ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер……..                   дата 03 юни 2011 год.                   град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 03 юни 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                      

Секретар:……………….

Прокурор:………………

                  

 разгледа адм. дело 1131 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

         Производството е по реда на чл.135, ал.3 от АПК.

         Пред Административен съд – София град, чрез директора на Агенция “Митници”, е подадена жалба от Н.Т.Г. ***, с посочено правно основание чл.15, ал.2, във вр. с чл.15, ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗВНАУА, с искане да бъде отменено Решение № 2605-53/02.02.2011г. на началника на Митница – Бургас.

Пред Административен съд – София град не е образувано административно дело по жалбата, като видно от Разпореждане № 2318/26.05.2011г. на заместник-председателя на този съд, прието е, че с оглед нормата на чл.46, ал.1 от ПАРОАВАС не са налице условията за образуване на дело, тъй като жалбата е местно неподсъдна за разглеждане от Административен съд – София град. Изводът относно липсата на местна подсъдност съдът е извел посредством тълкуване нормите на чл.13, ал.1, ал.2 и чл.15, ал.1 от ЗВНАУА, като е приел, че решаващ орган по смисъла на този закон е различен от горестоящия административен орган – началник на Агенция “Митници” и за такъв следва да се приеме началникът на Митница – Бургас, с оглед на което е обосновал извод, че жалбата е местно подсъдна за разглеждане от Административен съд – Бургас. Като допълнителни мотиви е посочил правото на достъп до правосъдие на частните лица, като с оглед обезпечаване бързина и ефективна съдебна защита е приел, че тези дела следва да бъдат разглеждани от регионалните административни съдилища. Изпращащият съд е посочил също, че към момента на постановяване на горното разпореждане в АССГ за 2011г. са образувани 4500 административни дела, при действащи 36 еднолични съдебни състава, което прави невъзможно спазването на всякакви процесуални срокове. Като се е позовал на принципите на бързина и процесуална икономия е посочил, че тълкуването на нормата на чл.15, ал.1 от ЗВНАУА налага да се приеме, че решаващ орган е органът издал първоначалния административен акт и тъй като в случая това е началникът на Митница – Бургас, делото следва да се разгледа от Административния съд по седалището на този орган.

         Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба не е местно подсъдна за разглеждане от Административен съд – Бургас, тъй като не са налице условията на чл.15, ал.2 от ЗВНАУА. Съгласно тази правна норма при непроизнасяне в срока по чл. 14, ал. 1 решението по чл. 8, ал. 3 може да се обжалва по реда на ал. 1 в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. В настоящия случай е видно, че горестоящият административен орган - началник на Агенция “Митници” не се е произнесъл в 45-дневния срок по чл.14, ал.1 от закона, като съгласно установената в тази норма фикция, непроизнасянето в срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. За тази хипотеза, чл.15, ал.2 от закона препраща за разглеждане на жалбата по реда на предходната алинея 1 на чл.15. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗВНАУА изричното произнасяне на директора на Агенция Митници може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му по реда и в сроковете, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Настоящият съдебен състав счита, че решаващият орган по смисъла на чл.15, ал.1 от този специален закон е именно горестоящият административен орган и жалбата следва да се разгледа от Административния съд по местонахождението на този орган. Обратното разбиране би довело до хипотеза, в която, акт на горестоящия административен орган да се обжалва чрез долустоящия орган и пред съда по местонахождението на долустоящия орган. Вярно е, че в случая е налице единствено акт на долустоящия началник на Митница – Бургас, който е мълчаливо потвърден предвид фикцията на чл.14, ал.1, изр. второ от ЗВНАУА, но дори и в този случай, този закон – чл.15, ал.2 препраща към реда за разглеждане при изричното произнасяне, т.е. чрез горестоящия орган пред Административния съд по седалището му. След като има изрична законова регламентация в посочения смисъл няма никакво процесуално основание да се приема, че в случаите на изрично произнасяне на горестоящия орган – началник на Агенция “Митници” този административен акт да се разглежда от Административен съд – София град, а в случаите на мълчаливо потвърждаване от този орган спорът да се разглежда от друг съд. Отделно от това, препращащата норма на чл.15, ал.3 от ЗВНАУА предвижда за неуредените случаи на съдебно обжалване да се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, където по напълно идентичен начин е уреден въпроса за обжалване на ревизионния акт в случаите на мълчаливо потвърждение на директора на Дирекция “ОУИ” – арг. чл.159, ал.2, във вр. с чл.156, ал.4, във вр. с чл.155, ал.1 от ДОПК.

         Всички други мотиви на изпращащият съд, свързани с правото на бърз и ефективен процес нямат правно значение при тълкуване нормите на местната подсъдност. Тази правна уредба е въпрос на законодателна преценка. Независимо от това, за целите на съпоставимостта, настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че към същата релевантна дата – 26.05.2011г. в Административен съд – Бургас са образувани 1105 дела, които разпределени на 7 (седем) действащи съдии определят натоварване от 158 дела на съдия, за разлика от сочените като образувани пред АССГ 4500 дела, които разпределени на 36 съдии определят натоварване от 125 дела на съдия. Горната статистика сочи, че принципите на бързина и ефективен съдебен процес са в по-голяма степен компрометирани пред настоящия Административен съд – Бургас и достъпът до правосъдие в разумен срок се ограничава в по-висока степен, сравнена с този в изпращащия съд.

         Извън горните мотиви следва да се посочи, че разширителното тълкуване на нормите на местната подсъдност не само при приложението на този закон, но и при спорове, основани на други обществени отношения, обосновано с висока степен на натоварване на определен съд, би довело до разколебаване принципите на местната подсъдност, с което в  не по-малка степен биха били застрашени процесуалните права на страните.    

         На основание изложените по-горе мотиви, възникнал е спор за подсъдност между административните съдилища, който следва да бъде разрешен по реда на чл.135, ал.3 от АПК.

         Следва производството по делото да бъде прекратено и да бъде повдигнат спор за подсъдност, с оглед на което и на основание чл.135, ал.5 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Административен съд – София град за разглеждане жалбата на Н.Т.Г. ***, с искане да бъде отменено Решение № 2605-53/02.02.2011г. на началника на Митница – Бургас, мълчаливо потвърдено от началника на Агенция “Митници” - София.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1131/2011 год. по описа на Административен съд – Бургас.

         ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  СЪДИЯ: