Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    543                 от 19.03.2015г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 112 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Природен парк  „Странджа” АД, ЕИК 102664798, с адрес на управление ***, против Решение № 39/17.12.2014г., постановено по НАХД № 219/2014г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е изменено Наказателно постановление № 11-01-1024/24.09.2014 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл.129, ал.5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 101е, ал. 2 от ЗОП в частта относно размера на имуществената санкция като за посоченото нарушение  на основание чл.133, ал. 2 от ЗОП налага имуществена санкция в размер на 500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени процесното наказателно постановление изцяло. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация - Директор на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 Производството пред Районен съд Малко Търново е образувано по жалба на Директора на Дирекция Природен парк  „Странджа”  против № 11-01-1024/24.09.2014 г., издадено от директора на АДФИ, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 101е, ал. 2 от ЗОП. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на районния съд е изменил наказателното постановление като е определил нов, по-нисък размер на наложената санкция от 500 лева, като е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл.133, ал.2 от ЗОП.

 

Решението на Районен съд – Малко Търново е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдът намира оплакването на касатора относно наличието на съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение за недоказано и неоснователно. Въвеждайки подобно твърдение на практика касатора излага съображения относно действията на административнонаказващият орган, а не подобни на районният съд. Настоящият състав обаче не счита, че неизлагането на доводи относно приложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, тъй като видно от събраните доказателства процесният казус не е такъв. На следващо място, установеното нарушение на чл. 52 за непроизнасяне в срок от наказващият орган е несъществено, тъй като срокът е инструктивен.

Основното оплакване в касационната жалба е, че първата инстанция е отказала да признае наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, въпреки че на друго правно основание е намалила размера на санкцията. Този съд напълно споделя мотивите на районния съд относно липсата на маловажност, поради което не намира за необходимо да излага същите отново. Нарушението е формално и именно като такова законодателят е предвидил санкция за него, не е необходимо да са налице вредоносни последици и ирелевантни са причините, довели до неговото извършване.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/17.12.2014г., постановено по НАХД № 219/2014г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                             2.