Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1302                    от 29.06.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. С. Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря С.ка Атанасова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1131 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. И.И. *** със съдебен адрес ***, пл. „Тройката“ № 1, „Дом на Лукойл Нефтохимик“, ет. 3 против Решение № 40/19.03.2018 г., постановено по НАХД № 530/2017 г. на Районен съд Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0320-000944/28.08.2017 год. издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на касатора, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М.И. ***, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването поради безспорна доказаност на фактическата обстановка от събраните пред първата инстанция доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Поморие е образувано по жалба на М.С.Д. против Наказателно постановление № 17-0320-000944/28.08.2017 год. издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, приел е, че фактическата обстановка е изяснена и е постановил решение, с което е потвърдил оспореното наказателно постановление. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява осъщественото от лицето административно нарушение.

Решението на Районен съд Поморие е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

От събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния районен съд писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.08.2017 год., около 12.30 часа в гр. Поморие, по ул. „Солна“, М.С.Д. е управлявал собствения на баща му – С.М.Д. лек автомобил „Сузуки Суифт“ с английски рег. № LR07EHZ, когато в близост до № 16 е бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ Поморие. Полицейските служители са пристъпили към проверка на документите, но след като са приели, че има някакъв проблем със застраховката на автомобила са извикали свидетеля С.М.Ж.– мл. автоконтрольор при управлението за съдействие. В автомобила, освен водача Д. са пътували и свидетелката П.В.М.и трето, неустановено по делото лице. След пристигане на св. Ж. и по негово искане, водача е предоставил личните си документи и тези на автомобила, след което е бил поканен за извършване на проверка за алкохол с техническо средство – дрегер ARSM № 0078. След извършената проверка, техническото средство е отчело 0.00 промила, при което Ж. е поканил водача Д. за извършване на проверка с техническо средство Drug Test 5000 № ARAM 0005 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. Полицейският служител е обяснил на водача, че на място не разполагат с такова техническо средство, поради което изследването следва да се осъществи в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР в гр. Бургас, предвид което М.Д. е следвало да се качи в служебния полицейски автомобил и отведен в гр. Бургас за осъществяване на изследването за установяване употребата на наркотични вещества. При това, водача е заявил, че може да направи теста на място, но отказва да придружи полицейските служители до гр. Бургас. След така заявения отказ, присъстващия на място началник на КАТ Поморие Г.Д.е съставил Талон за медицинско изследване с бланков № 0238466, в който талон, като съставител е вписан мл. автоконтрольор С. М. Ж., но подписа за съставител е положен от Д. В цитирания талон е вписано, че на водача е извършена проверка за употреба на алкохол (текста „упойващо вещество“ е зачеркнат, като ненужен), като е вписано вида и номера на техническото средство, както и отчетения резултат – 0,00 промила. В талона също е вписано и задължението на Д. да се яви в МБАЛ Поморие до 13.15 часа. Така изготвения талон е връчен на М.Д., който с подписа си е удостоверил получаването му, а също и саморъчно е вписал текста „Отказвам кръвна проба или тест за наркотични и упойващи вещества или техните аналози“. При това, свидетеля С. Ж. е изготвил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 205299/23.08.2018 год., в който е вписал, че водача М.С.Д. отказва да му бъде извършена проба с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, като на лицето е връчен талон за медицинско изследване с посочване на съответния номер. Така вписаното, актосъставителя Ж. е квалифицирал като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. След това, автомобила е бил избутан в страни на пътното платно, ключовете е взел един от полицейските служители, който е казал на Д., че следва баща му да отиде, за да прибере автомобила.

След приключване на проверката, М.Д. се е обадил на баща си – свидетеля С.М.Д., който, след като е пристигнал на място и е прегледал съставените от полицейските служители документи е видял и издадения талон за медицинско изследване. При това С. Д., заедно със сина си М.Д. *** за извършване на указаното изследване. В болницата, медицинското лице, което ги е приело, след като е прочело талона за медицинско изследване е заявило, че талона е грешно написан, тъй като в него е отразено, че е за вземане на кръв за алкохол, а в същото време е отразено, че изследването с техническо средство е отчело отрицателен резултат. В тази връзка, медицинското лице е казало, че с този документ се обезмисля изследването, поради което е отказало извършването му.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния районен съд е приел, че вмененото административно нарушение е безспорно доказано. За да обоснове този извод, съда е изследвал относимите норми на действалата към момента на деянието Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм. от 29.09.2017 год.). В този смисъл, съда се е позовал на чл. 5 от Наредба № 30, съгласно който при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени за лечение. В тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване. В мотивите си, съда е анализирал обстоятелството, че контролните органи не са разполагали с техническо средство за извършване на проба на място и с оглед отказа на водача да бъде транспортиран до гр. Бургас е налице именно хипотезата на чл. 5 от Наредбата, който е бил правилно приложен и на водача е издаден талон за медицинско изследване.

Настоящият касационен състав приема така формирания извод от първоинстанционния районен съд за неправилен и необоснован по следните съображения: както правилно е отчел районния съд, в действалата към момента Наредба № 30/27.06.2001 год. липсва текст, който да указва, че проверката с техническо средство следва да се извърши на място. В нормативния акт обаче липсва и текст, че проверявания водач следва да бъде принудително отведен до място, където се помещава техническото средство за извършване на това изследване. По същество от събраните и необорени доказателства се установява, че М.Д. не е отказал извършване на проверка с техническо средство на място, а е отказал само транспортирането му до гр. Бургас. В тази връзка липсва формиран отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Неправилен и необоснова е извода на районния съд, че талона за медицинско изследване е съставен в хипотезата на чл. 5 от Наредба № 30 и замества невъзможността за извършване на проверка с техническо средство на място. На първо място, първоинстанционния районен съд не е обсъдил и отчел обстоятелството, че така съставения талон е нищожен, предвид свидетелските показания на актосъставителя С. М. Ж.. Както става ясно от показанията на този свидетел, медицинския талон е изготвен и подписан от друг служител на РУ Поморие – Г.Д., но като негов автор е вписан Ж., който е нямал нищо общо с неговото изготвяне. На следващо място, както от показанията на свидетеля С. Д., така и видно от самия талон за медицинско изследване, същия е издаден за извършване на изследване за установяване наличието на алкохол, а не за наркотични вещества или техните аналози. С оглед на това, така съставения талон за медицинско изследване не би могъл да се приеме като годно предписание за медицинско изследване на концентрацията на наркотични вещества или техните аналози по смисъла на действалата към момента норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Предвид горното, в случая липсва както формиран от водача отказ за извършване на изследване с техническо средство, така и годно предписание за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, поради което липсва от обективна и субективна страна осъществено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а заедно с това, следва да бъде отменено и оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 40/19.03.2018 г., постановено по НАХД № 530/2017 г. на Районен съд – Поморие

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 17-0320-000944/28.08.2017 год. издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на М.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.