Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата 07.11.2008 год.                       град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 09.10.2008 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Ю.Р.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С. Х.

разгледа докладваното от съдия С.

КНАХ дело № 1144 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на “Балкантекс” АД – София против Решение № 440/25.06.2008 год., постановено по НАХД № 3592/07 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е частично изменено и потвърдено в останалата си част НП № 1503/30.08.2006 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП – Бургас, с което, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., намалена от Районния съд на 200 лв., лишен е от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от 1 месец, за същия срок е разпоредено запечатване на обекта и забрана достъпа до него, за нарушения по ЗДДС /отм./.

  Твърди се, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че решаващият съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е допуснал до разпит като свидетел управителя на дружеството. По същество се твърди, че не е осъществен състава на нарушението, тъй като в случая не е била извършена продажба на стока, а е оставена сума като гаранция в размера на стойността на стоката до извършването на проба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът също не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния закон.

На база на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, като е приел за  установено, че на 03.08.2006 год. служители на ТД на НАП – Бургас са посетили стопанисвания от жалбоподателя търговски обект за продажба на дрехи, като при извършеното наблюдение установили, че за извършена от клиент покупка на стойност 3,00 лв., платена в брой, не е бил издаден фискален бон от касов апарат. За констатираното нарушение бил съставен акт, въз основа на който, впоследствие било издадено и оспореното пред Районния съд наказателно постановление. По същество съдът е приел, че е осъществен състава на нарушението, като търговецът е допуснал извършване на продажба, без да издаде съответният документ за това, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При обсъждане размера на наложената имуществена санкция, решаващият съд е съобразил, че с оглед конкретните обстоятелства същата е неправилно наложена в завишен размер, поради което е намалил нейния размер до законоустановения минимум.

При тези фактически данни, настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на решаващия съд.

Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Наредба № 4/16.02.1999 год. на МФ /отм., в сила за процесния период/ лицата по чл. 2, ал. 1 и 2 са длъжни да издават фискална касова бележка за всяка извършена от тях продажба, за която заплащането не се извършва по банков път, независимо от документирането с първичен счетоводен документ.  В същия смисъл е и чл.2, ал.1 от с.н. - всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект по смисъла на тази наредба, е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път. Видно от събраните по делото доказателства, на процесната дата жалбоподателят е осъществил продажба на стока, за която няма доказателства да е издадена касова бележка. Възражението на жалбоподателя, че в случая въобще не е извършена продажба, а само е депозирана сума в размер стойността на стоката, като гаранция за нейната проба, съдът възприема като защитна теза, която не се подкрепя от събраните доказателства. Установи се, че след като дрехата е взета и е депозирана нейната стойност, тя повече не е върната в магазина, следователно- продажбата е осъществена. Твърдението, че по-късно това е отразено в касовия апарат не се доказва – по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, посредством които да се установи, че макар и в един по-късен момент продажбата е регистрирана чрез издаване на касова бележка. Нарушението е формално, такова на просто извършване и с факта на неговото установяване законът свърза определени неблагоприятни последици за извършителя. Доказани са обективните признаци на нарушението и правнозначимите факти – извършена е продажба, за която не е издадена касова бележка от фискално устройство.

Не се споделят доводите на касатора за нарушаване на съдопроизводствените правила в хода на съдебния процес пред първоинстанционния съд, визирайки се обстоятелството, че неправилно не е бил допуснат до разпит управителят на дружеството. Не е съществувала процесуална пречка да бъде разпитан този свидетел, като тук следва да се направи уточнението, че жалбоподателят неправилно смесва институтът на представителството по смисъла на ЗЗД, респ. ТЗ, както и процесуално представителство по смисъла на ГПК. Независимо, че не е бил разпитан този свидетел, настоящият състав счита, че правата на жалбоподателя не са били ограничени, тъй като по делото е разпитан другият воден от него свидетел – касиерката в магазина и в този смисъл разпит на втори свидетел за същите обстоятелства не е необходим.

Размерът на имуществената санкция е коригиран от решаващия съд към нейния минимум, поради което не е налице възможност за допълнително редуциране, като в тази връзка оплакванията са неоснователни.

Като е формирал правилна фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел правните си изводи, Районният съд е постановил един обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При така изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 440/25.06.2008 год., постановено по НАХ дело № 3592/07 год. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                           2………………...