РЕШЕНИЕ № 310

 

25.02.2016 г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:      1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                          2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  В.П.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  112 по    описа    за   2016  година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ , ул. „Комуна“ ***, представлявано от Д.Я.Д., е оспорил решение №  186/01.12.2015г. постановено по АНД № 830/2015г. на Районен съд Царево, с което е изменено наказателно постановление № 16-000861/18.09.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда-София“, като е намален размера на санкцията на 1500 лв. С наказателното постановление на касатора за нарушение на 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание 416,  ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено обжалваното пред районния съд наказателно постановление. Твърди, че е нарушено правото му на защита, което е съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по касация – ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита жалбата за неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Царево, с решение №  186/01.12.2015г. постановено по АНД № 830/2015г., е изменил наказателно постановление № 16-000861/18.09.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда-София, с което на „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ за нарушение на 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание 416,  ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., като е намалил размера на санкцията на 1500 лв.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  безспорно установено жалбоподателят не е спазил изискванията на чл. 62, ал. 3 от КТ, поради което е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. На следващо място съдебният състав е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, като е приел че следва да се намали размера на санкцията в минимален размер.

Санкцията е наложена на „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД за това, че в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ като е допуснало до работа Румяна Бориславова Тонкова като работник-кухня на 11.07.2015 г. около 10.00 часа в стопанисвания от дружеството ресторант „Янис“, находящ се в с. Лозенец, преди да й предостави копие на уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД НАП. Нарушението е установено при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на място в гореописания търговски обект и при последваща проверка по документи. Съставен е АУАН № 16-000861/14.07.2015г., въз основа на който е издадено потвърденото от районния съд наказателно постановление.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а съгласно чл.63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.62, ал.3 КТ,  в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

За неизпълнение на изискването на чл.63, ал.2 КТ от работодателя, в чл.414, ал.3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00  до 15 000.00 лева, а на виновното длъжностно лице глоба в размер от 1000.00 до 10 000.00 лева, за всяко отделно нарушение.

В хода на административнонаказателното производство и в производството пред районния съд, безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД, в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 КТ във вр. чл. 63, ал.2 КТ, като е допуснало до работа Р.Т. в кухнята на ресторант „Янис“ преди да й предостави копие на уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Поради това законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.414, ал.3 КТ с издаване на наказателното постановление.

Р.Т. е декларирала, че в деня на проверката е работила в проверявания обект като работник-кухня по граждански договор за демонстриране на умения. На проверяващите не са представени доказателства от „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД, че е изпълнило задължението си по чл.63, ал.2 КТ, а именно да връчи на служителката, преди постъпването й на работа екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП – Бургас. Доказателства в тази насока не са ангажирани от дружеството и в хода на първоинстанционното производство по делото.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава не само от писмените, но и от събраните по делото гласните доказателства. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, тъй като нарушението е описано в тях детайлно и по недвусмислен начин, посредством всички индивидуализиращи го белези от обективна и субективна страна, така, че на нарушителя са предявени всички релевантни за съставомерността на извършеното от него нарушение и му е предоставена възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му. Описани са и конкретните обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, а именно името на служителката, която е установена да полага труд в търговския обект, длъжността, която същата е заемала, без да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД НАП. 

Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 КТ нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 не са маловажни. Следователно изводът на районния съд в този смисъл е формиран при правилно приложение на закона. 

Правилно е ангажирана отговорността на „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД на основание чл.414, ал.3 КТ. Обстоятелството, че впоследствие на 11.07.2015г. дружеството е изпратило уведомление до ТД НАП за сключен с работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение, а може единствено да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в случая. Както правилно е приел районният съд, наложената имуществена санкция, в минималния размер би  постигнала целите, установени в чл.12 ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на касатора досежно датата на съставяне на АУАН, посочена в НП. Доколкото в НП е посочен като основание за издаване АУАН № 16-000861/13.07.2015г., описващ идентична фактическа обстановка и нарушение, за съдебния състав тази грешка не води до незаконосъобразност на НП. Ясно е описано нарушението, точно е посочен номера на акта, и НП препраща към него по отношение на датата на нарушението, а самият АУАН е съставен пред нарушителя, връчен му е препис и той няма съмнение за датата на съставянето му. В този смисъл не е останал в невъзможност да разбере за какво нарушение е наказан и правата му не са нарушени. Съдът намира, че за касатора е станало безспорно ясно, че става въпрос за допусната грешка в НП. Видно от изявленията на самия касатор, последният е възприел вярната дата 14.07.2015 г. за дата на издаване на АУАН. На последно място, съществените нарушения на административно-производствените правила са тези, които могат да ограничат или възпрепятстват правото на защита на нарушителя, а в конкретния случай предвид това, че нарушителят е разбрал точно и ясно, че издаденото му НП е издадено въз основа на АУАН от 14.07.2015 г., съдът намира, че по никакъв начин не му е ограничено или нарушено правото на защита.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  186/01.12.2015г. постановено по АНД № 830/2015г. на Районен съд Царево.                                

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

Особено мнение на съдия Чавдар Димитров към съдебно решение от 23.02.2016г, постановено по КАНД № 112/2016г. по описа на Административен съд - Бургас:

 

Не споделям правните изводи на мнозинството в касационния състав, респективно не съм съгласен с окончателния правен резултат от оспорването.

 

За да остави в сила оспореното Решение на РС  Царево, с което е изменено наказателно постановление № 16-000861/18.09.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда-София“, мнозинството от касационния състав приема, че е неоснователно касационното оплакване  досежно посочената погрешно дата на съставяне на АУАН, въз основа на който се издава НП.

Видно от обстоятелствената част на НП е описано,че същото се издава въз основа на АУАН № 16-000861/13.07.2015г., а видно от самия акт за нарушението, приложен по делото, датата на съставянето му е 14.07.2015г.

В конкретния случай е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касае се за нарушение на императивната разпоредба на  чл. 57, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗАНН. Според посочената разпоредба наказателното постановление, задължително следва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава. В административнонаказателното производство датата на АУАН е негов съществен индивидуализиращ белег за разлика от номера, който не е нормативноустановен негов реквизит. В конкретния случай процесното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН№ 16-000861 от 13.07.2015 г., който акт не е  приложен по административнонаказателната преписка. Посочването на датата на акта прави възможен контрола върху законосъобразността на НП досежно спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и в този смисъл допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. От друга страна остава съмнението за това, че доколкото процесното НП е издадено въз основа на АУАН, който не е съставен в присъствието и не е връчен на жалбоподателя, то неговото право на защита е засегнато в значителна степен, което се допълва от факта, че по съставения в негово присъствие АУАН не е издадено, но може да бъде издадено и друго НП. Доколкото в случая се касае за административнонаказателна отговорност, недопустимо е да се приема, хипотезата за наличие на явна фактическа грешка, какъвто институт не е прпознат в наказателното произвоство. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Допуснатото нарушение на закона е свързано с правото на защита на търговеца и представлява съществен недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

По изложените съображения, намирам касационната жалба за основателна, а постановеното от районния съд решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: