РЕШЕНИЕ

№ 1178

гр.  Бургас, 30.12.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                             ХII състав

на осми октомври две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ю.Р.

 

 

Секретар: Й.Б.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1132 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т.Д.Т. ***  *** срещу Заповед № 327/11.06.2007 г. на кмета на община Малко Търново за одобряване на изменение на плана за регулация за УПИ ІV-988, кв. 90 по плана на гр. Малко Търново, състоящо се в обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти – ІV-988 и ХІІІ-988 по зелени линии по графичната част на плана.

В жалбата се твърди, че измението на плана за регулация е одобрено без съгласието на жалбоподателката, която съгласно представените Нотариален акт № 2 от 1943 г. и удостоверение за наследници на Д. Б. е съсобственик на УПИ ІV-988, кв. 90 по плана на гр. Малко Търново.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата на изложените в нея основания за незаконосъобразност на оспорената заповед. Излага допълнителни аргументи, че при изменението на плана не е взета предвид площта на процесния имот съгласно представените нотариални актове и при техническото му разделяне не е съобразено обстоятелството, че е налице приложение на дворищнорегулационния план досежно западната граница на имота. Моли за присъждане на разноските по водене на делото.

Ответникът община Малко Търново не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на заинтересованата страна К.Д.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни И.Д.Б. и Д.И.Б. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Бургас, ХII състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания за отмяна на оспорената заповед, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените нотариални актове, а и между страните не се спори, Д.И.Б., К.Д.Б. и Т.Д.Т. се явяват съсобственици на процесния имот. Производството пред административния орган е образувано по искане на Д.И.Б. и К.Д.Б. за изменение на плана за регулация за УПИ ІV-988, кв. 90 по плана на гр. Малко Търново, състоящо се в обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти. Макар и в подаденото заявление да фигурира името на третия съсобственик – жалбоподателката Т.Д.Т., предвид изявленията на страните и съгласно събрания доказателствен материал се установява по безспорен начин, че същата не е подписала заявлението и не е съгласна с изменението на плана за регулация. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. В случая такова съгласие не е налице, като липсата му не може да бъде преодоляна чрез уведомяването на лицето за проекта на изменението на плана по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, още повече, че от съдържанието на приложената по делото обратна разписка не може да се установи за какво точно е било уведомено лицето. Липсата на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици е пречка за изменение на влезлия в сила план за регулация на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, поради което административният орган като е одобрил процесното изменение при липса на съответните материалноправни предпоставки за това, е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. За пълнота съдът намира за необходимо да допълни, че са основателни също така доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че предвидените граници на процесния имот при техническото му разделяне не са съобразени с обстоятелството, че дворищнорегулационният план досежно западната граница на имота е приложен. Тези доводи се подкрепят от експертното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като пълно, обосновано и обективно изготвено. По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид изхода на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени извършените разноски по водене на делото, възлизащи на сумата от 360 лв., от които 10 лв. държавна такса, 150 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещото лице.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и Тълкувателно решение № 1 от 14.01.2008 г. по т. д. № 19/2007 г. на ВАС, ОСК решенията на административните съдилища, с които се произнасят по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по ЗУТ, не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ Административен съд-Бургас, ХІІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 327/11.06.2007 г. на кмета на община Малко Търново за одобряване на изменение на плана за регулация за УПИ ІV-988, кв. 90 по плана на гр. Малко Търново, състоящо се в обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти – ІV-988 и ХІІІ-988 по зелени линии по графичната част на плана.

ОСЪЖДА община Малко Търново да заплати в полза на Т.Д.Т. *** *** разноските по водене на делото, възлизащи на сумата от 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                       СЪДИЯ: