Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1927                            01.11.2018г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                    IІІ състав

На седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров

Секретар: И. Ламбова

като разгледа докладваното от Чавдар Димитров

административно дело № 1139 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на жалба на „Хелио-тур-с“АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, ул. Александър Стамболийски №170, чрез адв. С. БАК против заповед № 8-Z-481/11.04.2018г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажни постройки”, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КК 67800.34.23, м.Света Марина, землището на гр.Созопол.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. Оспорва изложените в нея факти, като твърди, че за посоченият обакт са налични разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна линия, такъв за определяне на строителна площадка, поради което счита строежът за законен. Обяснява и това, че законността на строежа не е била проверена съобразно действалите към момента на изграждането му норми на ЗОРЗ и ЗТСУ. Представя писмени доказателства и ангажира извършването на съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател поддържа жалбата чрез представляващия го адв.М.С..***, не се явява, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, чрез който оспорва жалбата и излага становище за законосъобразност на адм. акт.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало във връзка с извършена проверка на служители от Дирекция „УТКИПЕ” на Община Созопол, за която е бил съставен констативен акт №17/14.03.2018г. При проверките е установен следният строителен обект: едноетажни постройки, полепени помежду си на „калкан“, с обща приблизителна площ 280,00кв.м. с приблизителни размери в план 20/14м. и височина 3м., без необходимите строителни книжа. Констатирано е било и това, че сградите са с двускатни и едноскатни покриви, изградени върху бетонова площадка, част от която е заета и от навеси с плътен покрив. Констатирано е било и това, че строежът е електрифициран, водоснабден и и включен в площадковата канализационна мрежа. Строежът е бил посочен като собственост на „Хелио-тур-с“АД. Извършител на строежа не бил изследван. В протокола било отразено и това, че за същия обект липсват одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия. Не е установено наличие на подробен устройствен план за поземления имот върху който е изградено бунгалото тъй, като според характера на територията, отразен в КК и КР е „горска територия“, а според предвижданията на ОУП на Община Созопол е предвидено бъдещо отреждане за отдих и туризъм. Обектът е пета категория съгласно Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Като нарушена норма е посочен чл.148 от ЗУТ и е направен извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, т.2, ал.1 и т.2 от ЗУТ. Съобщаването на тези констативни актове на жалбоподателя е било извършено чрез изпращането им по пощата, видно от известие за доставяне ИД PS 8130 002VE0 4, като в известието е отразено, че на посочения адрес (представляващ такъв по седалището на дружеството) получателят е непознат.

На основание фактическите констатации, съдържащи се в констативния акт №17/14.03.2018г., кметът на Община Созопол приел, че строежът „едноетажни постройки” има приблизителни размери 20/14м. и е изграден без строителни книжа. Собственици на земята, под която той е изграден, са посочени физически лица на основание договори за покупко-продажба, извършени в нотариална форма.

В мотивите на процесната заповед е посочено, че строителството е в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, без подробен устройствен план и не съответства на предназначението на поземления имот, поради което е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и тъй като са налице основанията по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, била издадена процесната заповед № 8-Z-481/11.04.2018г., с която е разпоредено да бъде премахнат незаконния строеж „едноетажни постройки”, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КК и КР на Община Созопол 67800.34.23, м. Света Марина, землището на гр.Созопол.

Заповедта е била изпратена на жалбоподателя и съгласно известие за доставяне ИД PS 8130 002 XPJ 0, тя е връчена в адреса на управление, срещу което е положен подпис от лицето А. Стоянов с представено на дл. лице пълномощно №22 от 10.01.2018г. В тази връзка съдът приема, че оспорената заповед е надлежно връчена на жалбоподателя на 18.04.2018г. , а жалбата, видно от пощенското клеймо на плика на л.7 е била изпратена на 02.05.2018г., поради което съдебният състав приема жалбата за депозирана в срока за оспорването й ПО чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице З.А. подробно е изследвало статута на земята, върху която е било разположено процесното бунгало. За къмпинг Златна Рибка, в района на който се намира строежът е установила, че няма разработван подробен устройствен план или равностоен, например генерален застроителен план. Строежът попада в поземлен имот частна собственост с идентификатор 67800.34.23, на границата с имот 67800.34.23, като в КК и КР земите са отразени като горска територия.

За процесния къмпинг в.л. е установило, че със заповед №360/09.02.1973г. Министерството на горите и опазване на околната среда на осн. чл.9 от Закона за горите е разрешило на ТК „Балкантурист“ да изгради къмпинг върху 131,5 дка.залесена и незалесена горска площ в местностите „Кору-Чешме“ (Златна Рибка), Каваци и Алепу.

В.л.А. е изработила скица по този неодобрен кадастрален план, на която е нанесла мястот,о където се намира такаописания строеж, като обяснява, че същото е било отразено в помощния план. За процесния имот няма разработван подробен устройствен план, няма проведена процедура за промяна предназначението на земеделската земя и няма данни да е разработван проект за подземна инфраструктура. При извършена проверка в Служба Държавни имоти в Областна администрация Бургас, вещото лице е установило, че за територията на къмпинга има съставен акт за държавна собственост № 197/06.08.1986г. за 58дка. земя, както и за сгради. Според вещото лице посочената под №9 сграда, именована „Снек-бар „Златна рибка“ с площ от 169 кв.м., посочена като построена през 1981г. е идентична със сграда по баланса на Хелио-тур-с АД от декември 1993г. В актовете е записано, че имотите са включени в капитала на „Хелио-тур-с“ ЕАД.

В.л. А. е извършила оглед намясто, при който е установила, че процесният сроеж съществува в състояние различаващо се от начина на описването му в констативния акт и оспорената заповед. Обяснява, че част от площтта описана като строеж е навес, за който изпитва съмнения дали отговаря на изискванията за строеж., като в останалата й час сочи, че сградата е метална сглобяема, като носещата част съдържа колони, греди и укрепващи връзки. Колоните са замонолитени в стоманобетонова плоча, изпълнена върху терена. Според вещото лице, позовавайки се на АДС и баланса на приватизираното държавно предприятие строежът е реализиран през 1981г. Не са намерени строителни книжа и не се намира в застроуителни граници, уредени с ПУП. Навесър според вещото лице не е сграда, но е строеж, който е разположен върху бетонова настилка и е прикрепен устойчиво. Обяснено е, че сумарно навесът и сградата като площ отговарян на установената от експертите при Община Созопол такава от 288кв.м., а на самата постройка е 168,50кв.м.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена  в предвидения от закона срок. Тя е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от оспорването, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните правни съображения:

Заповедта е законосъобразна. Жалбоподателят е собственик на спорния обект, но, който е включен в капитала на„Хелио-тур-с“АД, както е отразено в Акт за Държавна Собственост N 197/06.08.1986г.

Установи се по делото, че за строежа на процесната сграда няма строителни книжа, нито са налице такива за навеса. Вещото лице също не установи наличието на строителни книжа – т.нар. Застроително решение. За да достигне до този извод, Съдът взема предвид това, че извършените постройки са върху земя от горски фонд. В този случай, построяването на спорните постройки в горска земя е следвало да стане по реда на  чл.26, вр. чл.9 от Закона за горите (отм.) и е следвало да стане с надлежното разрешение на съответното горско стопанство. Такова разрешение липсва, а то е предпоставка за законния характер на евентуално издадено разрешение за строеж.

Съгласно назначената по делото СТЕ, приета вцялост от настоящия съдебен състав, вещото лице не е открило при Общинска администрация на Община Созопол, както и администрацията на Областния управител на Област Бургас налично разрешение за строежа на коя де е от постройките, описани в АДС, нито изискуемото (към момента на построяването им) на осн. чл.122, ал.3 ППЗТСУ застроително решение, което да е било съгласувано освен с Министъра на горите и аграрната реформа, също и от Министерството на архитектурата и благоустройството и от действалия тогава Комитет за опазване на околната среда.

Поради всичко изложено съдебният състав приема, че са налични достатъчно данни за незаконният характер на строежа. Ирелевантно е обстоятелството за наличие на разминаване в начина на описание на процесния строеж и фактическите констатации намясто, доколкото те не се отразяват, както на неговия характер, така и на категорията му, нито възпрепятстват индивидуализирането му.

При стриктно тълкуване на буквата и духа на ЗУТ, и в частност на разпоредбата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ съдът достига до извод, че разглежданата процедура за установяване търпимостта на строежи касае само и единствено урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), доколкото необходимо и неизменно условие за признаване търпимостта на същите е те да са били допустими по действащите „подробни градоустройствени планове“.  Съгласно разпоредбата на глава втора раздел трети от ЗТСУ (отм.), чл.20 подробните градоустройствени планове се създават за приложението на общите градоустройствени планове, а когато последните не са задължителни, се създават директно подробните. Видно от разпоредбата на чл.18 ЗТСУ (отм.) общите градоустройствени планове са били задължителни за териториите на градовете и на общините, както и за промишлените зони, и за някои други населени места, които не са притежавали статут на градове. Следователно, за да е налична предпоставката „допустимост“ по подробния градоустройствен план, следва да се касае за строеж, находящ се в населено място или промишлена зона по смисъла на ЗТСУ и ЗУТ. Процесните строежи безспорно не са разположени в територия с подобна характеристика, доколкото и към момента на иницииране на производството, а и към настоящия е видно, че те се намират в горска територия с непроменено предназначение. Нещо повече, съдът намира за необходимо да отбележи, че дори за посочената територия да бяха намерени доказателства за промяна на предназначението й, доколкото както към момента на построяване на спорните постройки, така и към настоящия, теренът не се намира в строителните граници на населеното място гр.Созопол, а в горски територии, то тази промяна в предназначението би намерила място и отражение в специален Териториалноустройствен план по смисъла на чл.13, ал.1 ЗТСУ (отм.), а не в подробен градоустройствен план, каквото е изискването на §16 ЗУТ. Според първата норма „тези териториалноустройствени планове за извънселищни територии се създават за определени части на страната, където на съответен етап се насочва и развива активен процес на урбанизация и се съсредоточава разнообразно по характер строителство в различни отрасли на народното стопанство.“ Според ал.2 на същата норма тези планове осигуряват:“1. правилно зониране на съответната територия по функционално предназначение при взаимносвързано, високоефективно земеползуване; 2. съгласувано, взаимнообвързано разположение на всички обекти и съоръжения върху съответната територия при опазване на околната среда и в съответствие с нейния характер, както и при запазване на историческите места и недвижимите паметници на културата.“

Т.е. доколкото се касае за строежи, находящи се в територии, подлежащи на регулиране с териториалноустройствени планове за извънселищни територии, а не с подробни градоустройствени планове, тези строежи изобщо не попадат в специалната хипотеза на §16, ал.1 ЗУТ, която стриктно държи сметка за терминологията на предходния ЗТСУ(отм.) и за разликата в смисъла на термина „подробен градоустройствен план“ и „териториалноустройствен план за извънселищни територии“ и изисква строежът да касае територии, за които е приложим именно подробен градоустройствен план.

Идеята на законодателя е ясна - на преценка за търпимост да подлежат само строежи в територии които се намират под пълната и единствена административна и техническа преценка на един единствен административен орган. За разлика от тези територии, преценката за търпимост в извънселищните територии би изисквала сложна проверка и съгласуване, и от други компетентни органи на изпълнителната власт, като законодателят е предпочел за подобни строежи производството по установяване на търпимост да не се прилага.

При липсата на първата от двете кумулативни предпоставки на § 16 ПР на ЗУТ отказът на адм. орган да зачете търпимостта на обекта в крайна сметка се явява правилен.

В допълнение следва да бъде отчетено и това, че съгласно представена комбинирана скица за зони по ЗУЧК няма спор, че спорната горска попада в Зона А съгласно ЗУЧК. Валидни за строежите в този случай са особените правила и нормативи, регламентирани в ЗУЧК. Според чл.10, ал.3, т.2 на този закон в Зона А на черноморското крайбрежие е разрешено строителството на други обекти, извън посочените в т. 1 (касаеща публични и инфраструктурни такива), при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;

Според чл.17 на същия закон Промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. Според ал.2 на същия член, извън случаите по ал. 1, промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за:

1. обекти с национално значение;

2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;

3. обекти с регионално значение;

4. общински обекти от първостепенно значение;

5. обекти - публична собственост;

6. (обявена за противоконституционна с Решение № 12 на КС на РБ - ДВ, бр. 105 от 2013 г.) обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;

7. обекти на техническата инфраструктура;

8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет;

10. недвижими културни ценности.

От така цитираните разпоредби става ясно това, че в Зона А и Б на черноморското крайбрежие строителство в земеделските земи и горските територии е категорично недопустимо без промяна на предназначението им, като в нормативната база липсва предвидено изключение от тази забрана. Доколкото предназначението на земята, в която се намира незаконния строеж не е променено и същата представлява горска територия, (макар с предвиждане в ОУП за курортни дейности), то става ясно, че същият е недопустим и по сега действащите правила и нормативи и в този смисъл не представлява търпим строеж.

Отделно от казаното дотук, следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че при всички случаи на строителство в чужд имот, за да бъде един строеж търпим, се изисква надлежноучредено съгласие от собственика на имота, като изпълнението на строежа следва да бъде в учредения му със съгласието обем и следва да бъде направено в надлежната за това форма. В противен случай по аргумент от разпоредбата на чл.92 ЗС строежът се счита собствен на собственика на имота по приращение, а извършителят-трето лице не би имал изобщо правен интерес от провеждане на производство по установяване търпимостта на строежа.

В настоящият случай става ясно, че жалбоподателите както към момента на постановяване на оспорената заповед, така и към този на построяване на незаконния строеж не се легитимират като собственици на горския имот, в който той се намира.

В крайна сметка става ясно, че от трите кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал.1 ЗУТ за търпимостта на спорния строеж е налична единствено тази, касаеща момента на реализирането му, поради което същият категорично се явява нетърпим по смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост.

За яснота следва да се посочи, че съгласно трайноформираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално правна разпоредба, която не изключва приложението на §16 и в трите й хипотези от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за "търпими". Разпоредбата е относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. / датата на обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г. /влизането му в сила/. Доколкото няма спор, нито твърдение че както процесната сграда, така и процесния навес са изградени след 31.03.2001г., същият не подлежи на преценка за търпимост по реда на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Само за пълнота следва да се допълни, че соченото разминаване в описанието на предмета на спора между действителните му характеристики и описаните от служителите при Община Созопол не са значителни и не представляват съществено процесуално нарушение, доколкото обектът в крайна сметка може и е индивидуализиран от Вещото лице, като във всяка негова част той представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ПЗР на ЗУТ.

Предвид изложеното по-горе, обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ за премахване на строежа се явява законосъобразна и правилна, а жалбата на Хелио-тур-с АД против заповед № 8-Z-481/11.04.2018г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажни постройки”, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КК 67800.34.23, м.Света Марина, землището на гр.Созопол на основание чл.225а, ал.1ЗУТ, не следва да бъде уважавана.

При този изход на спора в полза на ответния орган следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокат в размер на 500,00 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, III-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с“АД, ЕИК*********, против заповед № 8-Z-481/11.04.2018г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажни постройки”, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КК 67800.34.23, м.Света Марина, землището на гр.Созопол.

 

ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“АД, ЕИК********* да заплати на Община Созопол съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

                                      

 

                                                                                   СЪДИЯ: