Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 469        Година 30.03.2012         Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тринадесети март две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 111 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.А.Д. с ЕГН: ********** *** против решение № 144/12.12.2011г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№ 15391/29.11.2011г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното решение и по същество да се отмени наложеното предварително обезпечение.

Ответникът по жалбата – Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,  оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С искания за предварително обезпечаване на задълженията изх.№ 351-2528#1/29.11.2011г. (л.13 от делото) от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас е поискано да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията възложена на Д.А.Д.. В мотивите на искането е посочено, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, в следствие на което ще бъде затруднено събирането на задълженията от него. Посочено е, че очаквания размер на задълженията за довнасяне по ДДФЛ е 200 000,00 лева, главница.

С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  изх.№ 15391/29.11.2011г. (л.11 от делото) на главен публичен изпълнител, за обезпечавана на бъдещо публично вземане, на основание чл.121 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезор, включително и съдържанието на касетите, както и сумите, предоставени за доверително управление, находящи се в тридесет поименно посочени търговски банки. Постановлението е връчено на 29.11.2011г. на лицето и е обжалвано с жалба вх.№ 16258/05.12.2011г. (л.10 от делото) пред директора на ТД на НАП гр.Бургас.

С решение № 144/12.12.2011г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас е потвърдено обжалваното постановление. В мотивите на решението е прието, че предварителните обезпечения представляват изключение от правилото на чл.195, ал.1 от ДОПК и не изискват установено и изискуемо публично вземане, а само индиция за това. Те са форма на противодействие срещу злоупотреба с права от страна на нелоялни длъжници и могат да бъдат налагани и в хода на извършваща се ревизия. В случая се касае за предполагаемо, а не установено вземане, като е направено надлежно искане за обезпечаване на задълженията от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, предприетите действия са извършени, тъй като е направено заключението, че неналагането на принудителните мерки ще доведе до извършване на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на данъци ще се затрудни или ще стане невъзможно.

 Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  изх.№ 15391/29.11.2011г. е издадено от компетентен орган – главен публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Бургас, съобразно правомощията му по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е възложено да извърши ревизия на Д.А.Д..

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. В ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните  условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема б. гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл. 195 ал. 5 от ДОПК.

В случая от жалбоподателя не се предлага и предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема б. гаранция или държавни ценни книжа.

В нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност в хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест законодателя е призумирал наличието на изпълнително основание.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на Д.А.Д., която към момента на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е приключила и от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения в размер на главницата 200 000 лева. Направените от жалбоподателя възражения относно така посочения предполагаем размер на задълженията, са неотносими към настоящото производство и не следва да се обсъждат, тъй като в случая обезпечението е наложено по искане направено по реда на чл.121 от ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, като публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано е този посочен от органа по приходите в неговото  искане за налагане на обезпечителни мерки.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на Д.А.Д. в случая е направена освен на база предполагаемите размери на задълженията на лицето, но и след извършена справка за личното имущество на лицето в имотния регистър, информация от МВР-КАТ и др. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самият жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 200 000 лева, колкото е размера на предполагаемото задължение, поради което правилно е прието, че изпълнението на задължението може да бъде невъзможно, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК.

С оглед на изложеното решение № 144/12.12.2011г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 15391/29.11.2011г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата на Д.А.Д. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което следва да му се присъдят такова в размер на 150,00 лева, на основание чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.197, ал.4 от ДОПК, решението по делото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д. с ЕГН: ********** *** против решение № 144/12.12.2011г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 15391/29.11.2011г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол.

ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати в полза на Териториална Дирекция на Национална агенция по приходите гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: