Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 19.12.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на двадесет и четвърти ноември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1120 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.6, ал.6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ).

Образувано е по жалба, подадена от Р.П.Н., Н.Д.Н. и П.Г.Л.,***, против решение № РД-08-02 от 30.06.2008г. на областен управител на област Бургас, с което не е признато на жалбоподателите правото им на обезщетение с компенсаторни записи за недвижим имот: апартамент в ***, състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня и тоалетна, заедно с прилежащото избено помещение от 15 куб. м. обем, заедно с 26.67 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Жалбоподателите оспорват като незаконосъобразно горепосоченото решение на областния управител и молят за отмяната му, тъй като според тях неправилно административния орган е приел, че правото им е преклудирано. Твърдят, че производството по възстановяване на процесното жилище на бившите собственици е приключило с влизане в сила на решение № 515/04.04.2008г. по гр.д. № 1325/2006г. по описа на ВКС, а не както е приел областния управител с решение № 1180/06.08.2002г. по гр.д. № 1324/2001г. на ВКС.

В съдебно заседание жалбоподателката Р.Н., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на областния управител. Счита, че правата й произтичат както от сочените разпоредби на закона, така и от практиката на съда в Страсбург по чл.14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, във връзка с чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

В представени по делото писмени бележки, жалбоподателите излагат допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Считат, че цитираните в жалбата две съдебни решения на ВКС са взаимно свързани, тъй като касаят един и същи имот и общите им права върху него. На това основание и след като им е било отнето единственото жилище, което в продължение на години и не малки лишения са изплащали и заплатили изцяло на държавата в лицето на община Бургас, с подадените от тях до областна управа – Бургас молби са направили искане за изплащане на следващите се компенсации за стойността на отнетото им жилище, в жилищно – компенсаторни записи. Твърдят, че с отказа на областния управител да им се признае правото на обезщетение с компенсаторни записи за жилището, което са заплатили на държавата и им е отнето безвъзмездно, спрямо тях е приложена известна дискриминация от държавата, с което са нарушени основните им права, като граждани по чл.14, във връзка с чл.1 от Протокол № 1 към Европейската Конвенцията за правата на човека, която е международен договор за всички страни от Е.С. и съдът следва да зачете на основание чл.5, ал.2 от АПК. Искат от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и противоречащо на целта, която преследва ЗОСОИ, и да постанови решение за обезщетяването им с жилищни компенсаторни записи. 

Ответникът – областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата на Р.П.Н. като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед представените с административната преписка писмени доказателства, счита, че производството по чл.7 от ЗВСОНИ е приключило още през 2002г., когато е изтекъл двумесечния преклузивен срок, в който жалбоподателката е следвало да подаде искане за обезщетяване с компенсаторни записи, което не е направено. Относно жалбите на Н.Д.Н. и П.Г.Л., оспорва същите като недопустими, тъй като за тях не са налице предпоставките за обезщетяване по реда на ЗОСОИ предвид обстоятелството, че те се явяват трети лица по чл.7 от закона и нямата правата по чл.9 от ЗОСОИ.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран административния съд, е подадена в 14-дневния срок по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ от надлежно легитимирани лица – адресати на оспореното решение, отговаря на изискванията за редовност по АПК, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателките Н.Д.Н. и П.Г.Л. са депозирали молбата си с вх. № 9194-35/04.06.2008г. до областния управител на област Бургас за обезщетяване по ЗОСОИ и същите са били страни в производството пред административния орган, поради което са процесуално легитимирани да обжалват неговия отказ, постановен в производство, започнало и развило се между тези страни. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

В настоящото производство между страните няма спор по установените от административния орган факти, а те са следните:

С договор за продажба от 9.08.1979г. жалбоподателката Р.Н. е закупила от Градски народен съвет – гр.Бургас апартамент, находящ се в *** състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня и тоалетна, с обща квадратура от 90.38 кв.м. На 8.06.1987г., с нотариален акт № 110, том ІV, н.д. № 1508/1987г. и нотариален акт № 111, том ІV, н.д. № 1509/1987г., е прехвърлила заедно със съпруга си собствеността на жилището от по 1/2 ид. части в полза на дъщеря си П.Г.Л. и родителите й Н. и П. Н.. Последният е починал на 30.06.1998г. и като негова наследница жалбоподателката Н. е придобила собственост върху имота от 1/8 ид. части.    

С решение № 1180/06.08.2002г. по гр.д. № 1324/2001г. по описа на ВКС, Върховният касационен съд на Република България, ІV-то гр. отд., е уважил иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, предявен от наследниците на Д. С. Б. – С. Д. П., Е. Д. О. и М. Д. С., против настоящата жалбоподателка Р.П.Н.-Л., като е възстановил собствеността върху отчуждения от Д. С. Б. по ЗОЕГПНС апартамент на втория етаж от четириетажна сграда, находящ се в гр.Бургас, ул.”Вълча вода” № 2, състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня и тоалетна, заедно с прилежащото избено помещение от 15 куб. м. обем, заедно с 26.67 % ид.ч. с правото на строеж върху дворното място и заедно с 26.67 % ид.ч. от общите части на сградата.

С решение № 1617/15.03.2004г. по гр.д. № 2400/2002г. по описа на БРС, Бургаският районен съд е уважил иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от С. Д. П., Е. Д. О. и М. Д. С., против настоящите жалбоподателки, като е приел за установено по отношение на Р.П.Л., Н.Д.Н. и П.Г.Л., Р.Н., че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ апартамент на втория етаж, състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня и тоалетна, заедно с прилежащото му избено помещение от 15 куб. м. обем, заедно с 26.67 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. Решението на БРС е оставено в сила от БОС с решение № ІІІ-110/14.06.2006. по гр.д. № 227/2006г. по описа на БОС, което е оставено в сила с решение № 515/04.04.2008г. по гр.д. № 1325/2006г. по описа на ВКС, V-то гр. отд.

С молби вх. № 94РР-30/22.05.2008г. и вх. № 9194-35/04.06.2008г. жалбоподателките са поискали от областния управител на област Бургас обезщетение по реда на ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи за отнетия им имот.

Видно от протокол от 20.06.2008г., комисията, назначена от областния управител със заповед № РД-10-128/02.05.2006г., е разгледала молбите и е изразила становище по тях, като е счела, че искането е недопустимо, тъй като с изтичане на двумесечния преклузивен срок, посочен в ЗОСОИ, Р.Н. е изгубила правото си на обезщетяване, а Н.Н. и П.Л. не са правоимащи лица по смисъла на ЗОСОИ, поради което е предложила на областния управител да се произнесе с решение, с което да не признае правото им на обезщетяване.

Въз основа на събраните в административното производство доказателства и представеното от комисията становище, областният управител на област Бургас е издал оспореното пред съда решение № РД-08-02 от 30.06.2008г., с което е отказал да признае право на обезщетяване на жалбоподателите с компенсаторни записи по реда на чл.5, ал.3 от ЗОСОИ. Обективираният в заповедта отказ на административния орган е мотивиран с преклудиране на правото на обезщетяване, поради подаване на искането за това след преклузивния двумесечен срок по чл.9, ал.4 от ЗОСОИ.

Съдът приема, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентния за това съгласно чл.9, ал.5 от ЗОСОИ административен орган – областния управител по местонахождението на имота. При издаването му административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така и правните основания. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОСОИ право на обезщетение е в патримониума на лицата, чиито имоти са отнети на основание влязло в сила решение по иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ. В случая жалбоподателката Р.Н. е от тази категория правни субекти. Същата е била ответник по предявен иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ. Искът е уважен с окончателното решение № 1180/06.08.2002г. по гр.д. № 1324/2001г. на Върховният касационен съд на Република България, ІV-то гр. отд. Искането за обезщетение е подадено в областната администрация на 22.05.2006г., като не се установява, нито се оспорва от жалбоподателката да е подавала преди тази дата друго искане в същия смисъл. Следователно, към тази дата е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл.9, ал.4 от ЗОСОИ от влизане в сила на решението на ВКС на 06.08.2002г., с постановяването му като окончателно.

Неоснователен е доводът в жалбата, че е налице надлежно сезиране на  областния управител преди изтичане на преклузивния срок на чл.9, ал.4 от ЗОСОИ, тъй като производството по възстановяване на процесното жилище на бившите собственици е приключило с влизане в сила на решение № 515/04.04.2008г. по гр.д. № 1325/2006г. по описа на ВКС, а не както е приел областния управител с решение № 1180/06.08.2002г. по гр.д. № 1324/2001г. на ВКС.

Приложимо в случая относно датата на влизане в сила е окончателното решение № 1180 на ВКС от 6.08.2002г., с което е уважен искът с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ, а не решение № 515 на ВКС от 4.04.2008г., което е постановено по иск с правно основание чл.108 от ЗС и е неотносимо към предмета на спора по ЗОСОИ, тъй като касае предаване владението на процесния имот. В хипотезата на чл.9, ал.4 от ЗОСОИ са предвидени само влезли в законна сила решения по искове по чл.7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. В тази връзка без правно значение е и обстоятелството, че се касае за същия имот.

При тези установени обстоятелства, административният орган законосъобразно се е позовал на пропуснат преклузивен срок по чл.9, ал.4 от ЗОСОИ и е приел искането за недопустимо. 

Правилно е прието в оспореното решение от областния управител, че искането на жалбоподателките Н.Д.Н. и П.Г.Л. за обезщетение по реда на ЗОСОИ е недопустимо, като предявено от неправоимащи лица, тъй като видно от решение № 1180/06.08.2002г. по гр.д. № 1324/2001г. на ВКС, те се явяват трети лица по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗВСОНИ и нямата правата по чл.9 от ЗОСОИ.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и развитите доводи за приложена спрямо жалбоподателите известна дискриминация от държавата, с което са нарушени основните им права, като граждани по чл.14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, във връзка с чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Следва да се посочи, че при осъществяване на своите функции съдът се подчинява само на закона. Сроковете за подаване на заявление за обезщетяване по реституционните закони са преклузивни, а процесуалното бездействие при тези срокове е неотстранимо. Безспорно за жалбоподателите е налице прекомерно лично бреме с отнемане на собствеността им, което обаче не е по причина на порочното законодателното уреждане на въпроса за компенсирането му, а процесуалното бездействие, да упражнят правото си на обезщетяване в срок. Предвидените в закона срокове, в които това е можело да стане, са разумни и достатъчни и покриват основните правила, закрепени в Конвенцията за защита на правата на човека. Сочената практика на съда в Страсбург – решение от 15.03.2007г. на ЕСПЧ по делото Великови и други.., касае различен казус от настоящия, тъй като жалбоподателите сем. Ц. са имали възможност да получат обезщетение и са го поискали в законоустановения срок, но не са се възползвали от компенсаторната схема и са отказали предложеното им обезщетение, за разлика от настоящите жалбоподатели.   

С оглед изложеното, съдът намира за законосъобразно оспореното решение на областния управител на област Бургас, като издадено от компетентен орган, в определената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, и съобразено с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложени последно от АПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.Н., Н.Д.Н. и П.Г.Л.,***, против решение № РД-08-02 от 30.06.2008г. на областен управител на област Бургас, с което им е отказано правото на обезщетение с компенсаторни записи за недвижим имот: апартамент в ***, състоящ се от три стаи, кухня, килер, антре, баня и тоалетна, заедно с прилежащото избено помещение от 15 куб. м. обем, заедно с 26.67 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: