Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1204                     20.06.2018г.                           гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На дванадесет юни                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1124 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на К.Б.К., ЕГН-**********,***, чрез адвокат Х.Х. ***, за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 600 лева, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 5182/2017г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 272/2018г. на Административен съд - Бургас, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № Е-312/26.09.2017г. на заместник-кмета на Община Бургас, ищецът е ангажирал адвокат за защита по НАХД № 5182/2017г. на Районен съд - Бургас, за което му е заплатил възнаграждение от 300лв. Това НП е било отменено от районния съд, но първоинстанционното решение било обжалвано от ответника, поради което било образувано КНАХД № 272/2018г. на Административен съд - Бургас, който потвърдил решението на районния съд. В хода на касационното производство ищецът заплатил второ адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.  Позовава се на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. и претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание ищецът, чрез представляващия го по пълномощие адвокат Х.Х. ***, поддържа исковата претенция и ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуален представител.

Ответникът – Община Бургас, чрез процесуален представител – юрисконсулт Силвия Божинова, в отговора на исковата молба оспорва претенцията като неоснователна и недоказана и пледира за оставянето й без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на претенцията за имуществени вреди, като счита, че не е налице прекомерност.

 

Съдът, като прецени събрания по делото доказателствен материал, изразените доводи и възражения на страните, от фактическа страна приема за установено следното:

Видно от служебно изисканото НАХД № 5182/2017г. на Районен съд - Бургас, с НП № Е-312/26.09.2017г. (л.9), издадено от заместник кмета на Община Бургас, на К.Б.К., за нарушение на чл.25, ал.2, т.2 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Бургас (НУОТОБ) и на основание чл.55, ал.1 от НУОТОБ, била наложена глоба в размер на 700 лева. НП е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който с решение № 1998 от 11.12.2017г., по НАХД № 5182/2017г. го е отменил. На л.8 от делото е приложен в оригинал договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017г., ведно с пълномощно, с които К.Б.К. е упълномощил адвокат Х.Х. за защитата по обжалването на НП, като е договорено и заплатено в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. От протокола за проведеното на 27.11.2017г. открито съдебно заседание по НАХД № 5182/2017г. се установява, че ищецът действително е била защитаван от адв.Х. по горепосоченото дело, като същата е изготвила и жалбата срещу НП.

Издателят на НП е подал касационна жалба срещу решение № 1998 от 11.12.2017г., по НАХД № 5182/2017г., за което пред Административен съд – Бургас било образувано КНАХД № 272/2018г. С решение № 619/30.03.2018г. по това дело първоинстнационното решение било оставено в сила. В хода на производството пред тази инстанция К.Б.К. също бил представляван от адв.Х., видно от приложения на л.11 договор за правна защита и съдействие от 26.02.2018г., ведно с пълномощно, съгласно които било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Адв.Х. се явила пред съда в проведеното открито съдебно заседание на 01.02.2018г., пледирала в подкрепа на ищеца и представила писмена защита.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи и наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая по отношение на претърпените имуществени вреди са налице предвидените от законодателя предпоставки. Дейността на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, сключен между тях. Такива са и двата договора за всяка една от инстанциите, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Предвид изложеното след като наказателното постановление от което са претърпени вредите – НП № Е-312/26.09.2017г. на зам.кмета на Община Бургас, е отменено с влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените предпоставки. В хода на съдебното обжалване на посоченото наказателно постановление, от К.Б.К. в качеството му на жалбоподател, са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Х. за всяка една от инстанциите, съгласно договорите за правна защита и съдействие. В тях е индивидуализирана проведената правна защита, съответно договорените и заплатени суми за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Същевременно адв.Х. е осъществила и процесуалното представителство на лицето, съобразно сключените договори, като се е явила при разглеждане на делата в проведените открити съдебния заседания, изготвила е жалбата срещу НП и е представила писмена защита пред касационната инстанция.

В случая е налице и третата предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си на адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.

С оглед на изложеното, предявеният от К.Б.К. иск за причинените му имуществени вреди се явява основателен, което налага уважаването му. Размерът на тази претенция не е прекомерен и искът следва да бъде уважен изцяло. Относно посочения договорен и заплатен размер от по 300 лева за всяка инстанция, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7 от Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. е в минималния размер за подобни дела за една инстанция, поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписки, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делата по обжалване на НП и на първоинстанционото решение, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представения списък за разноски (л.9) и договор за правна защита и съдействие от 03.05.2018г. (л.10). Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК-000056814, гр.Бургас ул.Александровска №26, да заплати на К.Б.К., ЕГН-**********,***, сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 5182/2017г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 272/2018г. на Административен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано от 03.57.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на К.Б.К., ЕГН-**********, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 310,00 (триста и десет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: