Р Е Ш Е Н И Е

Номер 300           Година 16.03.2009        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на седемнадесети февруари две хиляди и девета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б. 

Прокурор С.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1134 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на „Ди Ес Строй” ООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 119035062, представлявано от Н.Г.М. - управител срещу Ревизионен акт № 2000093/09.07.2007г. издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Сливен в частта в която е потвърден с Решение № РД-10-405/03.09.2007г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП., относно установените задължение по ЗДДС за данъчен период 01.12.2005-31.12.2005г., както и относно увеличението на финансовия резултат на дружеството с разходите по фактури № 23/31.12.2005г. и № 575/31.12.2005г.. Счита, че в хода на ревизията неправилно са приложени материалния и процесуални закон, като необосновано се приема, че процесните доставки не са реално извършени. Моли съда да отмени ревизионния акт в обжалваната му част.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 93/21.02.2007г. (л.12-л.13 от делото) издадена от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Сливен е възложено да бъде извършена ревизия на  “Ди ЕС Строй” ООД, ***, относно задължения за корпоративен данък за период 01.01.2005г.-31.12.2005г.  и данък върху добавената стойност за период 01.12.2005г.-31.12.2005г., като е определен срок за извършване на ревизията – до три месеца от връчване на заповедта. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 46/19.05.2006г. на Директора на ТД на НАП гр.Сливен (л.15 от делото) и на 23.02.2007г. е надлежно връчен на ревизираното лице. С ревизионен доклад № 93/06.06.2007г. (л.314-327 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК от екип от ревизори, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях. Ревизионен акт № 2000093/09.07.2007г. (л.335-340 от делото) е издаден от Радка Куртева Темелкова на длъжност старши инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Сливен, в съответствие с делегираните и правомощията със заповед № К 93/08.06.2007г. (л.333 от делото), издадена от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Сливен. Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 8694/19.07.2007г. (л.345 от делото) и с решение № РД-10-405/03.09.2007г. (л.349-354 от делото) на директора на Д“ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП е частично потвърден, относно определени задължения за ДДС за период 01.12.2005г.-31.12.2005г.  в размер на главницата 44000,00 лв. и лихва в размер на 8087,10 лв., и е отменен в частта относно определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2005г. в размер на главницата 34 630,50 лв. и лихва в размер на 6334,21 лв.. В срока по чл.156, ал.1 от ДОПК ревизионния акт е обжалван по съдебен ред, относно установените задължение по ЗДДС за данъчен период 01.12.2005-31.12.2005г. и относно увеличението на финансовия резултат на дружеството с разходите по фактури № 23/31.12.2005г. и № 575/31.12.2005г..

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна, а обжалвания административен акт за правилен.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма в съответствие с процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

На задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури № 100000023/31.12.2005г. издадена от “ИВВ” ЕООД и № 0..575/31.12.2005г. издадена от “Стринг” ЕООД.

Данъчна фактура № 100000023/31.12.2005г. (л.270 от делото) е издадена от “ИВВ” ЕООД, с данъчна основа 100 000,00 лв. и ДДС 20 000,00 лв. и с предмет на доставката – излъчена ТВ реклама по договор от 08.11.2005г.. По делото се съдържа ПИНП № 1780/20.03.2007г. (л.275-276 от делото) на “ИВВ” ЕООД, видно от който при извършената проверка фирмата е представила копие от фактурата, платежен документ на стойност 2000 лв., договор за излъчване на рекламен видеоклип и фактура между фирмата и “Гартен Профи” ЕООД, но не са представени платежни документи за платена данъчна основа и ДДС, уведомления до НОИ, ведомост за заплати, трудови или граждански договори на лицата работещи във фирмата, извършили сключването на договорите и договор за наем на офис на декларирания адрес, необходим за дейността на фирмата. В хода на ревизията е извършената проверка на “Гартен Профи” ЕООД за което е съставен ПИНП № РП-07-2195/12.04.2007г. (л.238-239 от делото), видно от който фирмата е представила е копие от фактура № 0.0359/31.12.2005г. на стойност 98000,00 лв. и ДДС 19600,00 лв., която е включена в СД и Дневника за продажби за съответния период, ДДС е осчетоводено по с-ка 4532, по реда на чл.55 от ЗДДС, разплащането е по банков път, представени са възлагателно писмо между “Гартен Профи” ЕООД и “Ринг СВ” АД, данъчна фактура № 16227/01.12.2005г. на “Ринг СВ” АД, но не са представени документи относно разплащане стойността на сделката, договор за превъзлагане на сделката и документи за трудова и техническа обезпеченост. Услугата е извършена от “Ринг СВ” АД, на което дружество е изпратено ИИНП изх.№ РП-07-2577/19.04.2007г.(л.187 от делото).  Изготвен е ПИНП № 10-23-00-20-72 (л.184-185 от делото), видно от който при извършената проверка е констатирано, че дружеството е издало данъчна фактура № 0..16227/01.12.2005г. с данъчна основа 1000,00 лв. и ДДС 200 лв. с предмет на доставката – реклама в Ринг ТВ съгласно договор – вноска за м.12.2005г., като не е представен договора, но е представено обяснение. Декларирано е, че дружеството има необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката.   

С оглед на така изложеното ревизиращия екип е приел, че от представените доказателства не става ясно защо стойността на рекламата излъчена от “Ринг СВ” АД и префактурирана от “Гартен профи” ЕООД и “ИИВ” ЕООД е повишена от 1000,00 лв. до 100 000 лв., т.е. завишена е над 100 пъти. Също така не са представени доказателства установяващи реалното изпълнение на услугата  - излъчена телевизионна реклама, не се доказва наличието на доставка по смисъла на чл.6 и данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС. Ето защо, на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 100000023/31.12.2005г., издадена от “ИВВ” ЕООД. В решението на Директора на Д “ОУИ”, допълнително е посочено, че нито един от доставчиците на представя доказателства за изработка на рекламния клип, като липсата на доказателства за съществуването и изработването му, доказва невъзможността да бъде излъчен. Съгласно чл.31 от ППЗДДС (отм.) доставката на услуга се счита за завършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът по нея съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно т.7.1 и т.7.2, б.”г” от СС 18 “Приходи” приходите от сделки с услуги се признава, при положение, че разходите направени по сделката за услуга могат да бъдат надлежно измерени и оценени, а като не са представени доказателства за направени разходи по сделката, то издадената фактура за услуга е съставена при липса на реално извършена доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС (отм.) и съответно данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.). Поради изложеното “ИВВ” ЕООД е начислил данъка, без да са налице основания за това, като е издал фактура с която е документирана доставка, която не е извършена и са нарушена разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.), от което произтича неизпълнение на условието на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.)

Втората данъчна фактура № 0..575/31.12.2005г. (л.152 от делото) е издадена от “Стринг” ЕООД с данъчна основа 120 000,00 лв. и ДДС 24 000,00 лв. и с предмет на доставката – излъчена ТВ реклама по договор от 17.10.2005г.. По делото се съдържа ПИНП № 02-23-20-8/14.03.2007г. (л.155-160 от делото), на “Стринг” ЕООД, видно от който дружеството е издало данъчната фактура, която е включена в дневника за продажби и СД за съответния период, начислен е ДДС по реда на чл.55 от ЗДДС(отм.), дружеството разполага с технически, технологичен и кадрови ресурс за изпълнение на доставката, по която изпълнител е “Гартен Профи” ЕООД. На “Гартен Профи” ЕООД е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП № РП-07-2196/12.04.2007г. (л.108-109 от делото), видно от който фирмата е представила  копие от фактура № 0.0352/31.12.2005г. на стойност 117 000,00 лв. и ДДС 23 400,00 лв., която е включена в СД и Дневника за продажби за съответния период, ДДС е осчетоводено по с-ка 4532, по реда на чл.55 от ЗДДС, разплащането е по банков път, но представените доказателства не доказват разплащането по сделката. Представени са също договор за излъчване на рекламен видеоклип от 18.10.2005г., сключен между “Стринг” ЕООД и “Гартен Профи” ЕООД, договор за предоставяне на рекламно време от 25.07.2005г, сключен между “Гартен Профи” ЕООД и ЕТ“Вирджиния Ер Ен”,  възлагателно писмо между “Гартен Профи” ЕООД и ЕТ“Вирджиния Ер Ен”. Услугата е извършена от ЕТ“Вирджиния Ер Ен”, на който е изпратено ИПДПО изх.№ 20-18-180-1/23.04.2007г.(л.28-30 от делото) и е изготвен ПИНП № РП-07-2578/02.05.2007г. (л.31-32 от делото), видно от който по издадената на “Гартден Профи” ЕООД, данъчна фактура № 2417/01.12.2005г. с предмет на доставката рекламно време е начислен ДДС по реда на чл.55, ал.6 от ЗДДС(отм.), отразен е в счетоводството по реда на чл.52 от ППЗДДС (отм.), разплащането е извършено по касов път, сключен е договор за предоставяне на рекламно време от 25.07.2005г.. Представени са писмени обяснения, съгласно които кабелният оператор не пази архив на програмните си схеми поради техническа невъзможност и не е длъжен по закона. Фирмата разполага със собствен персонал и необходимите технически средства за излъчване на поръчаната услуга.

С оглед на така изложеното ревизиращия екип е приел, че от представените доказателства не става ясно защо стойността на рекламата излъчена от ЕТ“Вирджиния Ер Ен” и префактурирана от “Гартен профи” ЕООД и “Стринг” ЕООД е повишена от 416,67 лв. до 120 000 лв., т.е. завишена е 288 пъти. Не се доказва наличието на доставка по смисъла на чл.6 и данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС, поради което на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 573/31.12.2005г., издадена от “Стринг” ЕООД. В решението на Директора на Д “ОУИ”, допълнително е посочено, че нито един от доставчиците на представя доказателства за изработка на рекламния клип, като липсата на доказателства за съществуването и изработването му, доказва невъзможността да бъде излъчен. Ето защо, “Стринг” ЕООД е начислил данъка, без да са налице основания за това, като е издал фактура с която е документирана доставка, която не е извършена и са нарушена разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.), от което произтича неизпълнение на условието на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.)

В случая спора между страните касае обстоятелството реално ли са извършени доставките по отношение на които е отказано признаване право на данъчен кредит на жалбоподателя. Безспорно и по двете фактури е налице възлагане на поръчката за излъчване на телевизионната реклама, но спора се свежда относно изпълнението на договорите, тъй като за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. да е възникнало данъчното събитие по смисъла на ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи реалността на извършената услуга, тъй като той следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за него правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС (отм.), доставка по смисъла на този закон, е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В нормата на чл.9 от ЗДДС(отм.) е дадено определение на понятието услуга - всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обръщение като законно платежно средство). Според чл. 1 от ЗДДС(отм.), ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от задълженото лице по този закон. В чл.55, ал.1 от ЗДДС (отм.) е предвидено, че начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Според чл.25, ал.1 ЗДДС(отм.) данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати,: 1.Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на извършването на услугата и, 2.Датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане), като според ал.2, когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото извършване на услугата. С оглед на така посочените законови норми за да възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. да е възникнало данъчното събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС (отм.). Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискване да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката от страна на органите по приходите дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т.е. дали е възникнало данъчно събитие.

В настоящия случай, за да се установи дали е налице облагаема доставка, следва да се установи извършена ли е услугата по излъчване на телевизионни реклами и има ли насрещна престация за извършената услуга. За целта, първо е необходимо да се установи имало ли е изготвен рекламен клип, той съответства ли на уговореното като вид, и дали именно същия е излъчен като  телевизионна реклама.

В договора за излъчване на рекламен видеоклип от 08.11.2004г. сключен между жалбоподателя и “ИВВ” ЕООД, не е предвидено нито задължение за възложителя да предостави рекламния видеоклип, който ще бъде излъчван, нито задължение за изпълнителя да го изготви, като такива задължения не са предвидени и в последващите договори. По  делото не са ангажирани доказателства за изработването на рекламния видеоклип, като единствено от ангажираните свидетелски показания на управителя на “Гартен Профи” ЕООД – А.Д. се установява, че и е предаден някакъв клип от възложителя и “ИВВ” ЕООД. Ето защо, следва да се приеме, че жалбоподателя следва де е разполагал с рекламния видеоклип и да го е предал на своя изпълнител, съответно той на последващите си контрагенти. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е изпълнил това си задължение. Нещо повече, дори не се излагат никакви твърдения и не се ангажират доказателства, посредством който би могло да се установи изготвянето на този видеоклип. Договорите с който е възложено организирането и излъчването на рекламния видеоклип, не съдържат информация посредством която би могъл клипът да бъде индивидуализиран, като са посочени единствено броят на повторенията и периода на излъчване и телевизията която ще извърши излъчването. След като не се съдържат данни относно видеоклипа, не би могла да бъде извършена проверка и дали е предаден от “ИВВ” ЕООД и излъчван точно възложения клип.

С представеното по делото възлагателно писмо (л.206 от делото), на “Ринг СВ” АД е възложено излъчването на рекламни клипове за м.12.2005г., в което са посочени 52 клиенти. “Ринг СВ” АД е издал данъчна фактура № 0..16227/01.12.2005г. (л.205 от делото) на “Гартен Профи” ЕООД, с предмет на доставката реклама съгласно договор – вноска за м.12.2005г., на стойност 1000,00 лв. и 200,00 лв. ДДС, но с издаването на фактурата и възлагателното писмо, не се установява излъчването точно на рекламния клип предмет на договора от 08.11.2004г., сключен между жалбоподателя и “ИВВ” ЕООД, като следва да се има в предвид и че тази фактура не би могла да се съпостави с издадените от “Гартен Профи” ЕООД и “ИВВ” ЕООД, чиито стойности без ДДС са съответно 98 000,00 лв. и 100 000, лв. (л.270 и л.264 от делото). Ето защо, дори и да се приеме, че от “Ринг СВ” АД е излъчван рекламен видеоклип на жалбоподателя през м.12.2005г., липсват доказателства какъв точно е бил той и дали е точно този който е възложен на “ИВВ” ЕООД. В случая е налице и сериозно разминаване на фактурираните суми от доставчика, неговия подизпълнител и телевизията, което допълнително води до извода за липса на идентичност и реалност на извършената доставка. С оглед на така изложеното, правилно органа по приходите е приел, че в случая е налице липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), не е налице данъчно събитие по чл.24 от ЗДДС (отм.) и съответно, което от своя страна прави нередовно начисляването на ДДС от доставчика и лишава от право на данъчен кредит получател по такава доставка.

Изложеното относно липсата на доставка по данъчна фактура № 100000023/31.12.2005г., издадена от “ИВВ” ЕООД, обосновава мотивите на настоящия съдебен състав и по отношение на данъчна фактура № 0..575/31.12.2005г. издадена от “Стринг” ЕООД с данъчна основа 120 000,00 лв. и ДДС 24 000,00 лв. и с предмет на доставката – излъчена ТВ реклама по договор от 17.10.2005г., като по нея също не е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), не е налице данъчно събитие по чл. 24 от ЗДДС (отм.) и е нередовно начисляването на ДДС от доставчик, което лишава от право на данъчен кредит жалбоподателя.

В договора за излъчване на рекламен видеоклип от 17.10.2004г. не е предвидено нито задължение за възложителя да предостави рекламния видеоклип, който ще бъде излъчван, нито задължение за изпълнителя да го изготви, като такива задължения не са предвидени и в последващите договори. По делото не са ангажирани доказателства за изработването на рекламния видеоклип и за предаването му на изпълнителите, като дори не се излагат никакви твърдения и не се ангажира доказателства, посредством които би могло да се установят тези обстоятелства. В договорите с който е възложено организирането и излъчването на видеоклипа, не се съдържа информация посредством която той би могъл да бъде индивидуализиран, поради което не може да бъде извършена проверка, дали е излъчван точно възложения клип. В случая ЕТ “Вирджиния Ер Ен” е издал данъчни фактури № 0..2417/ 01.12.2005г. и № 2485/03.01.2006г. (л.73-74 от делото) на “Гартен Профи” ЕООД, с предмет на доставките рекламно време м.11.2005г./м.12.2005г. на обща стойност 416,67 лв. без ДДС, като с възлагателни писма за м.11.2005г. и м.12.2005г.(л.69-71 от делото) му е възложено излъчването на рекламни клипове, с посочени 37 и 65 клиента. От ЕТ“Вирджиния Ер Ен” са издадени, като доказателства за изпълнението на възложената услуга и Спецификации (л.416-417 от делото)  за излъчване на рекламен видеоклип/заставка на жалбоподателя, но те както и фактурите и възлагателните писма не установяват излъчването точно на рекламния клип предмет на договора от 17.10.2005г., сключен между жалбоподателя и “Стринг” ЕООД. Също така, следва да се има в предвид и че тези фактури не биха могли да се съпоставят с издадените от “Гартен Профи” ЕООД и “Стринг” ЕООД, чиито стойности без ДДС са съответно 117 000,00 лв. и 120 000, лв.. В случая е налице и сериозно разминаване на фактурираните суми от доставчика, неговия подизпълнител и телевизията, което допълнително води до извода за липса на идентичност и реалност на извършената доставка. Видно от изложеното, дори и да се приеме, че от ЕТ“Вирджиния Ер Ен” е излъчван рекламен видеоклип на жалбоподателя, липсват доказателства какъв точно е бил той и дали е точно този който е възложен на “Стринг ЕООД.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на Решение на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. по дело "Булвес" АД срещу България, тъй като за разлика от настоящия случай, видно от решението по отношение на "Булвес" АД е установено реалното осъществяване на доставката, като дружеството е прието за добросъвестен получател, който не е могъл да знае за късното начисляване на ДДС от страна на доставчика му, поради което и не следва да понася неблагоприятни последици от това.

С оглед на изложеното в данъчно ревизионния акт правилно и законосъобразно са определени задълженията по ЗДДС /отм./ и ППЗДДС /отм./  на “Ди Ес Строй” ООД, за процесния период.

Ревизионния акт е обжалван и относно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходите по фактури № 23/31.12.2005г. и № 575/31.12.2005г.. Жалбата в тази и част се явява недопустима и производството следва да бъде прекратено по следните съображения:

Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. С обжалвания ревизионен акт е определен дължим от жалбоподателя корпоративен данък в размер на 47 601,66 лв., от който авансово внесен данък 660,00 лв., внесен корпоративен данък на 04.05.2006г. -  12 311,16 лв. и е определен данък за довнасяне в размер на 34 630,50 лв., ведно със съответната лихва. С решение № РД-10-405/03.09.2007г. (л.349-354 от делото) на директора на Д”ОУИ” гр.Бургас е отменен обжалвания ревизионен акт, в частта му в която е установен дължимия от жалбоподателя корпоративен данък по ЗКПО за период 01.01.2005г.-31.12.2005г., в размер на главницата 34 630,50 лв. и лихва 6 334,21 лв., като незаконосъобразен и е върната преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт по ЗКПО за 2005г.. Ето защо, след като с решението на директора на Д”ОУИ” гр.Бургас е отменен изцяло размера на определения данък и е върната преписката за извършване на нова ревизия относно определените задължение по ЗКПО за 2005г., жалбата в тази и част е недопустима.

С оглед изхода на делото, своевременно направено искане и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение  в размер на 1492,00 лв., на осн. чл. 8 , вр. чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ди ЕС Строй” ООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 119035062, представлявано от Н.Г.М. - управител срещу Ревизионен акт № 2000093/09.07.2007г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на  НАП гр.Сливен в частта в която е потвърден с Решение № РД-10-405/03.09.2007г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП., относно установените задължение по ЗДДС за данъчен период 01.12.2005-31.12.2005г..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ди ЕС Строй” ООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 119035062, представлявано от Н.Г.М. - управител срещу Ревизионен акт № 2000093/09.07.2007г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД  на  НАП гр.Сливен в частта в която е отменен с Решение № РД-10-405/03.09.2007г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП, относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 01.01.2005-31.12.2005г..

ОСЪЖДА „Ди ЕС Строй” ООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 119035062, представлявано от Н.Г.М. - управител да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1492,00 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и два лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: