Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1000        Година 15.07.2011       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-ти състав, на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                          2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 113 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Г.Д.Х. *** срещу решение № 871 от 21.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 666 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър в частта с която съдът е изменил обжалваното пред него наказателно постановление № 3075/26.07.2010год. на Началника на РУП гр.Несебър. Счита, че не е извършил никакво нарушение, а наложените санкции са прекомерно завишени. С жалбата се прави искане да се отменени решението на Районен съд гр.Несебър в обжалваната му част и да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник РУП гр.Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 3075 от 26.07.2010г. на Началника на РУП-гр.Несебър, в частта, с която на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, и е изменил същото в останалата му част, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение по чл.97, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като е намалил същите, както следва – глобата в размер на 50 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Решението в частта в която е отменено наказателното постановление не е обжалвано, влязло е в законна сила поради което не подлежи на касационна проверка.

За да постанови решението си в обжалваната му част, съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По отношение на констатирано от контролните органи нарушение по чл.97, ал.3, предл.1 от ЗДвП съдът е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на лицето, като е преценил че размерът на наложените наказания е неоснователно завишен, поради което ги е намалил до предвидения от закона минимум, а именно – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото не се представят нови доказателства, счита, че не следва да се преповтарят.

Касаторът Х. е санкциониран за извършено от него административното нарушение по чл. 97, ал.3, предл. „първо” от ЗДвП, съгласно който при спряно поради повреда на платното МПС, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Също така от показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението става ясно, че такъв триъгълник изобщо не е имало, като съгласно непосредствените възприятия на длъжностните лица автомобилът е бил спрян и изоставен по средата на платното, отключен и необозначен, като с местоположението си на пътя безспорно е представлявал опасност за движещите се други ППС и създавал предпоставки за настъпване на ПТП.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Правилно първоинстанционния съд е намалил размера на наложените наказание до предвидения в закона минимален размер, като изложените в този смисъл мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, поради което определения от първоинстанционния съд размер на наказанията, не може да бъде намален, в какъвто смисъл са част от исканията на касатора.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 871 от 21.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 666 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                      

                               2.