Р Е Ш Е Н И Е  №1119

 

град Бургас, 24.06.2014 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четвърти състав, на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 111 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.Х.Х. против свидетелство за съдимост с рег. № 32521/21.12.2013г., издадено от Районен съд гр. Бургас.

Жалбоподателят иска отмяна на този акт, като твърди, че е издаден при неправилно приложение на закона. Счита, че с оглед целите, за които е било поискано издаване на свидетелство за съдимост, в същото не е следвало да се съдържат данни за осъждане, предвид настъпила реабилитация.

В съдебно заседание поддържа жалбата и искането, направено с нея.

Ответникът, с писмено становище оспорва жалбата, като счита, че при издаване на свидетелството за съдимост правилно е отбелязано налично осъждане на жалбоподателя, предвид разпоредбите на Наредба № 8/26.02.2008 г., издадена от министъра на правосъдието.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. Предмет на оспорването е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК във връзка с §1, т.2, буква „а” от ЗА.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът приема следното:

На 21.12.2013 г. И.Х.Х. е подал заявление до Районен съд гр. Бургас, с което е поискал да му бъде издадено свидетелство за съдимост за участие в конкурс за съдия по вписванията. Със заявлението е представил акт за раждане и лична карта, както и копие от присъда, с цел доказване на настъпила реабилитация. На същата дата районен съдия е разпоредил издаване на свидетелство за съдимост, с отбелязване на налично осъждане и основанието, на което е настъпила реабилитация, като разпореждането е обосновано с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредба №8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (наредбата).

На 21.12.2013 г. Районен съд Бургас е издал свидетелство за съдимост на И.Х.Х., подписано от районен съдия и служител „Бюро съдимост”, в което е посочено, че лицето е осъждано и е отразен актът, с който на основание чл. 343, ал. 1, буква „б”, предл. второ от НК във връзка с чл.20, ал. 2 от ЗДвП на Х. е била наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 343г от НК същият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Указано е, че присъдата е влязла в сила на 06.01.2000г., както и настъпила реабилитация по право по чл. 86 от НК. В свидетелството за съдимост е отразено изрично и че същото важи за участие в конкурс за съдия по вписванията.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 40, ал. 2 от наредбата и предвид представени по делото заповед №644/27.10.2009 г., издадена от Председателя на Районен съд гр. Бургас и график за дежурствата на съдиите – Наказателна колегия, от 01.12.2013 г. до 05.01.2014 г.

При издаване на свидетелството за съдимост обаче, материалният закон е приложен неправилно. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от наредбата, в свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление в случаите, когато то е амнистирано или за което лицето е реабилитирано. Изключение от това правило въвежда нормата на ал. 3 на текста, според която осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. Както правилно е отбелязал ответникът в становището си, именно с оглед необходимостта от вписване на налично осъждане, по отношение на което е настъпила реабилитация в заявлението, с което се иска издаването на този акт и впоследствие в самия акт следва да бъде отбелязана конкретната цел, за която се издава.

В настоящия случай жалбоподателят е указал, че свидетелството за съдимост му е необходимо за участието в конкурс за съдия по вписванията.

С оглед на тази цел, издателят на акта е бил длъжен да извърши преценка дали в свидетелството за съдимост следва да бъде отразено осъждане, въпреки настъпилата реабилитация тогава, когато закон или указ не заличават последиците от осъждането.

В конкретния случай това е Законът за съдебната власт.

Разпоредбата на чл. 283 от ЗСВ предвижда възможност за участие в конкурс за съдии по вписванията на лица, които отговарят на изискванията по чл. 162. Последният текст в своята т. 4 като условие въвежда липсата на осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. При това положение  и с оглед чл. 39, ал. 3 от наредбата районният съдия е следвало да извърши проверка и да разпореди отразяване в свидетелството за съдимост само тогава, когато е налице осъждане за умишлено престъпление, защото само в този случай според изричната норма на чл. 162, т. 4 от ЗСВ, не се заличават последиците от осъждането.

В случая е очевидно, че жалбоподателят не е бил осъждан за умишлено престъпление, а за непредпазливо такова. По отношение на последното осъждане към датата на издаването на свидетелство за съдимост е настъпила реабилитация по право. Ето защо, свидетелството за съдимост е следвало да бъде издадено без вписване на наличното осъждане на жалбоподателя при хипотезата на чл. 39, ал. 2, т. 2 от наредбата.

Като е издадено свидетелство за съдимост за участие в конкурс за съдия по вписванията, с отразяване на осъждане на И.Х.Х. за непредпазливо престъпление, за което е настъпила реабилитация, материалният закон е приложен неправилно.

Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р  Е  Ш  И   :

ОТМЕНЯ свидетелство за съдимост с рег. № 32521/21.12.2013г., издадено от Районен съд гр. Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: