Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      393                       08.03.2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на девети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Христов

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Чавдар Димитров

                                                                       Ванина  Колева

 

Секретар: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                              

касационно административно дело номер 113 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от адв. Д.И. – БАК, пълномощник на „Скат“ ООД, против решение № 1692/17.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5292/2016г. по описа на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № РД-10-25 от 23.08.2016 г. на председателя на Съвета за електронни медии – гр. София (СЕМ),  с което на основание чл.126, ал.1 във вр, с чл.127, ал.2 от  Закона за радиото и телевизията (ЗТР), за нарушение на чл. 17, ал.2 във вр. с чл.10, ал.1, т.5 от ЗРТ на „Скат“ ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Касаторът, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител. В жалбата твърди,  че решението на Районен съд – Бургас е неправилно, постановено както при съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита, така и при несъобразяване и неправилно тълкуване на материалния закон, за което излага подробни съображения.

Ответникът – Съвета за електронни медии – гр. София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуален представител, с която не възразява да бъде даден ход в негово отсъствие. Представени са и писмени бележки, с които се оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението на Районен съд –Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за основателна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение № 1692/17.11.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5292/2016г. по описа на съда, е потвърдил наказателно постановление № РД-10-25 от 23.08.2016 г. на председателя на Съвета за електронни медии – гр. София (СЕМ),  с което за нарушение на чл. 17, ал.2 във вр. с чл.10, ал.1, т.5 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) на „Скат“ ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 126, ал.1 във вр, с чл.127, ал.2 от ЗТР.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  актът и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, при спазване на материалния и процесуалния закон. На следващо място съдебният състав е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в акта и НП административно нарушение. Съдът е приел, че нарушението е съставомерно, осъществяващо състава на чл. 17, ал. 2 от ЗТР и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Счита наложеното наказание за справедливо. Като е приел, че не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, съдът е потвърдил НП.

Така постановено решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 23.02.2016г. от 10:35:10 часа до 12:26:47 часа е допуснал да бъде излъчено предаването „Директно по правни въпроси“, включващо аудио-визуално съдържание (описано в АУАН и НП), с което се противопоставят отделни групи граждани – редови такива срещу граждани, представители на съдийското съсловие, с което е нарушил забрана да не допуска предоставяне за разпространение на предаване в нарушение на принципите на чл.10 от ЗРТ и по-конкретно на този, забраняващ предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите (чл.10, ал.1 т.5 от ЗРТ).

         Съставът на чл. 17, ал. 2 във връзка с  чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗРТ урежда забрана за допускане от доставчиците на медийни услуги на създаване или разпространение на предавания в нарушение на принципите по чл. 10 от закона, в конкретния случай за недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите.

         Съгласно §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗРТ "Разпространение на програми" е първоначалното предаване или излъчване, независимо от използваната технология, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията.

         Телевизионните предавания подадат в обхвата на чл.3, ал.1, т.4 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), от което следва, че като обекти на авторското право и сродните му права, са обекти и на интелектуалната собственост. Тези продукти на интелектуалната собственост имат конкретно съдържание и цели.

         Доставчикът на медийни услуги съгласно чл. 4, ал.1 от ЗРТ е лицето, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Съгласно същата разпоредба редакционната отговорност се изразява в ефективен контрол върху избора на предавания и тяхната организация. Осъществяването на този ефективен контрол и изобщо намесата чрез контрол в обществени отношения с широко прокламирана свобода на свободно изразяване на медиите (чл. 39, ал.1 от Конституцията и чл. 11, ал.1 ЗРТ) следва да се извършва при строго спазване на принципите на целесъобразност и пропорционалност. Осъществяването на такъв контрол, не трябва да засяга в по-голяма степен от необходимото, постигане на целта за свободно изразяване на мнение.

         Съществува деликатен баланс между възможно вредно съдържание на предоставяната медийна услуга от една страна и от друга страна - свободата на информация и медийния плурализъм, който в случая настоящата инстанция счита, че не е изследван, не е съобразен, нито е посочено, в какво конкретно се изразява нарушението, какво е следвало да бъде дължимото поведение, как конкретно е допуснато нарушение предвид качеството на наказаното лице, което не е лицето, което води предаването и съответно е допуснало едни или други обидни квалификации по отношение на част от представителите на съдебната власт. Нещо друго, като нарушена е посочена норма - принцип, от която трудно може да бъде извлечен фактически състав на конкретно задължение, неизпълнението на което да бъде вменено в нарушение.

         По делото няма спор, че на 23.02.2016 г., в посочения времеви диапазон, санкционираното дружество е разпространило предаването „Директно по правни въпроси“. В конкретния случай от съществено значение е да се установи, дали излъченото предаване е нарушило принципа на чл.10, ал.1, т.5 от ЗРТ, а именно дали е налице внушаване нетърпимост между гражданите. За да е налице такова внушаване, би следвало обективно да става ясно, че посочените в АУАН и НП извадки на изказвания, водят до нетърпимост на гражданите.

         Настоящият касационен състав счита, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на доставчика на медийна услуга - „СКАТ“ ООД, не може да става на база конкретни извадки от контекста на цялото предаване. Липсва конкретен анализ на предаването като цяло, както и издирване на обективна връзка между изявленията и постигането на забранения от чл. 17, ал. 2 от ЗРТ резултат от тях, като предпоставка на отговорността. Видно от описаното в НП аудио-визуално съдържание, в излъченото предаване, освен твърденията на АНО за изрази водещи до противопоставяне на гражданите, съдът констатира, че се съдържат и похвали за повече на брой представители на съдийското съсловие.

         Според съда, липсва един от основните елементи на принципа уреден в чл.10, ал.1, т.5 от ЗРТ, а именно елемента на противопоставяне. В случая, АНО твърди, че е налице противопоставяне на една група граждани на друга такава, но от обективните данни по делото става ясно това, че се касае за твърдения за насаждано противопоставяне от една стана на гражданите като суверен на всяка от трите власти на държавно управление, а от друга - представителите на съдийското съсловие, т.е нетърпимост против една от трите власти. Критикуването на властите от страна на техния суверен – народът не е форма на противопоставяне на една група граждани против друга. Най малкото липсва признак, белег ( като етнически произход, религия, образование или др.) по който тези две сочени групи граждани да бъдат обособени. Горните изводи на органа, се различават от значението и смисъла вложен в принципа на който се позовава, което води до  неправилно ангажиране на админисистративно-наказателната отговорност на дружеството. В санкционния акт по същество липсва дължимото описание на нарушението, а формално съдържащото се е ограничено до текстовото пресъздаване на изказванията и немотивирано заключение за внушаване на нетърпимост.

         Административнонаказващият орган не е коментирал, не се е обосновал как тези изказвания внушават нетърпимост. Съдържанието им не разкрива еднозначно внушение за нетърпимост. Съдът не установява несъмнено, логично и предвидимо следствие от тези изявления и породените от тях емоции и усещания да предизвикат чувство на нетърпимост към лицата принадлежащи към съдийското съсловие. Този извод не се променя и от използвания подход за подчертаване на определени части от изказването на водещата, който, освен, че не установява изначално правилността на съждението за извършено нарушение, предполага извличане на предполагаемата воля на наказващия орган. Съдът счита, че оспорваното НП не отговаря на условието за редовност по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и квалификацията на органа за противопоставяне на групи граждани не е обоснована и доказана, а е израз на избирателно отграничаване на определени думи и изрази, и откъсването им от цялостния контекст на предаването, както и на неправилно приложение на материалноправните норми на закона.

Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. По същество – следва да бъде отменено и наказателното постановление.

 

Поради тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1692/17.11.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5292 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-10-25 от 23.08.2016 г. на председателя на Съвета за електронни медии – гр. София (СЕМ),  с което за нарушение на чл. 17, ал.2 във вр. с чл.10, ал.1, т.5 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) на „Скат“ ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 126, ал.1 във вр, с чл.127, ал.2 от ЗРТ.

.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: