Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 25 септември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: З.Б.

                                                                                        В.Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора С. Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 1118/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът  - РДНСК – гр.Бургас, чрез юрисконсулт  А., обжалва Решение № 376/03.04.2008 г., постановено по НАХД № 560/2008 г. на Районен съд – гр.Бургас. С решението е отменено Наказателно постановление № 1-ДНСК-24/06.02.2008 г. на Зам.-началника на ДНСК – гр.София. С наказателното постановление на Н.С.П. *** за нарушение по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.234, ал.2 от ЗУТ е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 лева.

В съдебно заседание касаторът поддържа подадената жалба, в която се съдържат аргументи за неправилно приложение на закона.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният си представител адвокат Ц., намира жалбата за неоснователна и недоказана и като такава моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че постановеният първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал.1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление с оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено в противоречие с нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Този извод на съда е правилен и законосъобразен по следните съображения:

От доказателствата по делото е установена следната фактическа обстановка:

Против жалбоподателката е бил съставен АУАН № 16/15.03.2007 година за нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, извършени в периода м.април 2006 година – м.март 2007 година. По силата на нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, административнонаказателното производство образувано с издаването на този акт за установяване на административно нарушение е следвало да приключи с издаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Такова наказателно постановление в приклузивния шестмесечен срок не е било издадено и наказателното производство е било прекратено с резолюция № 16-ДНСК-1065/14.12.2007 година.

Няколко дни след издаването на посочената резолюция е издаден срещу същата жалбоподателката нов АУАН № 1/04.01.2008 година, като този акт повтаря изцяло съдържанието на АУАН № 16/15.03.2007 година и вече въз основа на него е издадено отмененото от районния съд наказателно постановление.

В жалбата си пред настоящата инстанция касаторът сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, тъй като без значение на издадената резолюция за прекратяване на наказателно производство, същото е издадено в срока, указан от нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, т.е. издаден е в рамките на една година от извършване на нарушението. Настоящият състав на съда не споделя този довод по следните съображения:

Действително нормата на чл.34, ал.2 предвижда две отделни хипотези, съдържащи различни срокове за издаване на акта за установяване на нарушението. Тези хипотези обаче са приложими в условията на алтернативност, т.е. в случай, че е открит извършителят на нарушението, актът следва да бъде издаден не по-късно от 3 месеца, а в случай, че извършителят на нарушението не е открит, последното следва да бъде констатирано с акт, издаден в срок до една година от извършването му.

В настоящия случай извършителят на нарушението /констатирано с двата акта за установяване на нарушението, което е едно и също/ - Н.С.П. е била известна като нарушител на  органите на ДНСК от 31.03.2006 година. От тази дата насетне органът е имал възможността, която е и реализирал да издаде акта за установяване на административно нарушение № 16/15.03.2007 година. При това положение е и следвало да издаде наказателното постановление в приклузивния шестмесечен срок. В този смисъл недопустимо е закона да се тълкува във вреда на гражданите и да се приеме, че след като административнонаказващият орган не е успял въпреки задължението на закона да реализира правомощията си в шестмесечния срок, за него продължава да съществува правната възможност за същото нарушение при изрично прекратено административнонаказателно производство да инициира ново такова и да наложи отново санкция, позовавайки се на нормата на чл.34, ал.2, предл.2 ЗАНН.

По изложените съображения настоящият състав на съда не намери наличието на касационни основания, които да обосноват отмяната на първоинстанционното  решение.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376/03.04.2008 г., постановено по НАХД № 560/2008 г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 1-ДНСК-24/06.02.2008 г. на Зам.-началника на ДНСК – гр.София. С наказателното постановление на Н.С.П. *** за нарушение по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.234, ал.2 от ЗУТ е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………