О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

Град Бургас, 20.07.2012 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град  БУРГАС, пети състав, на двадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                                          

СЪДИЯ : Станимира Друмева

                                      

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА административно дело  № 1133 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

           

Производството е образувано по жалба на „Лемекон” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Х. Г. К., против ревизионен акт № 02251100107/30.01.2012г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, дирекция „СДО”, в частта, потвърдена с решение № 163/25.04.2012г. на началник отдел „Обжалване” в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”–Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, изпълняващ правомощията на директор на Д „ОУИ” – Бургас, съгласно заповед № ЗЦУ 159/01.02.2010г., с който на дружеството-жалбоподател са определени допълнителни задължения по приложението на ЗДДС – главница общо в размер на 61 320,08 лв. и лихви общо в размер на 25 232,71 лв., за данъчните периоди м.08.2007г., м.09.2007г., м.10.2007г., м.12.2007г., м.01.2008г., м.02.2008г., м.04.2008г., м.05.2008г., м.06.2008г. м.08.2008г.,  м.09.2008г., м.10.2008г., м.11.2008г. и м.12.2008г.

С подадена уточнителна молба, дружеството-жалбоподател моли, при условията на чл.157, ал.1 от ДОПК, да бъде спряно изпълнението на оспореното решение № 163/25.04.2012г., за което представя доказателства за наложено обезпечение – запорирано имущество.

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, приема следното по направеното особено искане:

Съобразно чл.157, ал.1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. В разпоредбата на чл.157, ал.2 от ДОПК изрично е предвидена възможността изпълнението на ревизионния акт да бъде спряно от административния съд, пред когото същият се обжалва, по искане на жалбоподателя. Оттук следва, че в правомощията на съда е да спре изпълнението на обжалвания пред него ревизионен акт. В чл.157, ал.2, изречение последно от ДОПК е посочено, че искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта от акта, която е обжалвана пред съда. Следователно, за да е допустимо за разглеждане подадено до административния съд искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт, същото се предпоставя от валидно и допустимо обжалване на същия акт, като подлежи на спиране тази част от него, която се обжалва.

В случая, искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт е направено след оспорване на ревизионния акт в частта, потвърдена с решението на директора на Д”ОУИ” – Бургас, от адресата на акта и пред надлежен съд, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Според чл.157, ал.3 от ДОПК, към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл.153, ал.3 - 5.

Към молбата на жалбоподателя са представени постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. № 548-1-#5/19.01.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП–гр.Бургас, с което е наложен запор върху движими вещи – МПС, собственост на дружеството, с обща застрахователна  стойност към 19.01.2012г. 29 300 лв., и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. № 548-1-#8/19.01.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП–гр.Бургас, с което е наложена възбрана върху недвижими имоти и обекти, собственост на дружеството, с обща балансова стойност 48 480,81 лв. и данъчна оценка 795 400,10 лв.

Съгласно чл.195, ал.6 от ДОПК, обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. Съобразно тази разпоредба, в случая общият размер на направеното с постановленията на публичния изпълнител обезпечение възлиза на 77 780,81 лв., като за възбраненото недвижимо имущество следва да се вземе балансовата му стойност, а не данъчната оценка, тъй като последната не може да бъде използвана.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е  ревизионен акт № 02251100107/30.01.2012г. в частта, потвърдена с решение № 163/25.04.2012г. на началник отдел „Обжалване” в Д”ОУИ” – Бургас. Общият размер на данъчните задължения по ревизионния акт в оспорената пред съда част възлиза на 86 552,79 лв., в т.ч. главница в размер на 61 320,08 лв. и лихви в размер на 25 232,71 лв.

При тези доказателства съдът приема, че общият размер на наложеното обезпечение не покрива размера на главницата и лихвите по ревизионния акт в обжалваната му част към датата на искането за спиране, каквото задължително условие е въведено с разпоредбата на чл.153, ал.3 от ДОПК. Съпоставено, същото е под размера на определените с ревизионния акт и потвърдени от решаващия орган данъчни задължения. Относимите разпоредби от ДОПК за допускане спиране на изпълнението на ревизионния акт поставят изискване за представени доказателства за направено обезпечение до размера на обжалваните данъчни задължения, които в случая не са налице.

По изложените съображения, искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт в обжалваната пред съда част следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.157, ал.4 от ДОПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на„Лемекон” АД, ЕИК ***, за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 02251100107/30.01.2012г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, Д „СДО”, в частта, потвърдена с решение № 163/25.04.2012г. на началник отдел „Обжалване” в Д „ОУИ”–Бургас, при ЦУ на НАП.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: