Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   569            11.03.2013г.    град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, трети състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

   Председател: Чавдар Димитров

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 113 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест от прокурор в Районна прокуратура гр. Бургас против Решение на Общински съвет Камено, обективирано в Протокол № 26, т.8 от проведено на 29.10.2009г. заседание. С протестираното решение, ОбС Камено е приел Решение със следното съдържание:

„1. Да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – публична общинска собственост за срок от пет години при начална тръжна цена и стъпка на наддаването  както следва: ПИ №000159, находящ се в землището на с. Черни връх, общ. Камено, с обща площ 13,398 дка., начин на трайно ползване на имота – язовир. Начална тръжна цена за една година 490,00 лева без ДДС , съгласно експертна оценка. Стъпка на наддаване 49,00 лева, депозитът за участие в търга е в размер на 49,00 лева. Възлага на кмета на общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. “

Според подалия протеста прокурор от РП гр. Бургас, така постановеното решение е нищожно поради противоречие с материалния закон и по-конкретно с нормите на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за сдруженията за напояване (ПЗР на ЗСН). В съдебно заседание, чрез прокурор от Окръжна прокуратура протестът се поддържа изцяло.

Ответната страна – Общински съвет Камено, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по съществото на спора.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е подаден чрез административния орган в съответствие с нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно която, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Протестът е подаден от надлежна страна – прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас в съответствие с правомощията на прокурора, регламентирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и компетентността му, съгласно ТР № 4/16.07.2009 год. на ВАС по т.д. № 2/2009 год. Протестът отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 150, ал. 1 и 2 от АПК. С оглед посочените обстоятелства, протеста се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, протеста е основателен по следните съображения:

 

С Решение по т.8 от протокол № 26/29.10.2009г.  от проведено на 29.10.2009г. заседание, ОбС Камено е приел следното решение: „1. Да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – публична общинска собственост за срок от пет години при начална тръжна цена и стъпка на наддаването  както следва: ПИ №000159, находящ се в землището на с. Черни връх, общ. Камено, с обща площ 13,398 дка., начин на трайно ползване на имота – язовир. Начална тръжна цена за една година 490,00 лева без ДДС , съгласно експертна оценка. Стъпка на наддаване 49,00 лева, депозитът за участие в търга е в размер на 49,00 лева. Възлага на кмета на общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. “

От приложения по административната преписка Акт за публична общинска собственост № 12/17.10.1997год. се установява, че имота, предмет на оспореното решение - язовир с площ от 13,398 дка, находящ се в землището на с. Черни Връх съставлява имот публична общинска собственост. С писмо на председателя на Общински съвет Средец по делото е постъпила преписката във връзка с оспореното решение. Представен е и Договор за отдаване под наем на язовир от 07.12.2009г., от който е видно, че процесния язовир се стопанисва от ЕТ “Ирида – А. П.”със седалище и адрлес на управление гр. *** за срок от 5 години и към момента на вземане на решението този срок не е изтекъл.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК – липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. В протеста на прокурора от Районна прокуратура гр. Средец са развити съображения за нарушени конкретни материалноправни разпоредби.

Няма спор между страните, че в случая, компетентен да извършва действия по управление и разпореждане с общинска собственост е именно общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. В този смисъл, съда намира, че решението, обективирано в Протокол № 26, т. 8 от проведено на 29.10.2009г. заседание на ОбС Камено е постановено от компетентен орган.

Безспорно, така приетото решение съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59 от АПК. Видно от приложеното по делото Решение, в същото не е посочено правното основание за издаването му – в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По отношение на това обстоятелство, а именно правното основание за постановяване на решението, може да се съди единствено от докладна записка № 61-01-179/20.10.2009 год. на Кмета на Община Камено, въз основа на която е прието протестираното решение. В цитираната докладна записка, на основание чл. 14, ал.2, ал. 7 и ал.8 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 61, вр. чл.60 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост (НРПУРИВОС),  и §4, ал.1 от Закона за сдруженията за напояване, Кметът на Община Камено е предложил на Общинския съвет да приеме решение със съдържание, идентично с посоченото по-горе. 

С оглед така посочените материалноправни разпоредби, съдът намира, че Общински съвет Камено не е приложил законосъобразно относимите правни норми, регламентиращи управлението и разпореждането с водни обекти публична общинска собственост. В този смисъл, посочените в докладната записка на кмета на Община Средец правни норми - чл. 14, ал.2, ал. 7 и ал.8 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл.60 и чл.61 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост (НРПУРИВОС) и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН са неприложими.

В нормата на чл. 14, ал.2 ЗОС е определена компетентността на кмета на общината да отдава под наем нежилищни имоти частна общинска собственост. Според ал. 7 от същата разпоредба на ЗОС е предвидена възможността, свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет.А според ал.8 от същата разпоредба наемните цени се определят от общинския съвет. На първо място, цитираната норма предвижда възможност за отдаване под наем само на свободни имоти или части от тях. Така цитираните норми са неприложими в настоящия случай поради следното:

С оглед обстоятелството, че се касае за воден обект – язовир, съдът счита, че в случая е приложим Закона за водите, който предвижда ред за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Законът за водите се явява специален, поради което общите разпоредби на ЗОС и НРПУРИВОС не могат да намерят приложение пред специалните разпоредби на ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ), публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от с.з. В разпоредбата на чл. 20 от ЗВ е регламентиран реда за управление на водните обекти – публична общинска собственост, като в посочената норма е предвидено това да става чрез сключване на договор за концесия, след предварително прието от общинския съвет решение. Анализът на тази норма, налага извод, че реда за разпореждане с водните обекти публична общинска собственост (в т.ч. и по отношение на язовирите) се извършва единствено и само по правилата, регламентирани в Закона за концесиите. В самата норма на чл. 14, ал. 7 от ЗОС е регламентирано, че текста е неприложим по отношение на обекти, подлежащи на концесиониране. В Закона за концесиите са регламентирани обектите и субектите на концесията, реда, начините и процедурите за предоставяне на концесия. Законът за концесиите е специален по отношение на Закона за общинската собственост и предвижда ред и процедури за предоставяне на концесия, различни от реда и процедурите за отдаване на имот под наем, регламентирани в ЗОС. С оглед на това, разпореждането с язовира в землището на с. Черни връх, съставляващ ПИ 000159, предмет на протестираното решение е следвало да стане по реда на Закона за концесиите.

Съдът намира, че в настоящия случай не намира приложение и нормата на § 4, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за сдружения за напояване. Съгласно този текст, в случай че при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2 до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. Разпоредбите на § 3 от ПЗР на ЗСН регламентират правото на собственост на сдруженията за напояване, ако такива съществуват по места, върху обектите от хидромелиоративната структура, включително язовири и микроязовири, на територията им и въвежда задължения за общината да предаде тези обекти на сдруженията, да прекрати договорите за концесия, наем, аренда и съвместно ползване с трети лица, като даде срок за довършване на започнатите водостопански дейности, а когато няма сключени договори за обекти – язовири и микроязовири – предаването им от общината следва да се извърши в тримесечен срок от постъпване на искане, изпратено от Министъра на земеделието и горите. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН са приложими и уреждат хипотезите за управление на язовирите, предназначени за напояване и представляващи публична общинска собственост, и то само при наличието на създадени сдружения за напояване в съответната община. В представената административна преписка липсват данни и такива не са били налични за общинския съвет при приемане на протестираното решение, от които да е видно, че въпросния язовир е предназначен за напояване. Напротив, видно от чл.5, т.14 от Договора за наем на процесния язовир се установява, допълнително задължение, по изключение, според което наемателят е длъжен да “предоставя при поискване и необходимост вода от язовира за напояване на заложените селскостопански култури в количество незастрашаващо отглежданата риба, както и достъп на животните до водопой.” Т.е. става ясно, че напоителната функция е предвидена като изключение от основната по отглеждане на риба.

От приложения договор за наем, за който е прието решение да се прекрати по взаимно съгласие, се установява, че въпросния язовир се отдава под наем за осъществяване на стопанска дейност, т.е. не е предвидено същия да се използва единствено и само за напояване. В административната преписка липсват данни и въобще на територията на община Камено да има регистрирано сдружение за напояване. По тези съображения, нормите на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН са неприложими в настоящия случай. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към чл. 12, ал. 4 от ЗОС, който регламентира реда за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост.

Съобразявайки горните мотиви, съда намира, че протеста на прокурор от Районна прокуратура гр. Бургас е основателен. В случая, при постановяване на протестираното решение, Общински съвет Камено е допуснал нарушение на материалните закони – ЗОС, ЗК, ЗВ, като при постановяване на административния акт е приложил неотносими правни норми. 

В случая нарушението на материалния закон е толкова тежко, че по същество води до пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата правна норма. Съгласно правната доктрина, незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разликата е в степента на порока за отмяна на административният акт. В случая фактически констатации и правни изводи за радикално нарушени разпоредби от специални материални закони, по същество обосновават нищожност.

С оглед на това, така постановения административен акт се явява нищожен. Предвид това съдът не намира за необходимо да излага доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение на Общински съвет Камено, обективирано в Протокол № 26, т.8 от проведено на 29.10.2009г. заседание със следното съдържание:

„1. Да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – публична общинска собственост за срок от пет години при начална тръжна цена и стъпка на наддаването  както следва: ПИ №000159, находящ се в землището на с. Черни връх, общ. Камено, с обща площ 13,398 дка., начин на трайно ползване на имота – язовир. Начална тръжна цена за една година 490,00 лева без ДДС , съгласно експертна оценка. Стъпка на наддаване 49,00 лева, депозитът за участие в търга е в размер на 49,00 лева. Възлага на кмета на общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. “

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: