Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  610            30.03.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на първи март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Златина Бъчварова

                  2. Румен Йосифов

 

при секретаря Биляна Чакърова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 111 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Екип 5“, ЕИК 102910278, със седалище и адрес на управление в гр. *** чрез адвокат С.П. против решение № 1796 от 17.11.2017 г., постановено по НАХД № 4217/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-000957/03.07.2017 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Екип 5“ ООД против наказателно постановление № 02-000957/03.07.2017 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас. Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 15.03.2017 г. в 11.00 часа на строителен обект – Саниране на бл. 32, ж.к. „Славейков“, гр. Бургас не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.А.С., ЕГН **********. Посочено е, че М.А.С. е установен на 15.03.2017 г. в 11.00 часа при проверка на място в обекта да извършва дейност по почистване и пренасяне на отпадъци, и други строително-монтажни дейности. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

 Бургаският районен съд е приел за доказани изложените в наказателното постановление фактически данни и е обосновал извод за правомерно наложена санкция и е формирал извод за законосъобразното му санкциониране.

Решението на Районен съд - Бургас е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за разглеждане от друг състав на съда с указание за пълно изясняване на релевантните юридически факти, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.03.2017 г. служители на „Инспекцията по труда“ са извършили проверка на строителен обект – саниране на бл. 32 в ж.к. „Славейков“, гр. Бургас, като при проверката лицето М.А.С. е установен на място в обекта да извършва дейност по почистване и пренасяне на отпадъци и други строително-монтажни дейности. При така установените факти администартивнонаказващият орган е достигнал до извод за извършена нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ от страна на „Екип – 5“ ООД в качеството му на работодател, тъй като не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор  в писмена форма с лицето М.А.С.. Видно от АУАН № 02-000957 от 17.03.2017 г. в хода на административното производство е бил представен Граждански договор от 15.03.2017 г. сключен между „Екип 5“ ООД - възложител и М.А.С. – изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши следните действия: Във връзка с Договор за реализация на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на община Бургас по обособена позиция № 31 „Сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков бл. 32“ – почистване и пренасяне на отпадъци; пренасяне на скеле; товаро-разтоварни дейности и пренасяне на материали, с краен срок на изпълнение на договора – 17.03.2017 г. и с уговорено брутно възнаграждение в размер на 90.00лева. Представена е и Сметка за изплатени суми от 17.03.2017 г. и РКО № 118 от 17.03.2017 г., видно от които на лицето М.А.С. е изплатено сума в размер на 76,24 лева.

При постановяване на решението си Районен съд – Бургас не е обсъдил така представените доказателства, които са от значение за установяване правилното квалифициране на деянието като нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В мотивите на решението е посочено единствено, че „представения впоследствие граждански договор с дата предхождаща проверката, противоречи на фактите, установени при извършената проверка, както и на отразеното в писмена декларация, попълнена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от М.А.С.“. Видно от приложения по делото граждански договор същият е с дата датата на проверката – 15.03.2017 г., а не я предхожда. Отделно от това в кориците на делото не се намира цитираната от Районен съд – Бургас писмена декларация, попълнена на основание чл. 402, ал. 1, т.3 от КТ от М.А.С., на която първоинстанционният съд се позовава в мотивите на решението си.

С оглед на това, настоящата касационна инстанция приема, че спорът относно това дали лицето М.А.С. е изпълнявал задълженията си по сключения и проложен по делото граждански договор е останал неизяснен от фактическа страна, поради което съдът е изградил изводите си, без да е събрал и обсъдил всички относими доказателства и без да е установил релевантните за решаването му факти. Предвид ограничението дадено в чл.219, ал.1 от АПК, че за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства, решението на Районен съд – Бургас следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС.

При новото разглеждане на делото РС следва да съобрази изложените по-горе мотиви, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1796/17.11.2017 г.,  постановено по НАХД № 4217/2017 г. на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.