О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

873

 

гр. Бургас, 28. 05. 2014г.

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІІ-ти състав в закрито заседание в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 1134 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.166, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Постъпило е искане от Д.Н.К. *** за спиране на предварителното изпълнение на издадената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70162/2014 г. на началника на сектор ПП към ОДМВР Бургас, с която, за отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления по приложена справка и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е иззето свидетелството за управление на Д.Н.К.. Иска се съдът да постанови спиране изпълнението на оспорената заповед. Твърди се, че в случай, че предварителното изпълнение на заповедта на началник на сектор ПП към ОДМВР Бургас не бъде спряно, изпълнението й ще нанесе значителна вреда на К..

След като се запозна с доказателствата, приложени към искането и обсъди изложените в него доводи, Административен съд – гр. Бургас, взе предвид следното:

Съгласно чл.171, т.4 от ЗдВП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП регламентира, че принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно алинея шеста от същата разпоредба, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Обжалването на заповедите се извършва по реда на АПК (чл.172, ал.5 от ЗДвП).

Съобразявайки задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВАС, съдът приема, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка е мотивирано с довода, че Д.К. е съдружник в четири дружества, които развиват семеен бизнес в областта на строителството и изпълняват строителни дейности на обекти в различни населени места по Черноморието. Изложени са съображения, че отнемането на свидетелството за управление би могло да доведе до невъзможност да контролира и ръководи работните процеси на изпълняваните от дружествата обекти, до заплащане неустойки от дружествата, респ. до ангажиране на отговорността на Д.К. и дори до изключването му от дружествата. Аргумент в подкрепа на искането за спиране е и това, че Д.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „Фиш 2“ ЕООД, и доколкото живее в гр.Приморско, а всички административни органи се намират в гр. Бургас, то се налага честото му пътуване до гр.Бургас за подаване на документи в НАП, в ТР и др. институции. Неподаването на последните би имало за последица санкциониране на дружеството и нанасяне на вреди.

В подкрепа на твърденията си К. прилага разпечатка на данните по Търговския регистър за общия статус на дружествата „ТОКО 228“ ООД, „ТОКО 229“ ООД, „ТОКО 230“ ООД, „ТОКО 231“ ООД и „Фиш 2“ ЕООД.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото не е доказано, че наложената принудителна административна мярка по Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70162/2014 г. на началник на сектор ПП към ОДМВР Бургас, би причинила на оспорващия К. значителна или трудно поправима вреда. Фактът, че същият е съдружник в няколко търговски дружества, управител и едноличен собственик на капитала на друго такова, не обосновава извод, че на К. му се налага да управлява МПС за изпълнение на бизнес задачи. В тази връзка не може да бъде направен и извод, че наложената ПАМ би имала за правна последица невъзможността да бъдат контролирани и ръководени работните процеси на изпълняваните от дружествата обекти, респ. невъзможността за подаване на документи в НАП, в ТР и др. институции. Сочените дейности не са пряко свързани с управление на МПС, а от друга страна могат да бъдат извършени от различни лица (другите съдружници, упълномощени лица и т.н.), както и да се осъществи дистанционно (от разстояние). Що се отнася до подаване на документи в различни институции, то тази дейност е допустимо да се извърши чрез пощенски оператор или по електронен път, поради което наложената принудителна административна мярка не би могла да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съдът приема, че наложената ПАМ и нейното изпълнение води до настъпване на промяна в начина на извършваната от К. дейност, но последното е обществено оправдано и допустимо с оглед постигане целта на наложената ПАМ - осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения (арг. от чл. 171 от ЗДвП).

            Предвид горното, съдът намира искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70162/2014 г. на началник на сектор ПП към ОДМВР Бургас за неоснователно. Така мотивиран и на основание чл.166, ал.3, изр. 2 от АПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Н.К., ЕГН **********,*** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70162/2014 г., издадена на 09.01.2014г. от началника на сектор ПП към ОДМВР Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването.

Определението да се съобщи чрез връчване на препис от същото на жалбоподателя и ответника по оспорването.

 

СЪДИЯ: