РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 06 април 2010 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 11 март 2010 год.,

 в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ВЪЛКОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                   2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 112 по описа за 2010 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “Сим-ойл” ЕООД, гр.Бургас против Решение № 1692/10.12.2009 год., постановено по НАХД № 3628/2009 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 18805-О-0006708/13.05.2009 год., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Бургас, с което на касационния жалбоподател, на основание чл.179 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

 Касационната жалба е бланкетна, като конкретни касационни отменителни основания не се сочат. Иска се отмяна на съдебното решение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа подадената касационна жалба, излага подробни съображения по относно незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че в хода  на административнонаказателната процедура са допуснати множество процесуални нарушения, които не са обсъдени от Районния съд. 

Ответникът по касация не изпраща представител. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на жалбата, като счита, че е нарушено правото на защита на санкционираното дружество, тъй като не е спазен 3-дневния срок за депозиране на възражения по съставения АУАН.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с нормите на материалния и процесуален закон.

Бургаският районен съд на основание събраните по делото е приел за установено, че при извършена проверка от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас е констатирано, че касационният жалбоподател “Сим ойл” ЕООД, като задължено лице е бездействал и в предвидения от закона срок не е подал справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри, отнасящи се за данъчен период м.декември 2008 год. За констатираното нарушение, на 10.03.2009 год. е съставен АУАН, в който е посочено, че задълженото лице е бездействало и не е подало в законоустановения срок, посочен в чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно – до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри. Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като по-късно на 30.03.2009 год. е връчен на търговеца и подписан без възражения. Съдържащите се в акта фактически констатации са възпроизведени и в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление, в частта относно констатираното нарушение за неподаване в срок на справка-декларация по ЗДДС, като административнонаказавщият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което е приложил санкционната норма на чл.179 от ЗЗДС.

Районният съд по същество е приел, че е осъществен състава на нарушение, а именно – неподаване на справка-декларация в предвидения от закона срок, приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура, обсъдил е възраженията на жалбоподателя, които намерил за неоснователни, поради което потвърдил издаденото наказателно постановление.

Решението е правилно.

По същество касационният жалбоподател не оспорва допуснатото от него нарушение и не отрича, че в предвидения от закона срок не е подал в ТД на НАП – Бургас справка-декларация, отнасяща се до данъчен период м.декември 2008 год. Основните му възражения са свързани с това, че в съставения АУАН са констатирани две нарушения, но е наложено едно наказание, като за нарушението неподаване в срок на информация на магнитен носител е издадено наказателно постановление. Възражението е неоснователно. Няма пречка и не е налице нарушение на административнонаказателната процедура, ако нарушенията са констатирани с един акт, но впоследствие са издадени две наказателни постановления. Всяко едно от нарушенията обосновава самостоятелна отговорност на самостоятелно правно основание. Неоснователно е и възражението, че е нарушено правото на защита на санкционирания търговец, поради това, че не е спазен 3-дневния срок за възражения по съставения акт, предвид факта, че актът е връчен на същата дата, на която е съставено и наказателното постановление. За да е налице соченото нарушение необходимо е, евентуално депозираните възражения да доведат до установяване на други фактически констатации, а оттам и на друг правен извод относно отговорността. В случая, възражението за нарушено право на защита е формално, тъй като касаторът както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не прави възражения, които биха довели до други фактически установявания. Напротив – жалбоподателят по същество не оспорва факта на нарушение, а останалите възражения, свързани с твърдяни нарушения на административнонаказателната процедура не се установяват. Освен това, дори и да се възприеме тезата на касатора, нарушението не е от категорията на съществените. Както се посочи, съществени са тези нарушения, които биха повлияли върху фактическите констатации на органа, а оттам биха повлияли и върху правните изводи относно отговорността на дружеството.

Нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице да подава заедно със справка-декларацията по ал. 1 и информация от отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. След като е безспорно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава информация от отчетните регистри по реда на чл.125, ал.3 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не. Със своето бездействие, както правилно е приел първоинстанционния съд субектът е извършил вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна  отговорност.

Поради отсъствие на касационни отменителни основания, атакуваното съдебно решение, като правилно, следва бъде оставено в сила.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1692/10.12.2009 год., постановено по НАХ дело № 3628/09 год. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.