време. Една сутрин отивайки в ЦПЗ-то виждам на таблото, където слагат информация пише д-р С. така и така. Стана ми много неприятно, защото го познавам от много години. Той е един състрадателен, добронамерен, винаги да помогне, ведър, усмихнат, с чувство за хумор, позитивен и изведнъж виждам на това табло и се чудя как да реагирам и решех и най-вероятно е така, че някой от болницата го е сложил. Д-р С. винаги е помагал и в личен и професионален план на който има нужда от това.

 

АДВОКАТ В.: Промени ли се д-р С., след като излезе тази информация?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Така или иначе аз от време на време ходех вече в ЦПЗ-то тогава, това което на мен ми направи впечатление, е че беше по подтиснат, притеснен, нямаше тази ведрина, този усмихнат мъж и позитивен го нямаше, беше по лаконичен. Вършили сме си съвестно работата и след това, но беше различно, точно притеснен беше. Аз мислех, че е нещо е свързано със соматичното здраве или лични причини, но в едни момент като говорихме той каза, че толкова приятели загубил, пациентите не му вярвали, а в нашата работа доверието е важно нещо, споделят лични неща пациентите, интимни, а няма как да се довериш на някой, който смяташ ще го нарека с една грозна дума „доносник“. Като сме се виждали той ми казваше, че е притеснен, а аз му казвах, че истината ще излезе, няма какво да се притеснява, баналните неща. От време на време се връщаше на тази тема и казваше, че не може да се примири с това. На следващата година, 2015г. отиваме в Берлин, Германия за комплексна експертиза. Беше на 15.01. с автобус до София и оттам на самолет и после в хотела. Той каза на другата сутрин, че цяла нощ не е спал, заради това което излезе, че е агент на държавна сигурност, а аз му казах че тези неща ще се докажат, щом си невинен, дълъг е пътят към истината, но в крайна сметка излиза наяве. Това е травма и сега дело се води, човек си ги преживява тези неща. Дъщеря му също работи в центъра.

 

АДВОКАТ В.: Нямам други въпроси към свидетелката.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Дъщерята на С. от кога работи в ЦПЗ?

 

СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Точно дати не мога да кажа, но малко преди да се пенсионирам започна, може би при през 2011г.. Тя и към момента също работи там.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Казахте, че сте видели на таблото на съобщенията в болницата изрезка, какво беше написано на нея? Колко време е стояла на таблото тази изрезка?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Не мога да си спомня. Някаква изрезка ли беше. Коментирах даже с една колежка, нямах спомен, четох доста неща, имаше списък с доста лекари, но това беше причината да разбера какво се е случило, от таблото. Мисля, че съобщението беше само за доктор С.. Не мога да се сетя как изглеждаше. Това съобщение не е стояло много, защото когато аз си тръгвах на същия ден, него вече го нямаше. В деня в който го видях , вече го нямаше тръгвайки си оттам.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Обсъждали ли сте този факт?

 

СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Не, с една колежка по-късно си говорихме и се оказа, че почти всички са знаели за съобщението на таблото и съдържанието му?

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Д-р С. като Ви каза, че не е спал в Германия, каза ли защо, от какво е бил притеснен или огорчен?

 

СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Всичко което, аз вече казах. От това че е написано нещо, което не е вярно за него. Второ, че са сложи на таблото нещо, което не е вярно, там на работното му място, където е градил авторитет, доверие, професионализъм.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Вие като човек работил в ЦПЗ и понеже е била такава работата Ви, може ли да кажете огорчението от приятел, може ли да промени психичното състояние на д-р С.?

 

АДВОКАТ В.: Противопоставям се на този въпрос, тъй като това е експертен въпрос, а свидетелят установява факти.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Всеки човек има различен, както се води, праг на поносимост. За един човек да го настъпят в автобуса и може цял ден да бъде неспокоен и да не може вечерта да спи, а при друг даже и да стане тежка катастрофа пред него, няма да му обърне внимание и може да спи спокойно, усещанията са различни.

 

ВЪПРОС на съда към свидетелката: Да знаете, че негов приятел е отговорен за изнасянето на тази информация?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Познавам го като колега д-р С.. Това, че е от негов приятел от Вас чувам, не го знам.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Вашето мнение и отношение към д-р С. промени ли се, след изнасянето на тази информация?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Моето отношение не се промени към него. Каквото и да видя няма да се промени. За други хора сега не мога да кажа дали са променили отношението си.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Съдът ОСВОБОДИ свидетелката Б., която излезе от съдебната зала.

 

АДВОКАТ В.: Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Оставям на Вашата преценка, дали да бъде изслушан управителя на ЦПЗ д-р Ж., защото нейният разпит е относим за спора. Тя ще даде обяснения свързани как информацията се е появила на въпросното табло, кой може да публикува на това табло и съответно как се възприема на работното място тази информация. Всъщност правя искане да бъде допуснат до разпит управителя на ЦПЗ, за установяване на посочените по-горе обстоятелства.

 

АДВОКАТ В.: Възразявам по това искане. Ние още в исковата молба сме посочили, че този текст е сложен на публично място в болничното заведение и ако ответника искаше да установява тези обстоятелства, можеше да ги поиска своевременно, а не едва сега да го заявява.

 

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на направеното искане за разпит на управителя на ЦПЗ.

 

Съдът счита, така направеното искане от процесуалния представител на ответника за основателно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА при условията на призоваване искания от ответника свидетел, именно д-р Н.К.Ж., която да бъде призована за следващото съдебно заседание по месторабота – гр.Бургас, Център за психично здраве „проф. д-р Иван Темков“.

 

ДАВА възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства

 

СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания към момента.

 

Съдът предвид липсата на други доказателствени искания в днешното съдебно заседание и поради необходимостта от събиране на допълнителни доказателства ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.01.2018г. от 11.30ч., за която дата и час страните са редовно уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12.31 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: