Р Е Ш Е Н И Е

 

       1538                                        26.07.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1125 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Административното дело е образувано по жалба от А.В.Р.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ № 251з-1267/03.04.2018г., издадена от старши комисар К.К.– директор на ОДМВР Бургас, с която на Р.А., роден на ***г., с гражданство Руска федерация, ЛНЧ ********** е наложена ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. 

В съдебно заседание жалбоподателят А.В.Р. се явява лично, като поддържа жалбата и прави искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Ответната страна директорът на ОДМВР Бургас се представлява от гл. ю.к. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски за процесуално представителство в полза на ответника.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Жалбоподателят А.Р. е гражданин на Руската федерация, роден на ***г. в гр.Чита, с ЛНЧ **********.

Р. подал молба в Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ РПЦ – гр.София с вх.№ 7446/08.12.2015г. С решение № 7585/31.08.2016г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Р. обжалвал решението на ДАБ пред Административен съд – София град, който отхвърлил жалбата му с решение № 1278 от 28.02.2017г., постановено по адм.дело № 12124/2016г. Решението на АССТ било обжалвано пред ВАС на РБ, който го оставил в сила с решение № 13140/01.11.2017г., постановено по адм.дело № 4923/2017г. по описа на ВАС.

Във връзка с получено в сектор „Миграция” писмо рег.№ УП 17214/06.02.2018г. от ДАБ при МП, началникът на сектор „Миграция” при ОДМВР Бургас изготвил до директора предложение № УРИ 5382р-1692829.03.2018г. на А.Р. да бъде наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

На основание чл.26, ал.1 от АПК до А.Р. е изготвено Уведомление № УРИ 538200-1901/15.02.2018г. за това, че спрямо него е започнало производство по издаване на индивидуален административен акт – Заповед за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл.39а, ал.1, т.2 във вр. с чл.41, т.4 от ЗЧРБ, поради обстоятелството, че с решение № 7585/31.08.2016г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, което е потвърдено с решение № 13140/01.11.2017г., постановено по адм.дело № 4923/2017г. по описа на ВАС на РБ. Уведомлението е изпратено по пощата с известие за доставяне № 3480313, върнато с отбелязване „няма никой на адреса“. Съобщението било поставено на таблото за уведомления на сектор „Миграция“ ОДМВР-Бургас на 01.03.2018г. и свалено на 28.03.2018г.

Въз основа на така изготвеното предложение, директорът на ОДМВР – Бургас издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ № 251з-1267/03.04.2018г., издадена от старши комисар К.К.– директор на ОДМВР Бургас, с която на Р.А., роден на ***г., с гражданство Руска федерация, ЛНЧ ********** е наложена ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

Заповедта е съобщена на адресата на 23.04.2018г., когато бил призован да се яви в сектор „Миграция” при ОДМВР – Бургас. След връчването на заповедта жалбоподателят подал заявление рег.№ № 538200-5877/26.04.2018г. до сектор „Миграция” при ОДМВР – Бургас, а впоследствие оспорил заповедта пред Административен съд – Бургас с жалба  вх.№ 5092/03.05.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, в настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материално правни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ предвижда, че принудителните административни мерки по този закон, каквато съгласно чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ е и връщането на чужденеца до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от директора на ОДМВР - Бургас, който е компетентен орган да наложи ПАМ съобразно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, вр. чл.146, т.1 от  АПК. Заповедта е издадена във формата по чл.59, ал.2, вр. чл.146, т.2 от АПК, като съдържа всички изисквани от закона реквизити.

Заповедта е надлежно мотивирана и съдържа както правни, така и фактически основания. Същите по ясен и недвусмислен начин излагат съображенията на административния орган, като дават възможност на засегнатото лице да се запознае с основанията за налагане на съответната мярка, а на съда да упражни ефективен съдебен контрол.

При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл.5 от Директива 2008/115, когато прилагат тази директива, държавите членки следва, от една страна, надлежно да вземат предвид висшите интереси на детето, семейния живот, здравословното състояние на съответния гражданин на трета страна, а от друга страна, да спазват принципа на забраната за връщане, от което следва, че когато възнамерява да приеме решение за връщане, компетентният национален орган непременно трябва да изпълни наложените с член 5 от Директива 2008/115 задължения и да изслуша заинтересованото лице в тази връзка, като му предостави възможност полезно и резултатно да изложи становището си във връзка с незаконността на своя престой и изведени от националното право съображения срещу приемането на решение за връщане. В това отношение заинтересованото лице трябва да сътрудничи на компетентния национален орган по време на изслушването, за да предостави цялата релевантна информация във връзка с личното си и семейно положение, и по-конкретно тази, която може да е довод срещу приемането на решение за връщане – Решение на СЕС по дело Khaled Boudjlida, С-249/13, точки 49, 50, 54 и 55.

В тази връзка следва да се съобрази, че видно от Уведомление № УРИ 538200-1901/15.02.2018г. при започване на административното производство лицето е търсено за съобщаване на обстоятелството, че спрямо него е инициирана процедура за връщането му, както и че на основание чл.34, ал.3 от АПК може да направи писмени искания и възражения, но не е намерено на настоящият му адрес. Уведомлението е съобщено по реда на чл.61, ал.3 от АПК – чрез поставяне на таблото за уведомления, като жалбоподателят въпреки прудоставената му от административния орган възможност, не е упражнил правото си по чл.41, пар.2, буква a) от Хартата на основните права на ЕС (вж.съображение 24 от Директива 2008/115) и чл.34, ал.3 от АПК – да бъде изслушан, да прави искания и възражения.

По отношение доказаността на оспорената заповед и съответствието на мотивите й с установените по делото факти, чл.41, т.4 от ЗЧРБ предвижда, че връщане на чужденец се налага, когато по отношение на него има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. В този случай чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ задължава компетентния административен орган да наложи ПАМ – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. По делото се установи, че на жалбоподателят Р. с влязло в сила съдебно решение е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В това съдебно решение са обсъдени твърдените и в настоящото производство обстоятелства – че в страната му по произход Руска федерация, животът му е застрашен и тази страна не е сигурна за него. В решение № 13140/01.11.2017г., постановено по адм.дело № 4923/2017г. по описа на ВАС е установено, че спрямо жалбоподателя липсват данни свободата и животът му да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително положение.

От изложеното следва изводът, че са налице основанията за налагане на процесната ПАМ, т.е. наложената на жалбоподателя мярка на административна принуда е в съответствие с материално правните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 АПК.

Съгласно чл.5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /Директива 2008/115/, когато прилагат тази директива, държавите членки следва, от една страна, надлежно да вземат предвид семейния живот и здравословното състояние на съответния гражданин на трета страна (б.“а“ се отнася за детето, каквото жалбоподателят безспорно не е), а от друга страна, да спазват принципа на забраната за връщане, от което следва, че когато възнамерява да приеме решение за връщане, компетентният национален орган непременно трябва да изпълни наложените с член 5 от Директива 2008/115. В настоящото производство не се установи наличието на данни, че по отношение на жалбоподателя са налице основания, обосноваващи приложението на забраната за връщане по чл.5 от Директива 2008/115.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ № 251з-1267/03.04.2018г. на директора на ОДМВР Бургас, е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуални правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 По отношение направеното от жалбоподателя искане за спиране на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на оспорената заповед, съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения:

В настоящия случай предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато с влязло в сила разпореждане на органа издал оспорения административен акт.

Разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК дава възможност на съда да спре  предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа издал акта, по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, като в тежест на жалбоподателя направил искането е да докаже наличието на посочените обстоятелства, обосноваващи спирането на допуснатото от закона предварителното изпълнение на оспорения от него административен акт.

В случая с искането си жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за наличието на новонастъпили обстоятелства, които да обосноват основателността на направеното искане, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 и чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на А.В.Р.,*** за спиране на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ № 251з-1267/03.04.2018г., издадена от старши комисар К.К.– директор на ОДМВР Бургас.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.Р.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ № 251з-1267/03.04.2018г., издадена от старши комисар К.К.– директор на ОДМВР Бургас, с която на Р.А., роден на ***г., с гражданство Руска федерация, ЛНЧ ********** е наложена ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

ОСЪЖДА А.В.Р., ЛНЧ **********,*** да заплати на ОДМВР БУРГАС разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в частта му, с която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните..

 

 

СЪДИЯ: