О  П  Р  Е  Д  Е  Н  И  Е

 

№ /04.06.2011 година, град Бургас

 

            Административен съд  - Бургас, ХІ състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                            

            СЪДИЯ : ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Енчев, адм. дело № 1132/2011 година

 

Производството е по реда на чл.135 ал.5 от АПК.

Образувано е по повод на изпратено по подсъдност от Административен съд - град София адм. дело № 3972/2011 година. То е образувано по жалба на И.Й.Н. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23143/12.04.2011 година, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

С определение № 2150/18.05.2011 година, на основание чл.135 ал.2 от АПК производството по адм. дело № 3972/2011 година по опис на Административен съд - град София е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд гр. Бургас. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че обективната даденост на природните процеси налага своевременно разглеждане на делото, предвид неговия предмет. Отчетено е, че производството ще бъде значително затруднено поради отдалечеността на земеделските парцели, за които се отнася обжалвания административен  акт и не би могло да приключи в разумен срок пред Административен съд София- град, което от своя страна би лишило страните от реален достъп до правосъдие.

Направена е констатация за противоречие - в конкретния случай - на разпоредбата на чл. 133 ал.1 АПК с нормата на чл. 47 от ХОПЕС, гарантираща право на реален достъп до правосъдие, последното е предпоставило извод, че „ тълкуването на нормата на чл. 133 ал.1 от АПК в смисъл, че делото следва да се разгледа от съответния административен съд по местонахождение на земеделските стопанства”. Изтъкнато е, че стриктното тълкуване на нормата на чл.133 ал.1 от АПК изключително затруднява достъпа на лицата до съд, тъй като до момента на постановяване на определението в АС – град София имало образувани 4300 дела, разглеждани от 36 действащи еднолични съдебни състава, а това правело невъзможно спазването на “всякакви процесуални срокове”.

Тези доводи са неоснователни и в противоречие с приложимото право.

 Съгласно чл.133 ал.1 от АПК, делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Административния съд - град София. Разпоредбата на чл. 133 ал.1 АПК определя местната подсъдност, като предвижда, че делата се разглеждат в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. Изключения от правилото не са предвидени. В настоящия случай седалището на издателя на оспорения акт е град София.

АПК не предвижда възможност за изменяне на местната подсъдност служебно от съда. Отделно, изрично е въведена забрана с разпоредбата на чл. 134 ал.1 от АПК - за изменяне на местна подсъдност по съгласие на участващите в делото лица. Единствената възможност за „стабилизиране” на неспазена местна подсъдност е предвидена с нормата на чл. 134 ал.2 АПК и то при хипотеза обратна на настоящата.

Не е налице и твърдяното противоречие с чл. 47 от ХОПЕС. Тълкуването на разпоредбата, извършено от АС – град София е превратно, тъй като в случая не е налице ограничаване на достъпа до правосъдие на лицата. Правото на жалба е гарантирано от закона, уреден е процесуалния ред, по който жалбата следва да бъде разгледана, както и съда - компетентен да разреши спора по същество. Хипотетичните предположения за затруднения в съдебното производство - предвид отдалечеността на парцелите земеделска земя и евентуално забавяне на решаването на спора, поради оскъпяване и забавяне на процеса във връзка с изготвяне на експертизи, не могат да бъдат юридически аргумент за изпращане на делото на съд, на който то не е подсъдно. Своевременното извършване на съдопроизводствените действия е задължение на съда, а при установяване на причини, водещи до забавяне или затрудняване на хода на делото, той притежава съответните процесуални механизми да дисциплинира участниците, както и да създаде организация и условия да не допуска това. Дори да бъдат създадени известни затруднения за защита правата на отделна категория лица, определени по професионален признак, това не е основание за дерогиране на определената със закон местна подсъдност ad hoc, от сезирания с жалба съд.  При установена тенденция на възникнали затруднения за гражданите по отношение на определена категория дела, с оглед техния предмет или друг критерий, този въпрос следва да се реши на законодателно ниво, а чрез волунтаристично тълкуване на разпоредба от АПК, която не се нуждае от такова.

Ако се приеме логиката на изпращащия делото административен съд, изградена на база разпоредбата на чл. 4 § 3 от Лисабонския договор, би се обезсмислила изцяло тази на чл. 133 АПК. В този случай, би следвало всеки един сезиран съд сам да преценява дали той или друг, равен нему съд по териториален принцип би реализирал в пълен обем гарантирания реален достъп до правосъдие, така както това се разбира от Административен съд - град София. Именно по логиката на Административен съд – град София, Бургаски административен съд би могъл да изпрати по подсъдност на Административен съд – Сливен и Административен съд – Ямбол делата по глава ХІХ от ДОПК, свързани с оспорване на ревизионни актове от лица, чиито адреси на управление са в района на съответния административен съд, стига да приеме, че  “достъпът до правосъдие на частните лица, бързината и ефективността на съдебната защита изискват тези дела” (лист 13 от адм.д.№ 3933/2011 година) да се разглеждат от съответния съд. По мнение на настоящия състав “бързината и ефективността” на съдебната защита не могат да дерогират установената със закона компетентност на съответния съд – да реши спора.

Само за пълнота на изложението, настоящият състав счита, че следва да коментира и основния, макар и неюридически,  аргумент на АС – град София за изпращане на делото по подсъдност на Бургаски административен съд – изключителната натовареност на съдиите в изпращащия съд. 

За 2011 година, към датата на постановяване на определението на АС – град София (18.05.2011 година),  в Административен съд – Бургас са образувани 1051 (хиляда петдесет и едно) дела, които разпределени на 7 (седем) действащи еднолични състава (работещи без специализация по материя) определят натоварване от 150,14 дела на съдия, за разлика от сочените като образувани пред АС – град София 4300 дела, които разпределени на 36 съдии определят натоварване от 119,44 дела на съдия. Тази статистика сочи, че принципите на бързина и ефективен съдебен процес са в по-голяма степен компрометирани пред Административен съд – Бургас и достъпът до правосъдие в разумен срок се ограничава в по-висока степен, сравнена с този в изпращащия съд.

С оглед на изложеното, Административен съд – Бургас счита, че делото, което е изпратено от Административен съд - град София, не му е подсъдно и е налице спор за подсъдност между административни съдилища, поради което и на основание чл.135 ал.5 във вр. с ал. 3 от АПК   

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1132/2011 година по описа на Административен съд – Бургас.

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Административен съд - град София, по повод жалбата на И.Й.Н. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23143/12.04.2011 година, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

 

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд - за определяне на подсъдността.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                                                      

 

 

СЪДИЯ: